Валери Кацунов е роден през 1953 г. в София. Завършил е история и философия в СУ. Главен асистент в катедра "Архивистика и помощни исторически дисциплини", доктор по история. Работил е в БАН, преподавал е в СУ в специалностите "Съхранение на архивните документи" и "Български институции и документи - VII-XIX в." Член на комисията по досиетата, издигнат от ДСБ.
-------------------------------
- Г-н Кацунов, в доклада за дейността си пред парламента вашата комисия написа, че досиетата се обработват преди да стигнат до вас. Затова поискахте и среща с шефа на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров. Какво ви обясни той?
- Едното обяснение, което получихме, е, че Първо главно управление на ДС не било подшивало папките и затова НРС сега подшива тези папки, които поискаме.
- Вие като експерт в архивистиката знаете ли за такава практика?
- При всички случаи щом са свалени в архив папките трябва да са подшити и да имат заверителен надпис, който да залепва връзките, с които са подшити, и да е подпечатан и някой да поеме отговорността. Който извършва тази операция казва колко листа са, на коя дата е подшито делото и се подписва. Това се нарича заверителен надпис. Това е регламентирано в закона за държавния архивен фонд открай време, тези служби също са работили по този закон. Не мога да кажа дали някой не си е гледал работата ... В една от папките на агент "Боил" (Георги Димитров Димитров - бивш секрeтар по външна политика при президента - 2002-2005 г., агент и секретен сътрудник във Второ и Първо главно управление на ДС с псевдоними "Антон" и "Боил", бел. авт.) имаше материали, изрязани с ножичка. На въпроса къде са тези парчета отговорът беше, че това са сведения от агента, които са пратени в други дела. Съдържането им било за други хора, за други обекти и затова са изпратени там. Обикновено ръкописът на сведенията се придружава с машинописна разпечатка, там се описва колко екземпляра са направени като копия и в кои дела отиват. Попитахме защо това не е направено - отговорът беше, че офицерът е бил немарлив.
- Какво се разбрахте с шефа на НРС? Как ще работите оттук нататък и какво става с папката "Гоце", от която според вас липсват листове?
- Ами той например смята, че секретен сътрудник Гоце не е секретен сътрудник. Ние смятаме, че е такъв. Питахме ген. Киров няколко пъти под различен ъгъл и той гарантира, че докато е бил шеф на тази служба, тази папка не е подшивана и не е правено нищо по нея. Когато го казва един шеф на такава служба от позицията на офицер, ние не сме съд и не можем да кажем нищо повече. Интересното е, че делото е свалено през 1993 г. в архив, а през 1996 г. от отчет. Какво е правило между 1993 г. и 1996 г. не е много ясно. Според мен трябва да се говори и с шефа на службата през 1996 г. Ако не се лъжа това е бил Бригадир Аспарухов.
- Твърдо ли сте убеден, че има липсващи листове от това дело?
- Не само, че има липсващи листове, делото е конструирано. То си пише, няма го вътре доклада на оперативния работник. Той възлага и Гоце извършва, и му предава в писмен вид информация за заседанието на секцията на Конгреса по балканистика. Този доклад липсва и няма отговор на въпроса къде е. Оперативният офицер пише, че предлага копие от него да се предаде на Шесто управление на ДС. Пратено ли е, не е ли пратено не се знае, но пише, че го е получил в писмен вид.
- Къде биха могли да се намират тези липсващи листове?
- В делото "Комитата" (емигрантът в Белгия Методи Димов, чиято книга "Габеро" Георги Първанов е редактирал, бел. авт.) на няколко места се споменава за Гоце. Още тогава службите смятат, че това е секретен сътрудник Гоце, а не експертът Първанов.
- Ще се стигне ли до истината по тази папка? Има ли такава възможност или нещата ще си останат дотук?
- Съвсем случайно излязоха нещата на Георги Марков от друга папка, излезе негово донесение. По друг повод в едно дело за оперативна разработка "Скакалец" излезе едно сведение, подписано от Георги Марков. Той е дал сведение за свои колеги. Както твърдеше, че от него няма нищо подписано, така се оказа, че в друго дело се е запазило. Ако нещо излезе, свързано с Гоце, ще го огласим. Малшанс е, че този човек се е съгласил да работи с тези служби един месец преди 10 ноември 1989 г. А тези служби не са знаели, че той някога ще стане президент. Има и друг въпрос - ако той не беше сътрудничил, щеше ли да стане зам.-директор на Института по история на БКП шест месеца по-късно и щеше ли да стане президент въобще. Този въпрос виси. Има и други изследователи на македонския въпрос, не е само той.
- За каква част от досиетата остава съмнението, че са обработвани преди да стигнат до вашата комисия?
- За всяка папка, която има непоследователна номерация, съмнението остава. Има документи, които получаваме от МВР с два заверителни надписа, лепнати един върху друг. Личи си как е отрязано и след това лепнато нещо друго. В случаите, когато става въпрос за документи след 16 юли 1991 г., съответната служба има право да си ги извади, но по ред, определен със закона за досиетата. Такова нещо няма - получаваме дела, от които нещо е вадено. Пак добре, че все нещо получаваме.
