Малко преди националната конференция на СДС в един столичен вестник се появиха характеристики на тримата кандидати за първия пост в синята партия: Йордан Бакалов беше наречен "честният", Стефан Иванов - "амбициозният", а спечелилият Пламен Юруков - "възродителят". Голяма част от българските журналисти обичат гръмките имена, както и - ако им се отдаде, да определят само с едно прозвище цял един живот. Настоящият случай не прави изключение. Не това обаче е важно. По-важно е нещо друго, което прозира зад избраните квалификации: Йордан Бакалов е взет в лично качество, Стефан Иванов - в социално (кариеристично), а само Пламен Юруков е взет в политическо (партийно). С други думи, май медиите интуитивно напипаха деликатното място, което прави разликата, съответно предпочитанията да бъде избран един кандидат пред друг. Първият щеше да пречиства партията, вторият - да я употребява, докато третият май единствен ще я реформира. Или поне ще се опита, ако, разбира се, му позволят, защото тутакси от останалия втори при вота Стефан Иванов се чуха ехидните подмятания, че новият лидер е доста отскоро в партията, та затова е



редно да се запознае с истинското състояние на нещата в нея.



Зад тези думи се крие огорчение, въпреки задължителните мантри за СДС като мисия и че човек е готов всичко да предостави на партията. Напълно естествено: когато си бил на една ръка разстояние от нещо така бленувано, а то ти се изплъзнало, нормалната човешка реакция е да не си доволен. Но странното е не толкова, че Стефан Иванов е огорчен, колкото, че кметът на София Бойко Борисов е по-огорчен от него. При Николай Бареков той чак се накара здраво на Пламен Юруков, че бил посочил не неговия ГЕРБ, а "Демократи за силна България" като най-близко по политика до СДС. (Във форумите веднага се появиха изказвания, че това не е случайно: именно Иван Костов свалил акциза на кафето и тогава Пламен Юруков дръпнал в бизнеса.) Макар новият син ръководител да беше доволно наясно с политическите уловки, които му хвърляше водещият на "Тази сутрин", и да заяви, че не той ще решава коалиционните споразумения на СДС, а колективното партийно ръководство, градоначалникът прие като лична обида думите за тесни контакти с ДСБ. Негов кандидат изглежда беше лидерът на сините софийски съветници Стефан Иванов, а сега нещата му се объркаха. Най-вече с това, че ГЕРБ, както и Бойко Борисов като негов неформален лидер, имат



въпиюща нужда от дясна легитимация пред Европа.



А когато такава ти се отказва от припознатите като десни български партии, нормално е да си ядосан, ако и да ги има непрекъснатите определения на Бареков, че ГЕРБ вече е автентичната дясна българска партия. Софийският кмет знае, че не е така, неслучайно той заговори за дясно обединение и твърда опозиция на БСП и ДПС, без никакви коалиции с тях, точно когато се върна от Брюксел. Няма съмнение, че от Европейската народна партия са му показали, макар и да й изпрати цели петима евродепутати, че все още трябва да се доказва като десен политик. А това без СДС няма как да стане, след като от ДСБ са те отписали, а и ти си ги отписал окончателно.

Само че настроенията в СДС се оказаха малко по-различни. И именно това различие беше в основата да се предпочете Пламен Юруков пред другите кандидати. Пречистването означава освен всичко друго и поредни мерки за отлюспвания в партията, а това - на сегашния й хал, хич не харесваше на делегатите. Пък да са в услуга на някакъв си амбицар - йок! На тях им е дотегнало да са прости черноработници за партийните



величия от центъра, които идват, виждат и ги избират.



Съвсем не беше случаен фактът, че във всички платформи се акцентираше на възможността местните структури да усвоят единствени правото да "избират и да бъдат избирани". Само че зад това благовидно предложение различните кандидати май разбираха различни ситуации: за софийската организация на СДС това означаваше никой да не й се бърка в коалиционните политики, което й развързваше ръцете за сътрудничество с ГЕРБ, докато за другите нещата бяха доста по-простички - софиянци да не им се месят по места. А че им е писнало да им се месят, показа гласуването - ни един кандидат от София не влезе в новия национален съвет. Утешаващото за столицата е може би, че и нито един от Пловдив не е там, което отново говори за кафа от намеси - Петър Стоянов, бившият български президент, дошъл от пловдивските сини, обичаше да раздава акъл кое трябва и кое не. СДС - това беше заявено и от Пламен Юруков, ще започне да се променя структурно - от вертикална партия към хоризонтална. В което има резон - за разлика от ДСБ, които имат силна подкрепа в София, СДС набира доста гласове в провинцията: нормално е в такъв случай именно на провинцията да се акцентира, за да се реформира партията. В столицата като че ли нещата се смятат за изпуснати: след жалките 3%, които взе кандидатът на сините за кмет Минко Герджиков, никой изглежда не приема софиянци насериозно.



Тук обаче се крие подводният риф,



който отново може да докара СДС до неприятната ситуация на нови караници, обвинения, люспения и разводи. София със сигурност е обидена, след като не беше предпочетен шефът на сините общински съветници в СОС, както и нейните кандидати за НИС. А сред кандидатите от провинцията може да се зароди измамното усещане, че са някакви победители. Не са. И това е пределно ясно: да, СДС направи първата крачка към обновлението, но истинският път предстои. И той се състои във възвръщането на доверието на избирателите към синята партия. Дали обновлението се е състояло с успех, или това са последни гърчове на една агонизираща организация ще решат местните избори. И докато те не отминат, "възродителят" на синята партия е само една възможност, още не станала действителност.