Българското правосъдие предпочита да пуска по различни причини обявени за престъпни босове от ареста и да ги праща под домашен арест. Това е втората по тежест мярка за неотклонение в досъдебното производство.

Тя съществува в българското наказателнопроцесуално право от години, има я и в немалко западни демокрации, има правна и хуманитарна логика.

Но напоследък използването й стана твърде съмнително - и като процедура, и като практика, и като смисъл, и като честота на употреба, а и като хора, които ползват своеобразното облекчение. В момента под домашен арест са и двамата, обявени от прокуратурата за особено опасни братя Красимир и Николай Маринови - Големия и Малкия Маргин, и Евелин Банев-Брендо, и половината от обвиняемите по мегаделото "Топлофикация", и част от тези по процеса за злоупотребата с европари и покрай САПАРД. В определени периоди и през годините с тази мярка бяха и Димитър Желязков-Очите, и Илиян Варсанов, и Антон Милтенов-Клюна и банкера Иван Миронов, и обвиняемият за унищожаване на досиетата ген. Атанас Семерджиев, и Тодор Живков, и Милко Балев, и Боян Петракиев-Барона и още стотици и хиляди.

Дори и бегъл поглед в законодателството по темата показва, че домашният арест е много бегло третиран, както и позволява не само различни тълкувания, но и буквално своеволия. Странно е, че например в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) той е поставен като мярка преди задържането под стража, макар и очевидно да се смята за по-лека. В чл. 62 на кодекса е записано, че "домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган". След това пък се посочва, че тази мярка се взема и контролира от съда по реда, по който и задържането под стража. И чак тогава започват всички правила за самото задържане под стража. Но това е само детайл. Оказва се обаче, че има още куп проблеми. И те възникват от обстоятелството, че дори и в Инструкция №1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване домашният арест е споменат също толкова бегло. Там е записано, че



контролът по фактическото изпълнение на мярката се извършва



от органите на предварителното разследване.

Сигурно всеки си мисли, че домашният арест представлява задължително стоене вкъщи на съответното лице, което пък е пазено пред вратата от полиция. Че освен това са му отнети възможностите за комуникация - телефони, интернет, посещения. Че фактически само заради влошено здраве или някаква медицинска невъзможност от престой в ареста, съответното лице е пуснато да си стои вкъщи. И нормално е да е така.

Защото според Наказателния кодекс (НК) - чл.59, "времето, през което спрямо осъдения е била взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, се приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация". Когато наложеното наказание е пробация, един ден задържане под стража или домашен арест се зачитат за цели два дни. Нещо повече. Това правило се прилага дори "когато осъденият е бил задържан по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда".

Или иначе казано в това отношение домашният арест е приравнен на задържане под стража, защото се смята за същото, но в домашни условия.

На практика обаче нищо подобно не се случва.

Защото наскоро ръководството на съдебната полиция разкри по друг повод някои подробности около практиката по отношение на домашния арест. Стана известно, че органите на съдебната охрана, известни като съдебна полиция, не се занимават с тази мярка. С това било натоварено МВР. То обаче също нямало задължение да пази постоянно хората под домашен арест, а само да прави периодични проверки. Просто не можело да има полицай пред дома на всеки арестант.

И какво се получава на практика.



Всеки домашен арестант фактически е напълно свободен



И ако не го засече проверка на МВР, спокойно може да си се чувства нормален човек, да си ходи където поиска, да се среща, с когото трябва, да заплашва и т.н. Освен това разполага с всички човешки комуникации - телевизор, вестници, телефони, интернет и т.н.

Наскоро бе разказано как например пред къщата на Маргини в близост до Симеоновско шосе стои патрулка само през деня. През нощта там няма никой. И това са те - особено опасните според прокуратурата и същото това МВР, което трябва да ги пази. Можем да си представим какво е за останалите и какво точно се случва там.

Но дори да приемем, че тези хора ги пазят постоянно, следва въпросът колко струва това. Защото тези хора плащат десетки хиляди лева за собствена охрана месечно. А сега биха я получили хем професионална, хем безплатна за месеци, че и за година.

И да си дават интервюта на воля, и да реагират срещу доказателства и свидетели - на практика всичко.

Така се получи например с единия Маргин, който се оказа, че при едното отлагане на делото е представил болничен лист след преглед в медицинско заведение, за което няма разрешение да отиде.

Другото странно е, че



домашният арест е само стъпка към цялата свобода



Тъй като той се смята за своеобразно задържане, законодателят е дал възможност да се обжалва пред съд. И тогава може да мине на подписка или парична гаранция. Така ще стане и с Маргините, ако делото срещу тях продължава да се проточва. И с хората от "Топлофикация", и с Брендо. Така преди се случи с Барона, и с Очите (който все пак по-късно отново бе прибран с мярка за неотклонение "задържане под стража"), и с Варсанов, и с Клюна и т.н, и т.н.

А причините за пускането също се любопитни. Големия Маргин бе пуснат под домашен арест, за да се оперира от дискова херния, Малкия Маргин пък се оказа, че е с тежка форма на епилепсия. Друг бе освободен с мотивите, че "детето му е хроничноболно, съпругата му е бременна в деветия месец, а той е оказал изключително ценно съдействие на разследващите". В други случаи съдът се мотивира, защото задържаният бил "с добри характеристични данни и няма данни пряко да е участвал в престъпната дейност на групата".

Тук е необходимо да бъде отбелязана и гледната точка на правозащитниците по темата. До 6 август 1999 г. мярката за неотклонение "домашен арест" не подлежеше на съдебно обжалване. Поради това всеки домашен арест беше потенциален повод за осъждане на държавата от Европейския съд. В едно такова дело България бе осъдена и се оказа, че е първото решение в историята на Европейския съд, произнесено по повод на домашен арест. С него беше даден отговор на въпроса дали "домашният арест" представлява "лишаване от свобода" и дали гаранциите за продължителността и законността на задържането са приложими и към него. И отговорът бе положителен - в смисъл, че е лишаване от свобода. През август 1999 г. беше въведен съдебен контрол върху законността на домашния арест. Според правозащитниците обаче тук



не бе сложен максимален срок на неговата продължителност



За разлика от задържането под стража, където максималният срок е 2 години.

Истина е, че немалко от хората, които са стояли под домашен арест, после биват оправдани. Но те спокойно могат да съдят тогава държавата за причинените им вреди. Дотогава обаче законът е да се спазва, а не да бъде корумпиращ чрез псевдомилостивост.

Всъщност проблемът трябва да бъде огледан от всички страни. И откъм тезата на правозащитниците, но и и откъм обикновената логика и процедура. Защото домашният арест по замисъл е репресия, а не почивка.

В крайна сметка могат ли прокуратурата и МВР (които са натоварени по закон с отговорността) да кажат колко пъти са контролирали изпълнението на тази мярка за неотклонение, на какви проблеми са се натъкнали, колко пъти са установили неспазване на правилата, влияние върху наказателния процес, върху свидетели и доказателства ? Едва ли. А може ли съдът да даде ясни критерии, по които задържането под стража се заменя с домашен арест? Практиката в момента е противоречива.

Затова ще е най -добре и прокуратура да направи тотална проверка, а пък Върховният касационен съд бързо да уеднакви практиката.

Всичко останало прави съмненията за субективизъм и за нов вид нерегламентирано влияние наистина основателни. И прави от определени хора домашни любимци на правосъдието.