Димитър Бъчваров е инженер икономист. През 1992-1997 г. работи в дирекция "Икономическа политика" в Министерския съвет, а през 1997-2001 г. ръководи дирекцията. От 2001 г. до сега е член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. През юли Националното събрание на ДСБ го избра за зам.-председател на партията.



- Психоза, паника, криза, спекула - какво се случва на българския пазар през последните седмици, г-н Бъчваров?

- Има начална паника. Вече има признаци на презапасяване - с олио, брашно... Това едва ли е оправдано. Та нали сме част от ЕС - един отворен пазар. Ако се наложи, ще се внесе олио. Може да е малко по-скъпо, но недостиг няма да има.

Тази паника обаче е сигнал за нещо друго - тя означава, че хората са завладени от пълно недоверие в способността на институциите да им защитят интересите. Всички виждаме - магазините са пълни. Хората да тръгват да се запасяват при това изобилие означава, че не вярват на тези над тях.

- Какво трябва да направи държавата в тези жежки дни?

- Би трябвало да бъде по-отворена към хората, по-ясна. Паниката винаги е резултат от липса на информация. Ролята на институциите в една съвременна пазарна демокрация е преди всичко да поддържат хората достатъчно информирани, за да може всички да имат равни шансове да взимат информирани решения и да участват в т. нар. житейско състезание.

- Искате да кажете, че властта е непрозрачна, потайна?

- Това лесно може да се илюстрира с факти. Преди близо 4 години започна войната в Ирак. Западна Европа и САЩ през цялото време попълваха и увеличаваха петролните си запаси. През същото това време в България резервът за горива буквално бе източен. И в момента при едно шоково увеличение на цените на петрола, а има и такива прогнози, държавата не би могла да се намеси, да смекчи удара на пазара.

- Откъде знаете, че нефтените запаси на страната са източени?

- Уместен въпрос - официални данни няма, никой не знае какво е точното състояние. Но преди десетина дни бивш директор на агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" обяви пред медиите, че зърнените запаси на страната са 20% от нормативно определените задължителни количества. Според него подобно било и положението с нефтените запаси. За мен това е шокираща новина. Но още по-шокиращо е последвалото мълчание. В една нормална държава министърът, отговорен за държавния резерв, трябваше да реагира - да опровергае твърдението за източване, или да подаде оставка, ако това е вярно.

- Но отговорничката от правителството Емел Етем замълча...

- Не го опроверга. Друг факт - поне от няколко месеца бе ясно, че се задава суша. В съвременния свят тези процеси са напълно прогнозируеми. Беше ясно, че не само в България, в цялото Северно полукълбо зърнената реколта ще бъде малка. Вместо да се вземат мерки за попълване на житните запаси, у нас се случи тъкмо обратното. Същият бивш директор на държавния резерв каза, че след като се е разбрало какво става с новата реколта, какви са пораженията от сушата, са били продадени 100 000 тона пшенично зърно от резерва - защото му били изтекли сроковете за съхранение. На ниски цени, разбира се. На този фон не е чудно, че хората се поддават на паника. А такава паника може да създаде голям проблем. Никой в момента не дава данни, не се опитва да успокои пазара. Липсва доверие - в институциите, в пазара, в производителите. Това е морална криза, а моралната криза обикновено води до икономическа криза.

Вижте какво се случва в икономиката. Има спад на инвестициите за първите 5 месеца на 2007 г. - с 13 % спрямо 2006 г. А това е много тревожно - в първата година на членството на България в ЕС чуждите инвестиции намаляват - и като процент спрямо БВП, и като абсолютна стойност. За първото полугодие на 2006 г. те са били 1.7 млрд. евро, а сега са 1.5 млрд. до юни 2007. Такъв спад на чуждите инвестиции е безпрецедентен случай в историята на разширяването на ЕС. Това очевидно се нуждае от обяснение.

Ето и друг тревожен факт - според НСИ ръстът на БВП през 2004 г. е бил 6.6%, през 2005 - 6.2%, през 2006 - 6.1%. Три поредни години имаме забавяне, въпреки че България е член на ЕС. Защо? Вместо прозрачен анализ и мерки правителството прогнозира за 2008 г. едва 6.2%. Къде е ефектът от членството в ЕС, от еврофондовете?

Ръстът на износа намалява, при това рязко, над 3 пъти. Миналата година първото полугодие имаше почти 30% ръст на експорта, а сега е едва 9.2%. Ръстът на инвестираните в чужбина капитали е над 2 пъти по-голям от ръста на вътрешните инвестиции. Кой ще обясни защо местните инвеститори се насочват навън? И структурата на инвестициите се влошава - вложенията в производство на стоки и технологии намаляват, а в недвижимо имущество се увеличават рязко, над 2 пъти - от 21% за полугодието 2006 г. на 43% тази година.

