Покрай приемането на закона за съдебната власт българският законодател сякаш пропусна да запише разпоредба, с която да укаже на правосъдието да се регистрира като благотворителна организация. Това е черен хумор, но тезата има опора в няколко скандално ниски присъди, произнесени през последните дни.

Онзи ден съдът наложи административна глоба по делото за фонтана-убиец, в който на 3 май 2005 г. от ток загина Веселин Петров. Това означава, че осъденият - бивш изпълнителен директор на ЕАД "Пазари Теменуга", остава с чисто съдебно минало - в общи линии, все едно че нищо не се е случило.

В случая е дори без значение кой точно е той. Както и фактът, че самият съд оправда двама от тримата обвинени от прокуратурата по случая и записа в мотивите си, че очевидно в материалите по делото има данни и за други виновни. Нещо, което си беше директен упрек към прокуратурата, че не е привлякла към отговорност всички, които е трябвало. Тук въпросът е за принципа. За този принцип, според който заради законови разпоредби



самият съд не може да издаде по-тежка присъда



Защото именно в закона е записано, че когато е предвидено наказание до 3 години за умишлено престъпление или до 5 г. за непредумишлено, задължително се прилага прословутият чл.78 а от НК, който позволява човек с чисто съдебно минало да се размине само с глоба. И как съдът да обясни на майката на загиналия млад мъж, че животът му струва 1000 лв.? Няма как. Значи всеки може да си е абсолютно безотговорен, да не му пука изобщо дали в някой друг фонтан, където си играят деца, има ток или не.

Заради друго законово недомислие пък само преди седмица убиецът на таксиметровия шофьор Емил Емилов бе осъден едва на 7 години затвор. Само защото съдебното следствие протекло при съкратената процедура - лицето се е признало за виновно по всички обвинения, имало чисто съдебно минало и било на млада възраст. И съдът е длъжен да слезе под минимума, който в случая е 10 години. Въпросното зверско умъртвяване в началото на февруари т.г. предизвика масов протест на таксиметрови шофьори. Разбира се, няма гадно, по-гадно и най-гадно убийство. Всички са еднакво отвратителни. Но пък има нагли убийства, които ясно показват отношението на извършителя към обществото. И да се наказват те със 7 години затвор, които с възможностите за предсрочно освобождаване могат да бъдат намалени наполовина, е подигравка. Затова е съвсем естествено роднините на убития таксиметров шофьор да са недоволни.

Още по-страшни стават нещата, когато подобна



"благотворителност" се прилага по делата от висок обществен интерес



Достатъчно е да припомним административната глоба за полицая, убил нищо неподозиращия старец, излязъл да набере гъби край Велинград, или пък най-високата присъда от 3 месеца условно по делото за смъртта на децата в дискотека "Индиго". Можем само да си представяме какво става по стотиците и хилядите други дела, които остават извън обществения фокус.

Само един пример - от отчетите на прокуратурите може ясно да се види, че почти всяка втора присъда в България в момента е или след споразумение на престъпниците с прокурорите, утвърждавано от съда, или след признание на извършителите. И двете водят до мека присъда или направо до освобождаване от наказателна отговорност. Което вече е отказ от правосъдие.

Разбира се, законодателят се е водил от други мотиви - да бъдат разредени затворите, които в момента са препълнени, и да бъдат социализирани престъпниците. Но може ли заради нещо такова правосъдието да изглежда не само несправедливо и безотговорно, но и направо смешно. Как е възможно за убийства, въоръжени грабежи и изнасилвания да се четат присъди от по 3-4 години, а някъде дори условни? Как е възможно за доказана корупция да се налага пробация? А за катастрофи с тежко ранени, извършени от пияни шофьори, се налага административна глоба до 5000 лв.? Това си е необявена амнистия, при това постоянна и безсрочна.

Очевидно



има нещо сбъркано в тази наказателна филантропия



и всяко изследване би доказало, че тя определено има връзка с всичко случващо се по улиците - тежки престъпления, безскрупулност, хулиганство, побоища, немарливост, корупция. Защото последните 2-3 години доведоха до такива абсурди в наказателното право, които променят ценностни системи и разбирания за справедливост.

Може би е крайно време законодателят да разбере, че с това наказателно милосърдие може и да се спестяват пари от затворите, но пък се губи от по-голямата престъпност и от основателния обществен гняв. Очевидно е, че скандалният чл.78 а от НК трябва час по-скоро да бъде премахнат. Че трябва да се преоценят и абсурдите с прокурорско-бандитските споразумения, одобрявани от съд. И с онези норми, които задължават съдът да налага наказания под предвидения минимум само защото убиецът си е признал престъплението.

В противен случай съвсем скоро хората ще започнат сами да раздават правосъдие, без да чакат МВР, прокуратурата или съдът да се произнесат.