Вестта в какво са обвинени български медицински сестри в Либия се разнесе, когато бях при д-р Дертлиев. Той каза, че предстои "гъзумпене".
Gazumping е обратното на Gazundering. Можем да си го представим така:
Две деца в училищния двор. Едното държи близалка, другото - топче. Искат да ги разменят.
- Първо ми дай близалката - казва второто (щото, ако то първо даде топчето, другото може да поиска още едно топче срещу близалката).
Gazumping в света на възрастните означава да се договориш с продавача за една цена, а преди да подпишете договорите, той взе, че продаде имота другиму - на по-висока цена, или на теб, ако му дадеш още по-висока.
Gazundering е обратното - когато купувачът, след като се е съгласил на една цена, почне да го увърта, за да плати по-малко.
Търговското право предвижда еxclusivity agreements. Споразумения, че няма да се споразумяваш с трета страна. Въпреки тях и днес някои застрахователни дружества предлагат застраховки срещу gazumping и gazundering.
Противниците в студената война си разменяха заловените шпиони така: двамата тръгват бавно един срещу друг от двата края на един мост, разминават се по средата и всеки продължава към своите хора, които го чакат в края на моста . В шпионажа няма застраховка срещу гъзумпене.
И в дипломацията няма. С обвинението, че българските медицински сестри умишлено заразявали либийчетата със СПИН, полковник Кадафи изгъзумпи България и Запада, който също изгъзумпи България, след като - с помощта на българи - измъкна българските петролни концесии в Либия.
Пропуснах изгъзундрянето. В сценката с двете деца се намесва един батко, който грабва топчето. Тогава детето с близалката казва на детето с топчето:
- Този батко има да ми връща една близалка. Моята близалка ще си я търсиш от него.
Баткото обещава на детето с топчето:
- Ще ти дам близалка. Само че друг път.
През 90-те години на ХХ век българските дипломати бяха заменени с партийци, неразбиращи от гъзумпене. И започна третият инфантилен период в историята на българската дипломация.(Първият е бил, когато сме тръгнали из Европата да си дирим цар; вторият - през 40-те години на ХХ век, когато българските дипломати бяха сменени с тогавашните партийци.) Макар че и в трите периода на българска дипломатическа инфантилност е имало ловки дипломати, те са изключенията, потвърждаващи правилото, че не ни бива в дипломацията.
Споделих с д-р Петър Дертлиев виждането си за трите периода на българската дипломатическа немощ. Допадна му. Един мой тогавашен телевизионен диспут с Бжежински също му беше допаднал. Накратко, хареса ме.
- Значи, според теб България да не предоставя въздушни коридори за бомбардиране, да не допуска на своя територия чужди военни бази, да не си загърбва интересите в Близкия изток? И въпроси като влизане в НАТО и ЕС да се решават с референдум?
Потвърдих тези мои донкихотовски фантасмагории.
- Тогава нищо, че искаш да си останеш безпартиен. За външен ми е нужен съмишленик, не партиец. (Той си редеше някакъв кабинет в сянка.)
- Неподготвен съм за външен. Разни работи не ги знам.
- Ще получиш достъп до информация. Е-хей, каква информация!
Но той се разболя и не получих информация, пък и да бях, тя едва ли щеше да е "е-хей". Никога няма да разбера.
Това за гъзумпенето и гъзундренето д-р Дертлиев го знаеше от Галбрейт, а аз от Теодор Драйзер. Когато той пишел "Американска трагедия", господствал възгледът, че писателите в САЩ не трябва да пишат трагедии. Приятелят на Марк Твен, писателят Хауълс (William Dean Howells) казвал: "Не трябва да пишем книги като "Престъпление и наказание". Че Достоевски е велик, спор няма. Но този трагизъм е несъвместим с американския оптимизъм." Хепиендът завладял киното и литературата. Сюжетът за вестникопродавчето, което става милионер. Ракафела (у нас го пишат Рокфелер), който проследил къде мъти една пуйка, за награда получил пуйчетата, отгледал ги, продал ги - и така, малко по малко, докато основал "Стандард ойл".
Сп. "Колиърс" твърдяло: "Единствените бедни са онези, които искат да бъдат бедни или са болни или жертва на злополука. Те са малко. В САЩ всеки, който може да спести 50-100 долара, може да забогатее." Но накрая Ракафела казал: "Край на американската мечта, дойде времето на комбините."
Въпреки развръзката на либийската афера комбините ще продължат и информациите за тях хич няма да са "е-хей!". Гъзумпенето ще е задкулисно.
Туй се знае , Батинка ... Другото е игра на думи и спомени ... Иначе , Селям ти ...