"Не сте сами!", повтаряхме като заклинание, за да вдъхнем сили на осъдените на смърт български медици в Либия. Повтаряхме, а се чувствахме все по-самотни в своето безсилие да ги избавим.

Европа и Франция ни върнаха вярата в човещината. "Не сме сами!", можем да кажем сега, след като за първи път, откакто влязохме в ЕС, се убедихме в силата на европейската солидарност. Чудо ли се случи, или щастливата развръзка бе естествена след толкова години национални и международни усилия? Случаят с нашите медици в Либия показа, че чудеса се случват само когато има силна воля. Много пъти ще се връщаме към простите истини, които историята ни е завещала и от които може би най-важната е изписана върху фасадата на Народното събрание: "Съединението прави силата".

Спасяването на българите в Либия стана възможно, защото



най-напред се превърна в национална кауза



Благодарение на мощния обществен натиск родните политици бяха принудени да излязат от тайните убежища на тихата си дипломация и да признаят, че имат нужда от международна помощ. Но и тя бе доста вяла години наред, докато не станахме свидетели на мобилизация на общественото мнение в Европа, провокирано от гаврата с човешките права. Съединението на европейските сили зад каузата за спасяване не само на медиците, но и на основните принципи на човешките права, върху които се гради европейското единство, доведе до избавление на българите и на побългарения палестинец. Без намесата на Италия, Великобритания, Германия и накрая на Франция Муамар Кадафи нямаше да разбере, че отдавна е прекрачил границата на търпимостта. Колективният координиран натиск фокусира европейската енергия върху проблема, след като неговото уреждане бе определено като предварително условие за нормализиране на отношенията на всички държави от ЕС с Либия. Кадафи се изправи пред общ фронт и отстъпи. Разбира се, след като се убеди, че ще има повече ползи, ако бъде сговорчив, отколкото ако продължи да се запъва.

Възниква въпросът:



Защо Франция се намеси толкова късно,



щом нейната роля е била решаваща? Всъщност Франция участваше отдавна, но не чрез политиците си, а чрез гражданската съвест на народа си, дал на света Декларацията за правата на човека и гражданина. Да не забравяме, че главният свидетел, който оневини българските медици пред международното обществено мнение, бе откривателят на вируса на СПИН Люк Монтание, който се яви пред либийския съд заедно с италианския си колега Виторио Колици. Огромният му авторитет натежа повече от аргументите на либийските обвинители и затова всяко споменаване на българските медици в световните медии се придружаваше с неговото заключение: Невинни, защото заразата по децата в Бенгази е тръгнала от вътреболнична инфекция.

Франция участваше чрез неправителствени организации като "Лекари без граници", "Адвокати без граници" и други сдружения, които събираха доказателства, пишеха писма до влиятелни политици, свикваха митинги и настояваха Триполи да се вслуша в аргументите им. Изключителна беше ролята и на френския печат, който отделяше на българските медици повече внимание от медиите в други страни. В такава обществена среда начело на френската политика трябваше да застане човек като Никола Саркози, чийто изострен усет му подсказа още в предизборната кампания, че каузата за спасяване на медиците е печеливша и за него. Тогава той провъзгласи българките за французойки - нещо, което изглеждаше пресилено и все пак се оказа донякъде вярно. Нашите сънародници намериха свободата най-напред на френска територия, каквато бе президентският самолет, изпратен им от Саркози да ги докара в България.



Финалът нямаше да е толкова внезапен и вълнуващ,



ако в типичен френски стил не се бе намесила и жена. Президентската съпруга Сесилия Саркози прие като лична мисия посредничеството в заключителните преговори, без да има какъвто и да е официален мандат. Тя изпълни задачата си не само блестящо, но и с изненадваща скромност. Имаше подозрения, че като бивша манекенка се е заела с каузата на медиците, колкото да попадне във фокуса на телевизионните камери. Всъщност българите видяха как на софийското летище тя дискретно избяга от камерите и отстъпи централното място на еврокомисарката Бенита Фереро-Валднер. По този начин тя помогна и на съпруга си Никола Саркози, нападнат от опозицията, че се държи като кукувица, която снася яйцата си в чужди гнезда. Франция не открадна лаврите на Евросъюза. Тя сподели общото финално напрежение и облекчението от успеха.

Европа наистина е проект, който работи. Струваше си влизането на България в ЕС да бъде национална кауза, каквато бе и защитата на нашите сънародници.