Преди две години, след едно от поредните убийства сегашното ръководство на вътрешното министерство пусна в употреба едно обещание и един нов термин - "че ще осъществява последователен пресинг на организираната престъпност". Модерно звучащото начинание трябваше да се изразява в арести на мафиоти (пък било то и за по 24 часа), тотални проверки на фирмите им и луксозните им лимузини.

Имаше ли ефект от пресинга? Той трая кратко, така че и резултатът е никакъв.

Но самото вътрешно министерство изживява сериозен пресинг, който предизвиква голямо напрежение в системата.

Преди година гръмнаха бомбите, заложени в новия устройствен закон на МВР и Наказателно-процесуалния кодекс. Те бяха свързани с дознанието, с кадровото движение в системата и с мотивацията на служителите.

В МВР трябва да има 2000 дознатели с юридическо образование, а в момента са малко повече от половината. Което означава претоварване, невъзможност за покриване на всички престъпления, снижаване на качеството на работата, демотивация, ненаказване на престъпленията. И дознателите и ръководителите им признават всички тези проблеми. Обективно няма как толкова малко хора да разследват 150 000 престъпления годишно. Да не говорим, че хиляди преписки годишно се прехвърлят за следващата и на практика се получават лавини от разследвания, които няма как изобщо да бъдат извършени.

Допълнителното демотивиране на състава дойде



и от девоенизирането



Дълго време ще мине, докато тази система отвикне да се подчинява и да се впечатлява само от пагон. Тя и не го крие. Дори самият вътрешен министър, който е гражданско лице, явно за да се хареса на професионалното ръководство, се обръща към комисарите като към генерали. Странното е, че министърът, който не е част от тази система, предпочита да поддържа носталгията към военизираната структура. Включително и с парада за националния им празник - тогава, когато бившите генерали могат да си облекат старите униформи. Само че това по-скоро заприличва на маскарад, доколкото и генералите, и дрехите им са бутафорни.

Но това, което е много сериозен проблем за системата, е ниското доверие в нея. Тя избра да се бори за повече авторитет чрез демонстрация на сила. Но като че ли преобладаващата част от обществото го схваща като полицейско насилие, дори милиционерщина, а не като защита на държавността. Проблемът е, че обществото не може да бъде убедено, че когато МВР охранява демонстративно живота на Маджо, това също е охрана на държавността.

Гражданите биха били склонни да възприемат такъв подход, само ако самите те усещат как всеки ден са пазени от МВР. Отделно полицията се превръща в боксова круша за синдикалисти и политици, при това като че ли на драго сърце. Отгоре на всичко определени прояви на служители от ведомството трудно могат да се нарекат законни и



усещането за превишаване на правомощия става все по-силно



Което автоматично води до нова обществена критична вълна.

Не спират и тежките криминални престъпления. Но 60 000 армия на МВР се задейства пост фактум, след тежко убийство следва демонстрация на сила по улиците и толкова. Отгоре на всичко голяма част от криминалния контингент се разхожда на свобода, а в определени случаи става дума за лица с по до 80 висящи дела.

МВР обича да се хвали, че е държавната институция, която най-активно се бори с корупцията вътре в редиците и отчита някакви данни. Ако се мерят на килограм отстранените служители, това е така. Проблемът е до какво ниво стигат разкритията. Т.е. въпросът е и за качеството. А качеството е ниско, става дума за традиционната досадна подкупност на обикновения полицай. Дори военният съд в свой анализ посочи, че се наблюдавало увеличение на организираната престъпност в системата, т.е. за случаи с участието на повече от един служител на ведомството. Това налива допълнително вода в мелницата на критиците на МВР. За съжаление се стига до съмнения, които имат своите основания. Защото така и не бе проверено тотално имущественото състояние поне на половината състав. В МВР все още е много силна професионалната омерта.

