Ахмед Доган май взе сериозно да се притеснява от анти-ДПС настроенията в обществото. И започна да усеща, че въпреки добрите си изборни резултати напоследък движението е все по-изолирано.

Само в рамките на три дни Доган на два пъти публично заяви, че се отказва да претендира за власт. Първият път бе при гласуването от НС на промените в правителството. Тогава Доган изрично заяви, че ДПС не настоява на всяка цена да получи контрола върху агенцията по храните. Но да речем, че това не беше нещо повече от белег за добра коалиционна култура.

След два дни обаче Доган направи още по-изумително изявление - че ДПС няма да се бори на всяка цена да спечели властта в онези 9 области и 83 общини, в които е първа сила (разбирай т.нар. смесени райони). "Въпросът не е в това да оглавиш една община, а да помогнеш на хората в нея", обясни Доган. След което обаче в прав текст заяви истинската причина за това. И обясни, че ще търси консенсусен модел, защото всички опасения спрямо ДПС, особено в смесените райони, трябва да бъдат елиминирани.

Някои може би ще кажат, че Доган дотолкова е преял с власт, че взе да я повръща. Няма спор, че лидерът на ДПС явно има точна преценка за настроенията в смесените райони. Там хората определено са убедени, че ако не си член, симпатизант или част обръча на ДПС, нямаш шанс за някакво развитие. Тези настроения, гарнирани с етническия характер на движението, от който то така и не успява да се освободи, представляват взривоопасна смес.

Дали обаче публично заявеният отказ от власт е



достатъчен, за да се елиминират опасенията,



за които говори Доган? Всъщност едва ли някой взема неговите думи за искрени, за обществото те са по-скоро някакъв трик. Вярно е, че Доган не веднъж е давал пример, че е готов да се откаже от власт, ако консумирането й от ДПС би довело до проблеми. Не беше чак толкова отдавна времето, когато гражданите във Варна излязоха на протести срещу очертаващата се перспектива областният управител там да е от ДПС. И тогава Доган отстъпи. Трябва да се признае, че подобни отстъпки почти нямат аналог в българската политика. Въпреки това обаче Доган все още не се възприема от обществото като държавник, загрижен за стабилността в страната.

Подобни отстъпки по-скоро се приемат като победа на здравите патриотични сили над ДПС. Което означава, че анти-ДПС настроенията едва ли ще бъдат преодолени, дори ако Доган реши да се оттегли изцяло от правителството, но запази партията в този й вид. Няма защо да се лъжем - въпреки някои безспорни заслуги на ДПС към държавата, особено за запазването на етническия мир, то продължава да бъде възприемано като турска етническа партия, която привлича българи заради това, че в момента е във властта. А тези българи често биват определяни с недотам ласкави определения - "ибрикчии", "еничари" и т.н.

Соколът просто е



обречен да бъде затворен в етническия си кафез.



Каквото и да направи, той винаги ще го ограничава. Фактът, че ДПС бе силно притеснено на 20 май вечерта, когато изведнъж се оказа първа политическа сила, макар и за кратко, е достатъчно многозначителен. Всички други партии биха хвърляли капи от радост, докато в ДПС смутено прихлупиха фесовете.

Големият проблем обаче е не толкова политическото бъдеще на Доган, колкото фактът, че чрез ДПС е изолирано цялото мюсюлманско малцинство, чиито потенциал е 800-900 хил. избиратели. Дори да предположим, че Доган има доброто желание този модел да бъде разбит, това няма как да се случи единствено с неговите усилия. Необходимо е и другите партии да намерят начин да интегрират електората на ДПС. Те обаче не само, че не го намират, ами дори и не го търсят. Единственото, което правят, е да въвеждат уседналост и да създават анти-ДПС коалиции по места. "Анти-ДПС кампанията ни върши много работа, КПД-то ни се повишава и без много работа електоратът се мобилизира". Това коментира Доган и дори благодари на тези, които създават подобни коалиции.

Крайно време е негласното съглашение между политиците ни, че мюсюлманите са приоритет само на ДПС, лека-полека да започне да се нарушава с цел пълното му унищожаване. Подобно разделение никак не отива на една държава - членка на ЕС, а би могло да доведе и до проблеми.Отстъпването на властови позиции от Доган (ако наистина се случи) е само частично и временно решение на въпроса.