Петко Николов оглави Комисията за защита на конкуренцията през 2003 г. Завършил е Юридическия факултет в СУ "Св. Кл. Охридски". Има магистратура по финанси и няколко следдипломни специализации. Преди да оглави антимонополното ведомство, беше председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. През годините е оглавявал Комисията за лицензиране на футболните клубове към БФС, бил е синдик на "Балканкар холдинг" и председател на Български адвокатски съюз към Софийска окръжна адвокатска колегия. Владее английски и руски.



- Господин Николов, неотдавна обявихте, че се увеличава броят на жалбите при провеждането на обществени поръчки. Какво е обяснението ви на този факт?

- Общественият ресурс, който трябва да бъде разпределен чрез обществените поръчки, предполага увеличаване на техния брой. От друга страна, най-вероятно ще нараства и броят на обжалваните процедури, тъй като всеки, който не е спечелил, смята, че правата му са засегнати. Това обаче не ни притеснява, защото екипът на КЗК е професионално подготвен и ще се справи.

- С колко процента средно на година очаквате да нарастват жалбите?

- Трудно бих могъл да дам прогноза, но тенденцията е към прогресивно нарастване. От началото на годината досега в КЗК има около 450 постъпили жалби по обществени поръчки. Това е сериозно увеличение в сравнение с миналата година. През тази година броят на жалбите се е повишил около 2 пъти. Вероятно до края на годината броят им ще достигне 1000.

- До, но се коментира, че намаляват и т.нар. фиктивни играчи, чиято основна дейност преди време беше да оспорват процедурите.

- Правилата на стария закон предполагаха съществуването на такъв тип фиктивни участници. Тогава със самото подаване на жалбата процедурата се спираше, без да е необходимо някой орган да постановява спиране. След като се промени законът и ефектът от жалбите не настъпва автоматично, се стигна до намаляване на броя на фиктивните играчи.

Другата причина, естествено, е размерът на гаранцията. Той вече не е толкова малък и компаниите не могат да си позволят да участват в процедурата само с идеята да я провалят и да извлекат дивиденти.

- Какви са причините най-често да се атакуват процедурите в областта на строителството и реконструкцията на пътища например?

- Най-осезаемо се разпределя обществен ресурс в областта на реконструкциите и подобряване на инфраструктурата. Там действително е и най-сериозен делът на участниците, които обжалват процедурите. Иначе като брой на поръчките те са съотносими с общия брой в страната.

- Тоест по-голяма конкуренция ли има в този сектор, или по-скоро съмнения за повече корупция?

- Най-вероятно могат да се направят и двата извода. Нямам основание да твърдя категорично едното или другото. Конкуренцията действително е голяма, тъй като не е тайна, че в тези процедури участват предимно частни компании и фирми със сериозни възможности. Но по-голямата конкуренция вероятно води и до по-добри резултати. Това е гаранция, че поръчката ще бъде приключена в срок със съответното качество.

- В кои други сектори има съмнения за корупционни практики?

- Винаги когато една процедура се отмени поради незаконосъобразност на действия на възложителя, възникват съмнения дали това се дължи на субективизъм или на непознаване на закона. Във втория случай очевидно не може да се говори за наличие на корупционни практики. В другия случай обаче съмненията остават.

Като изключим строителството и ремонтите, доста жалби има при процедурите за доставка на медицински услуги, на компютри и софтуер, на храни, на далекосъобщителни услуги, както и при сметосъбирането.

- Това ли са били най-атакуваните отрасли и преди години ?

- Самият процес по обжалване в миналото не е бил толкова динамичен. Най-вероятно поради обстоятелството, че тези средства са разпределяни по други начини, а не чрез обществени поръчки. Сега сферите, в които се разпределя общественият ресурс, са все повече. Затова на този етап не би било обосновано, ако направя съпоставка с процедурите по стария закон.

- Според част от икономическите анализатори енергетиката остава един от секторите с най-сериозен потенциал за корупция заради сериозните мащаби на поръчките.

- Като цяло този сектор е особено чувствителен, при това не само в областта на обществените поръчки. Той се наблюдава както от нас, така и от Европейския съюз. Не случайно се отнасяме с особено внимание към всичко, което се случва в енергетиката.

Сериозните средства, които се разпределят в сектора, предполагат, че целта на всеки от участниците на пазара е да спечели каквато и да е обществена поръчка. А когато не успее, да обжалва процедурата. Това вероятно е едно от главните основания за големия брой на процедурите в КЗК.

- А как ще коментирате практиката на част от държавните ведомства да залагат такива критерии и изисквания към участниците в обществените поръчки, че на тях да могат да отговорят само свързани с тях държавни дружества?

- Когато правилата на една обществена поръчка се спазват, обстоятелството, че държавна фирма участва в процедура, не означава задължително наличие на корупционна практика. Комисията обаче е особено внимателна, когато става въпрос за предварително подготвени показатели, на които отговарят една или две компании и по този начин се нарушава конкуренцията. Когато се установи подобно нещо, то е основание за отмяна на процедурата.

- Колко от решенията на комисията ви са оборени в съда?

- Що се отнася до спиранията, до момента имаме 4-5 отменени определения. В областта на обществените поръчки, които решаваме по същество, отменените решение от Върховния административен съд (ВАС) са почти същият брой.

Практиката, която създаде КЗК, се отразява дисциплиниращо на възложителите на обществени поръчки. Когато пристигне жалбата при нас, изпращаме писмо до възложителя. Уведомяваме го, че съгласно закона той не може да сключи договор, докато изтече срокът за обжалване или докато определението за спиране не бъде отменено от ВАС. Това влияе дисциплиниращо върху възложителите.

Имаше момент, в който констатирахме изключително порочна практика. Възложителят обявява решението си днес и преди да е постъпила жалбата в КЗК, сключва договор. И тъй като в закона е записано, че не може да се подава жалба срещу процедура, която е приключила със сключен договор, това води до невъзможност на Комисията и съответно на ВАС да се произнесе по отношение на жалбата.

В закона има текст, който забранява на възложителя да сключи такава поръчка, но той го прави. Оттук насетне процедурата се смята за приключила. Дори да има жалба, ние не можем да я гледаме и съответно остава само възможността прокуратурата да търси наказателна отговорност от ръководителя на съответното ведомство. Получава се така, че една абсолютно незаконосъобразна процедура, облечена във формата на сключен договор, може да не стигне до нашата комисия и ние да не се произнесем.

- Като изключим обществените поръчки, с решаването на какви казуси е ангажирано най-често антимонополното ведомство?

- Забелязва се увеличаване на исканията за разрешаване на концентрация. Членството на България в Европейския съюз, динамиката на търговските отношения и свободната възможност на всеки да извършва търговска дейност предполага много случаи на създаване на съвместни дружества, продажба на цялостен бизнес и т.н. И понеже оборотите от 15 млн. лв., които са заложени като условие за уведомяване на КЗК, се постигат по-лесно от компаниите, нараства и броят на уведомленията за концентрации. Случаите на нелоялна конкуренция също не са за подценяване като брой.

Борбата с картелите би следвало да бъде основна част от нашата работа. Не казвам, че не е. Но картелите се разкриват много трудно заради сложната процедура по събиране на доказателства. Затова нямаме толкова преписки, въпреки че всеки от нас може би усеща съществуването на споразумения между компании за налагане на цени или разпределяне на пазари.

Увеличава се и броят на преписките за злоупотреби с господстващо положение. За радост намирането на доказателства тук е значително по-лесно, отколкото при картелно споразумение.