Увлечението по голф игрищата в държавата започна да взима застрашителни размери. На пръв поглед. Защото на втори ситуацията е съвсем различна: функционират едва три игрища за голф - в Ихтиман, Равно поле и Сливен. И се строят още толкова - край Балчик, Разлог и Долна баня. Инвестиционни намерения са обявени за още около 20-ина проекта. Дали те изобщо ще се реализират, или плановете на тези, които стоят зад тях, са съвсем други е отделен въпрос. Все пак логично възниква въпросът



колко голф игрища може да поеме България



Еднозначен отговор няма. Прогнозите на наблюдателите и участниците на пазара започват от 40, минават през 100 и стигат до 200 голф игрища. Всичко зависи доколко ще успее страната ни да се развие и наложи като подходяща дестинация за голф туризъм. Това означава от евтино място за почивка на пенсионери от Германия, скандинавските страни и Великобритания да се превърнем в луксозна дестинация за елитни туристи. Което за момента изглежда направо абсурдно при безразборното строителство по морето и липсата на нормални пътища.

Предприемачите, които са се фокусирали в изграждането на голф комплекси, съвсем естествено чертаят блестящи перспективи пред България. Някои дават за сравнение Ирландия, която е по-малка от страната ни, а разполага с 330 голф игрища. Само че за ирландците голфът е нещо като национален спорт, докато у нас далеч не се ползва с тази популярност. А за да го превърнем в атрактивен сред чуждите туристи, ще трябва да се преборим с далеч по-луксозни и вече утвърдили се дестинации като Испания или Португалия, например.



Друг спорен момент са климатичните условия.



Според привържениците на този тип проекти голф в България може да се играе активно над 200 дни в годината, а в някои райони - дори над 300 дни. Силният сезон за голф може да бъде от юни до края на септември, когато в Испания, Португалия и Кипър почти не се играе заради високите температури.

Точно на противоположното мнение са еколозите. Според тях страната ни не разполага с необходимия климат за развитие на голф туризъм, тъй като влажността не е подходяща.

Така че вероятността България да се наложи като нова Мека на голфа по-скоро клони към нулата. Манията по този тип съоръжения обаче е удобна схема за придобиване на апетитни терени на ниски цени в атрактивните точки на страната. Схемата обикновено е следната: инвеститорът Х отправя оферта до общината Y за създаване на смесено дружество. Местната власт влиза в общата фирма с апорт на земи, а понякога и сгради, а инвеститорът - с обещания за милиони евро, срещу които обикновено се сдобива с мажоритарния дял в смесената фирма. Провеждането на търг или конкурс се спестява. По този модел бяха разпределени част от апетитните терени по морето и в планинските курорти, а сега процесите продължават към селищата с потенциал за развиване на СПА туризъм и около язовирните зони. Т.е. все места, където би следвало да се спазват по-строги екологични норми, а природните дадености да се охраняват максимално.



Зелен килим или екологична бомба?



Успокояващата зеленина на голф игрищата действително радва окото. Оказва се обаче, че затревените площи могат буквално да съсипят земята, върху която са разположени. Причината е в технологията, по която се правят голф игрищата. Според Румяна Иванова от фондация "Биоразнообразие" земята, върху която се разполагат игрищата, се изгребва до скала и върху нея се поставят тревни смески, нужни за играта на голф. "По този начин се унищожиха степите в Добруджа, около Божурец и Каварна", твърди тя. Но местната власт, която през последната година е особено активна при прокарването на едни или други голф проекти, явно не е запозната с опасностите от опустошаването на земите. Или просто предпочита услужливо да обгрижва нечии корпоративни интереси. Това като че ли беше потвърдено и при лансирането на поредния голф комплекс в царското градче Баня.

Проектът се оказа поредният пример за



преплитането на политическите и икономическите интереси



в отхапването на терени на безценица. Решението за изграждането на голф комплекс беше взето на 10 юли от Общинския съвет на Карлово. От четирите потенциални инвестиционни проекта беше предпочетен този на "Баня голф енд СПА резорт". Според търговския регистър дружеството е регистрирано през април тази година и е собственост на трима българи. Единият от тях - Христо Андреев, е председател на Съюза на мелничарите. Основният пакет акции във фирмата се държи от 30-годишната Ивелина Петрова Асенова, участваща с 50% и в друго дружество, с предмет на дейност хотели. Същинският играч в проекта обаче е небезизвестният бизнесмен Христо Ковачки, който смята да осигури планираните инвестиции посредством скандално приватизираната от него Общинска банка.

