Защо пътува човек, когато не е по работа? Ще кажете - за да почине и да разгледа. Така е, но зад това има по-основателна причина. Тя е, че човек пътува, за да докаже пред себе си възможността за обладаване на пространства. Вероятно е атавистичен, номадски, конквистадорски рефлекс, свързан с разселването на земната раса и турен като генотипна матрица от Инженера на битието, знам ли...

Но в съвсем битов план обладаването на пространството явно повишава самочувствието, да не говорим за престижния пътешественически рейтинг в клубни и приятелски кръгове.

Всъщност най-добре се почива вкъщи и най-безопасно се разглежда на екрана или в енциклопедията; очевидно не почивката и любопитството са мотивът на пространствените циркулации.

Ние, българите, открихме туризма сравнително отскоро. Горе-долу благодарение на една европейска личност от новата ни история - Алеко Константинов. Но в туризма като печеливш бизнес сме още съвсем зелени. Може би затова в главите и стратегиите цари известен хаос. Сякаш учуден от непознатата само преди стотина години възможност някой да плаща суха пара срещу спане, похапване и шляене, българинът захвана да строи хотели с първичния бяс на онези, вдигнали каменните истукани на Великденските острови. Хотелопритежанието му се видя като въплътеното вълшебно магаренце от приказката, бълващо



жълтички и отзад, и отпред



В резултат планините и крайбрежието ни се опаковат в стъкло и бетон, като в постройките много собственици влагат всичко, което имат и нямат. За тяхно учудване не само няма пълен сбор, ами бизнесът затанцува по ръба от самото начало. Да не говорим, че част от тези хотели взеха някак да повяхват още от рождението си, сякаш дори проектантът е заложил някаква експлоатационна сенилност в тях.

Защо стана така? Просто се застрои прекалено или има и други причини? Според мен преобладават другите.

При все че, както вече казахме, пътуващият е обсебен от рядко формулираната от самия него възможност за обладаване на пространството, на повърхността той е движим от по-лесни за обяснение мотиви.

От една страна, иска едно и също - удобна и чиста квартира, вкусна храна, интересни и безопасни развлечения при поносима цена за всичко това. А от друга, е твърде диференциран.

Някои пътуват, за да осигурят на семействата си спокойствие и здраве. Други пътуват, привлечени от възможността да пипнат нещата от албумите и да се фотографират пред тях. Трети искат евтин и достъпен секс, алкохол, ски, лов, риболов, хазарт, изобщо - временна забрава и разгул...

Когато тези "таргет" групи се омешат, както е по нашите курорти, почват да си пречат една на друга и



резултатът е лош за всички



Дошлият на бани и йодни пари трябва да заобикаля късни пияници по време на изгревния си моцион, дошлият на трепетна екскурзия с любимата трябва да търпи озвучаване на нощните си нежности от могъщия фалцет на виден чалгоносец в бара долу, а довелият децата си на тих отдих татьо следва да слуша по цяла нощ как под прозореца му кипят интензивни кандърми за кратки курортни свалки и съответно звуците от тяхната цялостна или частична реализация...

Пишещият тези редове беше изненадан от агресивно-омиротворяващата реклама на един хотел в наш черноморски курорт - там епитетите "тих" и "семеен" бяха и на картичката, и на емблемата му. Всъщност още първата нощ, към 3.30, се оказа, че хотелът е обикнат предимно от турскоговорещи юнаци, изпълнени с хъс да намерят лесни ласки на пазара на любовта.

Авторът бе разбуден от странен диалог на турски и ромски, примесен с английски думи тук-там. Английските обозначаваха най-вече цифри и евро. Ромският бе на дама, очевидно от нещо недоволна, която изразяваше недоволството си буйно, с крясъци, ритане на мебели и тряскане на врати. Турчинът, изглежда, намираше това поведение за възмутително, защото призова свой акран, вероятно спящ в съседство, както и Аллах за свидетели и помощници в дискусията. Аллах не чух, но акранът, видимо сънен, само мучеше нечленоразделно на много ниска, биволска октава.

Подобна среднощна уйдурма навсякъде би разтревожила собственика, ако не и полицията. Нашият собственик обаче безпомощно вдигаше рамене на сутринта - абе, клиенти, какво да ги правиш. Очевидно рядък за него вид. Едва ли е нужно да добавям, че мойта среща с хотела му доби измерения на мимолетност.

Далеч съм от мисълта, че бъдещето на туризма



е в нещо като гета според приоритетите на групите



- примерно, пияндурите от Острова и Скандинавието - наляво; кротките бюргери с челяд - надясно; а търсачите на по-интимни гъдели - напред и по койките...

Но и хотелиерите, и охраната, и полицията следва да държат на рекламното си лого и да го пазят дори с риск това да не се хареса на поредния освинен момчурляк.

Иначе ще разрушат туристическия ни бизнес тъкмо тези, които следва да са му златните кокошки - като шведката, решила, че е изнасилена, без да знае от кого, къде и кога, като пияните англичани, решили, че тръгвайки за насам, просто изхвърлят законите и ги сменят с евтина бира, и като родните фолкфенове, решили, че любимата им музика трябва да бъде споделена с всички околовръст, независимо дали го искат или не.