- Как ви се струват реакциите на някои от огласените - едни се тупат в гърдите, други се разкайват?
- Всеки трябва да има съвест. Тази съвест или определени интереси към момента му диктуват поведението. За някои това е героичен епизод от живота, за други е грешка на младостта. Според мен за трети е началото на една добра кариера след 1990 г. Някой ден ще стане ясно каква е съдбата на една голяма част от всичките тези секретни сътрудници. Засега не можем да направим нито обща статистика, нито приблизителна. Чоплим с нокът върха на един гигантски айсберг от документи. Изключително много са унищожени по времето на министър Семерджиев. Той например не би могъл да отговори на въпроса защо е унищожил собственото си досие - той е съдържател на явочна квартира. Вместо това започна да говори по телевизията колко е лошо да се вадят досиета. Успоредно с това идват папки на репресирани - дебели папки, в които се вижда как отделни хора са разследвани, какво и как се е случило. Много е лесно на някого от един път да му прекършиш кариерата. Има протоколни книги, в които се описват унищожените документи. Там пише първо накратко за какво дело става въпрос, откога докога се води това проучване на определено лице, по какви причини се унищожават и колко листа са били. Например: Мария Петрова Георгиева - поддържа връзки с италиански гражданин. В съседната графа - откога докога: горе-долу 11 месеца, причина за унищожаване: нямат оперативна историческа стойност, заповед номер, протокол номер... Познайте колко листа са унищожени!
- Колко?
- 380 листа! Тази нещастна жена, понеже е имала гадже италианец, за нея сигурно и най-далечният комшия е писал. 380 листа за 11 месеца, това означава, че някой пише през това време. Пише, пише, пише по повод тази жена и нейната връзка с италианеца, което накрая се оказва непродуктивно за ДС и делото се унищожава. Във всеки момент е могло тази жена да поиска да работи някъде. Когато кадровикът задължително отива в милицията да проучи кандидатът за работа, веднага му казват - лицето подлежи на отчет. Ако е много настоятелен да попита дали става въпрос за противообществени прояви - кражба, или даже проституция, веднага му казват: "Не, не по-лошо е, по-страшно е". Кадровикът разбира, че лицето се води на отчет - значи няма да вземе тази работа, без да му е ясно защо. След това, ако иска да замине в чужбина - няма да замине. И така, нямаш представа как животът ти тръгва на някаква такава определена от някаква тайнствена сила посока. Не знаеш защо на теб не ти върви. Ето това е страшното, такива са десетки хиляди унищожени. Разглеждаме нещата на Венци Димитров и на Първанов, защото тези хора са излезли в публичния живот и затова хората се интересуват от тях. За обикновените хора, на които просто им е унищожавана перспективата и изявите, никой няма да говори. Те просто ще отидат като статистика.
- Какви други пречки имате в работата си?
- Основната пречка е, че нямаме сграда и не можем да се развием като администрация. Деветимата членове на комисията се превръщаме в четящи устройства. В закона пише, че трябва да обработваме информацията - да я събираме и анализираме. Никакъв шанс нямаме да изпълняваме това в момента. Просто нямаме време, а ще става все по-трудно и по-трудно. Ако се спази тенденцията горе-долу 10% от хората в разглежданата институция да се окажат бивши служители на ДС, колко ли папки ще дойдат за 1200 души бивши и настоящи народни представители. Ами като дойдат после кандидатите за общински съветници и кметове? На шега съветваме всички политически сили да си избират млади хора, родени след 1973 г., за да няма проблеми с тях.
Страхувам се, че ще дойде момент, в който ще се наложи да опънем две палатки в някоя градинка и ще си държим документите в тях. А НСО ще дава наряд покрай палатката (НСО по закон е длъжна да охранява документите на комисията по досиетата, бел. авт.). Ние хем трябва да изпълняваме закона, хем нямаме условия. Засега успяваме, но какво ще стане след два-три месеца не знам.
от 89-та ни яхнаха ТОТАЛНО?!












Съпротивата е бясна ... Не заради "личността" на отделния СС , а заради потоците ... Всяка папка , може и с капка , към пари и власт се изтича ...




Но агитпропчетата трябва да смърдят, длъжност неизменна ги ноди да мърсуват и насъскват. Измет! Душманите ни отвън радостно потриват кунки, наблюдавайки как едни българи ръфат други затова, че са служили на родината си, че са изпълнявали войнския си или граждански дълг. За сведение на форумната измет, в Турция по закон гражданите не могат да откажат сътрудничество на тайните служби. Във всяка страна със здрава власт от какъвто и да е характер биваш попилян, ако не с9ътрудничиш по проблеми на националната сигурност. Я иди в ЮК ил САЩ откажи на техните служби, па да видим каква кариера в държавата ще направиш! Дори в редица области на частния бизнес ще имаш проблеми. А при война те вкарват в концлагер само защото си японец, например.