Плановете на инвеститора са да осигури около 60 млн. евро за проекта. Те ще отидат за ремонт на спортния комплекс, за изграждане на голф игрище и на 5-звезден хотел. Предвижда се общината да апортира около 800 дка в бъдещата смесена фирма - "Спортен комплекс Баня". Срещу това местната власт ще получи 34% от акциите в смесеното дружество, а останалите 66% - частната компания.

Другата ключова фигура, която излезе недоволна от надпреварата, беше братът на Милен Велчев - Георги. Управляваният от Георги Велчев инвестиционен фонд "Сигма кепитал" също беше дал заявка за проекта чрез дъщерното си дружество "Роуз валей инвестмънт". Компанията е регистрирана в Люксембург и се представлява от Румен Христов. Велчев обещаваше два пъти повече инвестиции от Ковачки - 120 млн. евро. Неговият проект е за екологично селище за СПА туризъм от затворен тип, а в бъдещото смесено дружество с общината "Сигма кепитал" предлагаше да държи 60%. Не е тайна, че губещият не е доволен. Дори има планове да обжалва решението, след като се запознае с мотивите на общинските съветници. Съмненията са за липса на прозрачност и на ясни правила за избор на инвеститор. Всъщност такива винаги се прокрадват сред някоя от губещите страни. Иначе е обществена тайна, че корупционните практики в подобни случаи са почти задължително условие.



ТИМ превзе Шабла



Преди около три месеца Общинският съвет в Шабла даде зелена светлина и земи за поредния голф комплекс, планиран от варненската групировка ТИМ - "Шабла голф". Схемата е същата като тази в Баня - местната власт влиза с апорт на земи. Така групировката се сдоби с третия си проект за голф комплекс. Земите, върху които трябва да бъдат разположени бъдещите голф зони на ТИМ, както и тези на Гриша Ганчев край Шабленското и Дуранкулашкото езеро дори бяха отложени от списъка на защитените територии.

От началото на годината местната власт даде картбланш за два голф комплекса на "Бългериън голф съсайъти", част от ТИМ. За тях общината предостави по около 1000 дка. Единият от проектите трябва да бъде разположен край Ваклино, а другият - край Езерец. И ако плановете се осъществят, от Шабла до Дуранкулак трябва да има общо пет голф селища с ваканционни зони. Извън трите проекта на ТИМ има още два. Единият е на "България холд" на Пламен Алексеев, а другият - на "Литекс комерс" и "Росинвест". Игрището на Гриша Ганчев ще бъде край село Крапец, а на Пламен Алексеев - край Дуранкулак.



Красимир Гергов и сие



Едни от малкото голф комплекси, чието строителство върви по Северното Черноморие, са в района на Балчик. Ключов играч в тази зона е бизнесменът Красимир Гергов. Той е управляващ на Българската голф асоциация и се оказа сред най-запалените голфъри в държавата.

Фирма "Блексирама", зад която стоят Красимир Гергов, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, както и регистрираното в Люксембург дружество "Лендмарк пропърти мениджмънт" трябва да изгради игрища, къщи и спортен комплекс в Балчик. Планираните там вилни селища и страстта по голфа ще се рекламират главно чрез професионалния голфър Гари Плейър, който е дизайнер на игрища край Балчик и Каварна.

На подобна стратегия, но на подписа на професионалиста Ян Уснам залагат от "Балканстрой", които също планират голф комплекс до Балчик. Проектът им край морето обаче е в значително по-изостанал стадий на фона на този край Разлог, който трябва да бъде открит в началото на есента. Всъщност компанията има планове за общо четири голф комплекса край Разлог. Местният парламент вече е решил да одобри общо 7, от които 4 са на "Балканстрой".

Южното Черноморие също беше заразено от манията по голфа. Но проектът на близките до бившия премиер Симеон Сакскобургготски играчи засега остава замразен. Става въпрос за плановете на "Кабланд" край Поморие. Идеята беше върху предоставени от общината 2000 дка в местността Хижата до връх Биберна да се вдигне малко градче за 24 000 туристи. Управителят на компанията Дарио Томалети, който беше член на Националния съвет на НДСВ, всъщност се сдоби със сертификат за първи клас инвеститор, но срещна спънки с разрешителното от екологичното министерство.

Иначе намерения за голф зони вече има също край язовирите "Цонево", "Сопот", "Доспат" и "Батак". Остава да се намерят и достатъчно ентусиасти да играят голф, коментират иронично част от строителните предприемачи и посредниците в търговията с имоти. Еколозите са по-цинични и направо казват: "Дори всички играчи на голф в света да се съберат в България, те надали ще напълнят игрищата, които се планира да бъдат направени в страната."