Лятото на Висшия съдебен съвет (ВСС) вече е доста горещо. Страстите нажежиха депутатите, които с новия Закон за съдебната власт решиха да го разпуснат. По време на обсъждането в парламентарната правна комисия само НДСВ обяви, че ВСС трябва да довърши мандата си. При гласуването в зала обаче, ожесточени дебати нямаше и съдбата на скандалния орган бе решена - отива си.

Кратките срокове за свикване на общите събрания на съдии и прокурори, които са в основата на избора на 11 представители на гилдиите във ВСС, издават голяма припряност. И тя едва ли може да се обясни с формалния аргумент за подмяна на състава преди края на мандата му през декември 2008 г. - факта, че новият ВСС ще стане постоянно действащ орган. Всъщност



болката на депутатите е друга



- те искат новият председател на Върховния касационен съд да бъде гласуван от нов състав. Сегашният бе избран по време на управлението на НДСВ и логично в него влизат царски хора. 7-годишният мандат на Иван Григоров изтича на 20 ноември т.г. и той не може да остане на поста нито ден след това. Процедурата по номиниране и избор на наследника му трябва да започне най-рано на 20 септември и да приключи най-късно на 20 октомври. А законодателят записа датата 21 септември като краен срок за избора на нови членове на ВСС - 11 от квотата на парламента, 11 от гилдиите (останалите трима са членовете по право - главният прокурор и двамата шефове на върховни съдилища). При това новият съвет ще бъде конституиран, ако са избрани поне 2/3 от членовете му.

Съвпадението с датите и пришпорването не е случайно. Не е тайна, че ръководните постове в Темида са преди всичко политически назначения. И е логично всяка партия да драпа за лоби в съвета, който прави избора. А фактът, че от проекта за нов ЗСВ изпадна предложението в парламентарната квота да влизат хора, посочени от магистратурата, говори за презастраховането на законодателя, че в съвета ще попадне точно който трябва.

Вече се чуха аргументите за противоконституционност на предсрочното прекратяване на мандата. Но пък има и решения на КС, които са дали зелена светлина на разпускането на предишни съвети. ВСС, който обикновено си мълчи по принципни въпроси, този път дори прие декларация в своя защита. В нея записа, че депутатите не могат да се отнасят към съвета като към агенция на изпълнителната власт, която може да бъде създавана и закривана по всяко време.

В интерес на истината трябва да се отбележи, че членовете на ВСС сами си заслужиха подобно отношение. Те



неведнъж изпадаха в тежък морален махмурлук



и си навличаха гнева на обществото и Брюксел.

А греховете на този ВСС наистина не са нито малко, нито леки. Така например съветът отказа да изпълни условието, записано през 2004 г. в закона - заседанията му да са публични. Кадровиците изтълкуваха публичността като пресконференция след заседанията. Наложи се да се произнася Върховният административен съд. И неговото решение за откритост беше изпълнено с огромна неохота. Всъщност залата за наблюдение на заседанията, мониторите и микрофоните невинаги са гаранция за прозрачност. Случвало се е, макар и рядко, ВСС да гласува нещо след дълги дебати. После да се даде почивка и след нея точката да се прегласува с противоположен изход. След като явно в коридора пред залата на по цигара са играли нови аргументи.

Докато Никола Филчев бе главен прокурор, голяма част от времето на ВСС се губеше в спорове около ремонта на Съдебната палата в София. Прокурорите обвиняваха шефа на ВКС Иван Григоров, че като стопанин на палатата злоупотребява с парите за ремонта. Той не им оставаше длъжен. И така безсмислени часове наред... Връх в скандалите беше компроматната война, спретната в последните дни от мандата на Филчев. Тогава се размахаха разработки за корупция и епикризи за душевни болести. Но резултат от това нямаше. След грозната разправия



нямаше дори наказан за сринатия престиж на съдебната власт



Безспорно обаче съветът се прочу най-много с кадровите си решения. Магистратстките тоги облякоха не едно и две отрочета на именити представители на третата власт. Дебелокожието не попречи на съвета в началото на 2005 г. да гласува например кандидатурата на адвокат Цветелина Кържева (дъщеря на районния прокурор на столицата тогава - Славчо Кържев) цели три пъти. Докато тя не се добра до съдийското място, без да ходи на конкурс.

