По-левите от левите създават формация, която да е с управляем лидер и да овладее спонтанно засилващите се левичарски настроения в обществото. |
Прозорливият анализ показва, че
левицата върви към поредното си крушение във властта
То няма да е с мащабите на Виденовата криза, но затова пък ще е завинаги. В плен на коварния троен впряг БСП не успява да проведе политиката, с която дойде на власт, нито пък да даде задоволително обяснение за вилнеещата бездържавност. Дори да изкара мандата си докрай, левицата ще напусне властта силно умаломощена и с наполовина стопен електорат - по идейни, а и по чисто физически причини след опустошителния хаос на това управление. За да оцелее, за да я има и след две години, БСП ще трябва да претърпи радикална трансформация. Като мъдър стратег и умел апаратен играч Александър Лилов разорава почвата отсега. Разочарованите леви маси ще загърбят одеснялата БСП, затова трябва спешно да им се предложи алтернатива. Задължително лява, каквото и да значи това в обърканите ни политически представи. Защото за хората на село лявото - това е Живков, ТКЗС-то, евтините въглища през зимата и асфалтираните улици. За градските чеда е дефицитът на тоалетна хартия, опашките, снабдяването "по втория начин" и т.н. За най-младите е форма на пацифизъм и борба за опазване на околната среда. Но така или иначе разочарованите левичари ще търсят, а може и да създадат свое представителство вляво от днешната БСП.
И за да не се роди там автентична лява формация с естествен, сиреч неуправляем, лидер, столетницата подготвя своя Ноев ковчег отсега в лицето на тъй нареченото ляво крило.
Мимикрията е на път да успее, както успя трансформирането
на части от БКП в СДС, на плановото стопанство в планиран капитал, на номенклатурата в олигархия. Преди години БСП вече отигра подобен сценарий със създаването на Евролевицата. Тогава трябваше да прати убедителен хабер към Европа, че е скъсала с мрачното комунистическо минало и е готова да приеме безкритично светлото европейско бъдеще. Сега ще се случи същото с обратен знак. Когато народът е подивял от реформи и затягане на коланите в името на светлите европейски перспективи, БСП ще му поднесе една годна за консумация и проверена във времето вътрешна лява опозиция. И макар днес неубедителните критикари около Янаки Стоилов да изглеждат някак нелепи и даже смешни, само след година-две ще се окажат единствена алтернатива на одеснялата соцпартия. И естествени приемници на остатъчните червени структури по места. Защото никой не е по-голям от партията, както обичат да казват на "Позитано"20.
И тогава Лилов ще разтвори Ноевия ковчег на левицата и от него ще изпълзят новите кабинетни предводители на левицата. Станишев ще падне, Стоилов ще го смени, какво тук значи някаква си личност! Само дето тоя спасителен ковчег повече мяза на кутията на Пандора, но да оставим метафорите настрана. По-страшното е, че мнозина отново ще повярват на подмяната и довчерашните бесепари-конформисти ще се явят с ореола на борци срещу корупцията и престъпленията на "някои отговорни наши другари". А тъжното е, че сегашните лидери на БСП са принудени да търпят ажиотажа на "левите в левицата" и лицемерно да поддържат лъжата в името на добруването на Партията.
Хубавото на този маньовър е, че ще е последният. Новите млади няма с какво да бъдат привлечени под крилото на левия Ной и ще се приютят другаде, а старите ще стигнат само колкото да забият последния пирон в Ноевия ковчег на левицата.