В Триполи може да се окаже, че Никола Саркози крие и друго лице. За по-малко от седмица Франция се завърна в центъра на сложни международни преговори за освобождаването на българските сестри и палестинския лекар, обвинени от либийските власти в заразяването на 438 деца със СПИН. След съпругата си Сесилия държавният глава на свой ред също ще пристигне в Триполи, за да се срещне с Муамар Кадафи - пътуване, което Елисейският дворец активно подготвя с твърдото намерение за дипломатически успех - освобождаването на сестрите.

Вече седмици президентът и близкото му обкръжение работят в дълбока секретност по този случай. Вечерта на избирането си в първата си реч като президент Саркози говори за положението на българските сестри. От този пасаж в речта наблюдателите запомниха само грешката на президента с "либийските сестри".



Провокация и електрошок



Какво значение има! Символът е налице: на 6 май 2007 г. - деня на избирането му - френският държавен глава не забрави датата 6 май 2004 г., когато либийски съд осъди българските сестри на смърт. В Триполи скромното изречение отприщи реакции на обида. Либийският печат бичува "екстремизма на Саркози" и го обвини във връщане към ционизма.

Както често се случва при Саркози обаче, провокацията ще послужи за електрошок. Започват неофициални разговори между Елисейския дворец и либийските власти. Тези два свята се познават добре взаимно. През октомври 2005 г., когато бе министър на вътрешните работи, Саркози посети Либия, за да разговаря за имиграцията. Кадафи го прие в шатрата си. Седнал в бяло кожено кресло, бъдещият претендент за президентския пост открива за себе си водача на революцията. Единият е толкова прям, колкото по ориенталски сложен е другият. Според обкръжението на Саркози обаче разговорите са "протекли по-скоро добре".

В продължение на две години Клод Геан (дясна ръка на Саркози) поддържа редовни контакти с шефа на либийските тайни служби Муса Куса. Този човек, ключова фигура в системата "Кадафи", бива приет на площад "Бово" (френското министерство на вътрешните работи). Двамата - Геан и Куса, имат обща грижа - ислямския тероризъм. "По този въпрос либийските власти се оказаха ефикасен съюзник", отбелязва президентският съветник.

На 29 юни Кадафи и Саркози водят първия си телефонен разговор за българските сестри. Президентът намеква за евентуално посещение в Триполи и настоява за "значителен жест" в отговор. През следващите дни Геан и Куса умножават контактите си. Решено е на 12 юли генералният секретар на президентството да замине за Либия. На 11 юли вечерта към него се присъединява и Сесилия Саркози. "Заедно взехме решението. Канцеларията ми дори не бе в течение", доверява Саркози на 14 юли пред журналисти.



Сесилия Саркози като посланик



Когато пристига, първата дама на Франция първо е приета и пребивава един час в шатрата на Кадафи, после посещава осъдените сестри, а след това и децата, което, изглежда, не е било предвидено в началото. Вечерта й е оказано ново благоволение - поканена е на втора среща на четири очи с полковник Кадафи. В Триполи Сесилия получава "първото си бойно кръщение" като пратеничка на съпруга си по дипломатическите и хуманитарните въпроси. Тя, която не иска да стои без работа в Париж, получава необичайна за една френска първа дама ефектна роля. Появява се на първа страница в международния печат. Оттогава Сесилия продължава да приема присърце случая и очаква с нетърпение екстрадирането на сестрите. Друго пътуване, в съвсем скоро време впрочем, не се изключва, дава да се разбере президентството.

Но този сполучлив медиен удар не е съвсем по вкуса на Европейската комисия в Брюксел, която протестира. В момента, когато финансовата трансакция е на път да приключи, дипломатите имат чувството, че френският президент си е присвоил дипломатически успех, постигнат от други. "Европейците казват, че е направено всичко! Е, добре, но ако беше така, сестрите вече щяха да са на свобода!", отвръща един от приближените на държавния глава. В Елисейския дворец смятат, че Кадафи иска да разговаря с една авторитетна фигура, а не с ЕК, която няма особена стойност в очите му. Поради тази причина Саркози потъна в тази рискована партия покер, която обаче може да донесе солидни дивиденти не само на него, но и на жена му.