Редно е всички мнения за предстоящата данъчна реформа да започват с откровена похвала на управляващите. Защото много народняшки, либерални и популистки лакардии чухме последните 17 години, но за пръв път виждаме реални и последователни политически крачки за рационализиране на подоходното облагане. И то здрави крачки! След безспорния успех на корпоративния десятък сега обявиха десятък и върху личните доходи. Прави са колегите, които припомниха, че у нас за пръв път след юшура и Закона за десятъка от 1880 г. ще имаме равно за всички десетпроцентно облагане. Но днешният подоходен десятък няма нищо общо със старозаветния десятък (Левит 27:30, Числа 18:26) и поземления десятък, срещу който са се бунтували през 1899 и 1990 г. у нас. Онова са оборотни данъци, които облагат цялото производство, сега говорим за облагане на крайния резултат от дейността, дохода с равен данък от 1/10. Което си е направо данъчна революция за Европа, която познава и 50% ставки на подоходно облагане. Въпреки това



четем страшни глупости



и от критиците, и от хвалителите на огласената данъчна реформа. Най-безобидно сред тях е твърдението, че десятъкът бил "намаление на облагането" (затова трябвало да се увеличат други данъци, за да се допълни опразнената от десятъка хазна). Всъщност намалява само данъчната лакомия. А облаганото ще се увеличи, т.е. от десятъка хазната ще събере поне двойно повече постъпления, отколкото от сегашния стъпково-прогресивен (скеджулярен) подоходен данък, който стига 24%. Защото за разлика от 24%-ния данък десятъкът наистина ще се плаща, без да се прикриват доходи в алтернативни разходни форми. Нещо повече, което виждаме в момента в корпоративните сметки: можем да очакваме да се декларират доходи, по-големи от реално получените през годината. Така срещу цена от 10% се легитимира извършеното през минали години необложено натрупване. В този смисъл твърдя, че десятъкът ще изиграе ролята и на несбъднатата данъчна амнистия. Странни са и



протестите заради привилегии,



които щели да отпаднат при бъдещото равно облагане. Най-много шум вдигнаха около т.нар. "нормативно признати разходи", макар единствено смислено да е възражението, че следва да се запази необлагаемият минимум. Защото минимумът, от който започва облагането, трябва да бележи прага на оцеляване. Държавата не бива да взема нищо от онези, чиито доход не им стига физически да преживяват. Оттам нататък облането е толкова по-рационално, колкото е по-равно, колкото по-малко изключения има. Ако сме докрай честни с десятъка, би трябвало да изчезнат и поне да се преразгледат сериозно



"нормативно признатите разходи"





Сега законът приема за разход част от бруто прихода от членство в управителни и контролни органи (10%), от свободни професии (35%), на артисти и занаятчии (50%), от горско, ловно стопанство и рибарство (60%), от авторски и лицензионни възнаграждания (70%). Облага се разликата между получения приход и признатата необлагаема част. Но разходът е факт, дори да изчезне от закона "нормативното признание". Достатъчно ще е онези, които получават каквито и да е приходи от дейност, да водят поне елементарно счетоводство като едноличните търговци и да документират разходите си, за да ги приспаднат преди облагане. Претенциите за едно облекчение от общото изискване за отчетност на всяка дейност по занятие не бива да се превръщат в център на спора за далеч по-важно нещо, каквото е единното и равно облагане на доходите. Първото е данъчна техника, другото е фискална философия и стратегия. А един от най-важните стратегически проблеми още не е поставян на обсъждане -



стабилността на облагането!



Добре, от 2008 г. България въвежда 10% равен подоходен данък. Откога - ясно. Но докога? Кога ще скимне на поредния парламент да вдигне данъка? Бог знае. Това внася ненужна несигурност в данъчната система. Пречи на онези (а те ще стават все повече), които дългосрочно планират инвестициите и доходите си. Плаши чужденците, които биха избрали България за своя данъчна резиденция. (С 10% данък върху личните доходи България става атрактивна страна, където си заслужава да си резидент за данъчни цели.) Фискът само ще спечели, ако елиминира тази несигурност. Нужно е само едно: в бъдещия закон, с който се определя данъкът, държавата да се ангажира, че няма да променя облагането без достатъчно предизвестие, например 3 години. Така всеки ще е сигурен, че поне за 3 години напред знае правилата, по които ще се облага доходът му. А ако тези правила се сменят, всеки трябва да получи правото да приложи променената система или да продължи още известен период, който му е гарантиран от закона, да прилага старите правила за облагане. От данъчната стабилност фискът не може да загуби. Може само да спечели, най-вече от вноса на данъкоплатци милионери.