Към всички тези проблеми и проблемчета, влачени с години, се прибави нов, генерален проблем. Това е проблемът на проблемите. "Мастодонтът на всяка власт" е сериозно застрашен от фактическо закриване. Той може да бъде сведен от едно полицейско управление на национално ниво. Самият факт, че миналия петък три часа са водени преговори между министър Румен Петков, от една страна, и лидерите на тройната коалиция, от друга, за бъдещата агенция по национална сигурност, показва какъв ужас обзема системата. И тя явно няма да се даде лесно. Защото ако от МВР се отнеме Националната служба за сигурност, нещо което вече Петков обяви за невъзможно, самият той ще е министър на полицията и ще загуби огромен властови ресурс.

Отгоре на всичко е замислено да бъдат взети от МВР и две от най-тайните и важни структури - дирекциите "Оперативно издирване" и "Оперативно-техническа информация". Тук пък мотивите са, че те осъществяват технически проследяванията, подслушванията, контролиранията на кореспонденции по искане на много повече ведомства от службите на МВР. Така те осъществяват разрешения на съда за използване на специални разузнавателни средства по искания не само на полицията, ГДБОП, НСС, а и на следствието и прокуратурата например. И затова трябва да бъдат контролирани на далеч по-високо ниво от вътрешния министър.

Колкото и малко от МВР да бъде взето, то със сигурност ще е много за вътрешния министър, който и да е той. И не заради друго, а защото не само ще е знак, но и защото той ще загуби ореола си на най-силния и информиран човек в държавата, контролиращ легални, публични и тайни лостове.

Затова и е повече от видно, че сегашният МВР шеф е готов



да даде сериозен отпор на идеята за АНС



във вида й, предвиждащ отнемане на негови правомощия или на ръководени от него структури. И засега го прави с успех, след като политическият съвет на тройната коалиция отложи създаването на агенцията за есента и сформира работна група за законодателната рамка. Нещо, което би трябвало да е леко обезсърчаващо за амбициите на премиера, който пък от своя страна дава вид на човек, който няма да се откаже да вземе част от властта на МВР шефа. Косвен аргумент за това е информацията от въпросното заседание на политическия съвет, според която, ако агенцията се образува, ще се казва не Агенция за национална сигурност, а Национална агенция "Сигурност" (НАС). Нещо много, много близо до Национална служба "Сигурност". Или казано иначе, едва ли ще съществуват и двете едновременно.

Времето на мастодонта МВР изтича. Може би всичко ще се проточи повече, отколкото държавата може още да понесе. Това е хипертрофирала структура, в която влизат напълно изключващи се звена, между които и елементарната координация е затруднена по презумпция. Под шапката на министерството работят едновременно пожарна и контраразузнаване, полиция и жандармерия, подслушвателни структури и гранични власти, полиция и служба за борба с организираната престъпност, комендатура и служба за защита на свръзките и ....

Това е структура, която е два пъти по-голяма от българската армия! В този смисъл можеше и два парада да си направи. Извън шегите - как се управлява ефективно такова стълпотворение от народ?! Кой може да успее да го контролира и да следи дали се отчита?

Освен това и според закона министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредствено ръководство на МВР. Той е гражданско лице и управлява системата - чрез политическия си кабинет и чрез главния секретар. Така на практика се получава, че той хем управлява МВР, хем осъществява гражданския контрол над него. Министърът безспорно разполага с огромна власт във ведомството - по закон той предлага за назначаване и освобождаване всички шефове на национални служби, разрешава използването на специални разузнавателни средства, разпределя средствата в системата, отговаря за фирмите на МВР, може да открива и закрива структури в министерството, да намалява или увеличава щатните бройки, да определя правилата за внедряване на агенти на ГДБОП и на НСС в администрацията и в държавни и частни фирми и т. н. Нещо повече. На него изцяло е подчинено професионалното ръководство на МВР.

17 години години доказаха, че тази структура не помага на министерството да си изпълнява по-добре функциите. Досега нито едно правителство не намери смелост да преформулира функциите на МВР. Идеята на премиера за агенцията по сигурност бе дръзка. Преди 1 месец тя свари неподготвен вътрешния министър.

А в Европейската комисия бяха останали с впечатление, че тази седмица парламентът ще гледа закона за новата агенция. Но ето че нещата бяха отложени. Когато МВР е в пресинг, е способно да пресира цялата власт. Въпросът е кой кого и дали ще има схватка наесен?