За кратко време българската общественост беше бомбардирана от три коренно различаващи се концепции за злощастната агенция - от "българското ФБР" през "аналитична група", подобна на агенция "слухове и интриги", до едва прикрито възстановяване на ДС в целия й мрачен блясък. При това съвсем се загуби първоначалната цел на агенцията - борбата с най-опасната престъпност в страната, и на повърхността като нечиста пяна изплува цинична и грозна борба за тайната власт, която дават "службите". И няма как да бъде иначе. България бързо се превръща в олигархична държава, а във всяка олигархична държава на едно високо равнище власт и престъпност са едно и също. За съжаление тази тъжна констатация намира потвърждение в следните факти:
1. България е единствената страна в света, в която висш държавен служител официално изпълнява функциите на "върховен арбитър" на организираната престъпност. По тази причина в последните 17 години постът на главния секретар на МВР е от такава изключителна важност. Именно това е човекът, притежаващ властта да насочи държавната репресия към една група или обратно - да облекчи натиска върху друга, с което да й създаде огромно предимство пред останалите. Постоянният политически натиск доведе до обезличаването на Националната следствена служба и до фактическата ликвидация на последния формално независим орган за разследване. Желанието на министър Румен Петков лично да упражнява явната и тайната власт на главния секретар създаде у него самочувствие на човек, който "определя нещата".
2. В случай че Агенцията за сигурност поеме информационните, аналитичните и оперативните функции на контраразузнаването, престъпността няма да може да се радва на особена властова протекция - поради естествената конкуренция на агенцията с аналогичните служби в МВР. Тя няма да може да служи на двама господари. До голяма степен ще се затрудни и особено опасната престъпна дейност, насочена срещу националната сигурност и интересите на държавата. Опитът на много от най-цивилизованите страни, сблъскали се в определен момент с организирана престъпност от мащабите на нашата, е категоричен. Такъв момент изисква създаването на специализирана служба за разследване, независима от полицията и притежаваща собствен оперативен и следствен апарат (ФБР, МИ 5), а понякога дори интегрирана в специализиран сегмент от съдебната система (Италия).
3. След поражението си в опита Агенцията за сигурност да бъде създадена като една невзрачна службица от няколко писари, снабдяваща министър-председателя с актуални клюки, вътрешният министър предприе нова офанзива - създаването на суперслужба, подобна на ДС. Този план напълно съвпада със съкровените стремления на старите "служители", с каквито са пълни апаратът на "Партията", правителството и "Коалицията", "правилният бизнес" и "пропагандният фронт". Така че дайте да кажем, че правим "ФБР", та да замажем очите на Запада, а ние да си направим КГБ, та да ни похвалят и от Изтока.
4. Дори най-целесъобразната и обмислена социална конструкция може да бъде успешно провалена от работещите в нея хора. И обратно - създаваните по различно време и причини недотам съвършени служби могат да се справят отлично, когато работещите в тях хора са наясно със задачите и важността на работата си. Блестящ пример в тази посока е Великобритания. Дали инструментът, наречен Агенция за сигурност, ще работи по един полезен за обществото начин, зависи от действията на нейните служители. Ако новата служба се създаде на базата на съществуващата сега в МВР Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", значи да наследи маниера и методите на работа на това неособено ефективно звено, прославило се напоследък с недопустими за една демократична страна опити за насилие и цензура над обмена на информация по важни за обществото въпроси. Изобщо опитът на държавите, преминали през този период на борба с особено опасната престъпност, показва, че новосъздадените структури не трябва да се формират чрез преобразуване на стари полицейски служби.
Полезният за обществото сценарий може да изглежда така:
| - | Създава се Агенция за национална сигурност (АНС) като специализиран орган на Министерския съвет за борба с особено опасната организирана престъпност. |
| - | АНС се създава на основание на специален закон, който определя точно нейните задачи и правомощия. |
| - | Отговорност за действията на агенцията носи пряко министър-председателят. |
| - | Агенцията за национална сигурност отчита дейността си пред Народното събрание. |
| - | Агенцията за национална сигурност разполага със собствен оперативен апарат. |
| - | АНС ползва следствения апарат на Националната следствена служба като специализиран орган за разследване на престъпления с особена обществена опасност. Директорът на Националната следствена служба участва по право в ръководството на агенцията. |
| - | Служителите на агенцията не ползват имунитет или привилегии. Тяхната работа се намира единствено под съдебен контрол за законност. Изпълнителната власт няма възможност за оперативно ръководство или вмешателство в разследванията или оперативните процедури. |
| - | Правителството определя най-общо държавната политика по отношение на сигурността, но функциите и задачите на агенцията се определят единствено от закона. |
| - | Агенцията има изключителното правомощие да разследва престъпленията, възложени от закона в нейната компетентност. Останалите органи за разследване са длъжни да й предават случаите, когато в хода на разследването се окаже, че те са от нейната компетентност. |
А може би целият проект ще потъне в гузното мълчание, така характерно за нашите управници. Ще видим.














??