Чашата преля в края на 2005 г. със сина на проф. Александър Воденичаров - Асен. Воденичаров е член на съвета и декан на юридическия факултет на ЮЗУ. Синът му пък стана градски съдия с около 9 месеца стаж в районния съд. Тогава гилдията писа гневни декларации, на които съветът не обърна и грам внимание. Наложи се ВСС да се обяснява пред посланици от ЕС. А Меглена Кунева, тогава министър по европейските въпроси, каза, че с действията си членовете на съвета отправят покана за екзекуция.



ВСС мощно се провали и с операция "Чисти ръце"



в съдебната власт. Намеренията бяха чудесни - да се освети имуществото на членовете на ВСС и на ръководителите в системата до апелативно ниво. Декларациите, които съветът измисли, са доста по-подробни от тези, които всички магистрати по закон са длъжни да подават пред Сметната палата всяка година. Но всичко застина на ниво намерения - за две години много малка част от висшите магистрати уважиха инициативата.

Не могат да се кажат добри думи и за практиката по дисциплинарни дела. Например това срещу Николай Ганчев, зам. апелативен прокурор на столицата и член на ВСС, се мотае вече повече от година. Из коридорите на съвета се говори, че то ще бъде прекратено заради изтеклата давност на прегрешенията на Ганчев. Ако това е вярно, то явно членовете на дисциплинарния му състав нямат смелост да вземат решението. А Ганчев продължава да заседава, да кадрува и решава въпросите на системата, макар че лично главният прокурор поиска отстраняването му. Доста по-скоростно се реши въпросът с дисциплинарното уволнение на друг прокурор и член на ВСС - Цеко Йорданов. Той вече не е член на съвета.

ВСС се сниши и покрай скандала "Ангел Александров - Румен Овчаров". Александров подаде оставка като шеф на националното следствие, но остана следовател и член на съвета. Никой от ВСС не събра смелост да поиска отстраняването му и от този най-висш орган на съдебната власт за уронване на престижа й.



"ВСС не е шайка от хора със съмнителен морал",



каза преди време в интервю за "Сега" шефът на ВАС Константин Пенчев. Много хора обаче биха го опровергали горещо. Заради кашите, които за трите години и половина съветът надроби с действия и бездействия. Но наред с хората със спорна репутация във ВСС има и читави професионалисти. Те обаче рядко успяваха да надделеят и да прокарат адекватни решения. А и няма никакви гаранции, че и новоизбраният (или набързо скалъпен) ВСС няма да е също толкова абсурден, колкото сега действащия. Историята показва, че при пазаренето за постове, когато се търси сложен баланс между политически и лични интереси, рядко се избират безспорни и качествени хора. Затова и всеки нов ВСС съществува в кошмарно дежа ву.





-------------------------------------

КОЙ Е ВЪВ ВСС (Действащ от 16.12.2003 г.)

-------------------------------------



ПО ПРАВО

Иван Григоров - председател на ВКС от 2000 г.

Константин Пенчев - председател на ВАС от 2004 г.

Борис Велчев - главен прокурор от 23.02.2006 г.

Никола Филчев - главен прокурор от 16.02.1999 г. до 22.02.2006 г.



КВОТА НА ПАРЛАМЕНТА

проф. Александър Воденичаров

Ангел Александров - следовател в НСлС

Анита Михайлова - адвокат

Виолета Бояджиева - председател на Апелативен съд - Варна

Владимир Иванчев - председател на Софийския окръжен съд

Даринка Станчева - председател на Русенския окръжен съд

Любомир Цеков - адвокат

Николай Ганчев - зам. апелативен прокурор на София

Панайот Генков - съдия във ВАС

Радка Петрова - председател на Пловдивския апелативен съд

проф. Димитър Токушев - до 11.10.2006 г., когато стана конституционен съдия. Неговото място си остана незаето и досега.



КВОТА НА СЪДА

Андрей Икономов - председател на отделение във ВАС

Бойка Попова - председател на отделение във ВКС

Венета Марковска - зам.-председател на ВАС

Евгени Стайков - председател на Софийския апелативен съд

Румен Ненков - зам.-председател на ВКС

Събина Христова - председател на Бургаския окръжен съд



КВОТА НА ПРОКУРАТУРАТА



Христо Манчев - зам. главен прокурор

Митьо Марков - зам. главен прокурор

Камен Ситнилски - зам. главен прокурор (на мястото на дисциплинарно уволнения Цеко Йорданов - прокурор от ВКП)



КВОТА НА СЛЕДСТВИЕТО



д-р Атанас Нешков - директор ОСлС - Ловеч

Свилен Турмаков - зам.-директор на НСлС от 23.11.2005 г.

Румен Андреев - зам.-директор на НСлС до 23.11.2005 г., когато стана зам.-министър на МВР.