Ако продължава да спада притокът на чужди инвестиции, ако тенденцията не се обърне, ще влезем в стагнация. Защото сме във валутен борд и няма кой да покрие дефицита по текущата сметка, а по законите на борда това означава, че трябва да се свият парите в обращение. Тогава левът ще е скъп, но няма да го има. А това означава - произведени, но непродадени стоки, по-високи лихви, по-голяма междуфирмена задлъжнялост, повече лоши кредити, повече фалити.

От това състояние се излиза трудно, излиза се с качествена промяна - в производството, в технологиите. Банални неща, но те трябва да се коментират и да се вземат изпреварващи мерки, а не да се борим панически с последствията. Хаотичните решения и действия са най-лошата управленска практика. Но точно това наблюдаваме сега. Месеци наред управляващите спорят за 1.5% разлика за повишаване на пенсиите и изведнъж решават, че пенсиите могат да се вдигнат с още 10% от октомври, а пък догодина да ни зарадват и с 10% плосък данък. Такива действия отблъскват, а не привличат чуждите инвеститори. Вместо анализ и последователност кабинетът създава впечатление за объркване. Грабва първата дясна идея, а зад това прозира мисленето - те, десните знаят как да се справят с кризи. Щом проповядват плосък данък, това сигурно ще ни спаси от проблемите, с които ние не знаем как да се справим. А облаците над българската икономика се сгъстяват.

Вижте какво става с външния дълг - платените лихви и главници по частния дълг през април 2007 г. са 1178 млн. евро, което е със 75 % повече от изплатените през април 2006 г. 672.2 млн. евро. Налице е все по-интензивно нетно изтичане на пари от страната. Ако продължава така само след месеци може да настъпи значително намаляване на парите в обращение. Но готови ли са нашите фирми за това, ще се справят ли тези, които сега взимат кредити, с изплащането на задълженията си по тях...

- Но какво да се прави?

- Правителството изтърва контрола върху тези процеси и сега няма полезен ход. Не направи полезните за икономиката, но болезнени за управляващите реформи още в първите 6 месеца на кабинета. Например в образованието - мерките, свързани и със закриване на учебни заведения и съкращения на учители. Същото се отнася и за здравеопазването.

- За какви реформи и за какви първи 6 месеца говорите, те и сега нямат визия какво да правят в тези два сектора?

- Така е. Това личи и от факта, че въпреки обявените "революционни" данъчни промени за 2008 г. бремето на държавата върху икономиката не намалява, а нараства. Въпреки плоския данък се предвижда бюджетът да погълне 42 % от брутния вътрешен продукт на страната. Това е повече от заложените за 2007 г. 41.7 %. Всъщност, вместо общо понижение през следващата година ще има само преразпределение на тежестта между данъкоплатците - от по-богатите върху по-бедните. Това не е нито лява, нито дясна политика. Това е сбъркана политика, защото ще деморализира обществото. Заради тази политика и заради липсата на реформи ще се влошава икономическото здраве на България. Най-лошото е, че няма истински национален проект за интегрирането на България в ЕС. Ако имаше, поне щяхме да знаем колко от европейските фондове ще усвоим през 2008 г., колко през 2009 г. Сега се прави бюджет 2008 и този въпрос отново се пропуска. Така е, защото ЕС никога не е бил автентичен проект на сегашните управляващи. Те просто употребиха популярността и надеждите на хората, свързани с интеграцията ни в Европа, за свои користни цели.

Не само хората участват в житейското състезание. Състезават се и държавите. Засега България губи това състезание заради дефектите на това управление.

- Да се върнем към инфлационната вълна. Може ли правителството да й се опре?

- Може. Първо, трябва да се откаже от курса си към изпреварващо вдигане на акцизи. Не бива да се променя нищо, което би подхранило инфлацията. Време е да се помисли и за най-силната антиинфлационна мярка - сваляне на ДДС.

- Министърът на финансите веднага ще ви каже - не става. Неговата теза е, че при намаляване на ДДС фирмите изобщо няма да свалят цените, само ще си увеличат печалбата.

Ако министърът разсъждава така, това означава, че той дълбоко не вярва в пазарните механизми. Това имам предвид, като казвам, че европейската интеграция не е техен проект, пазарната демокрация не е техен проект, те не вярват в нея. Ако конкуренцията в България не е повсеместно потискана от олигархични структури и интереси, пазарът ще работи и ще намества цените, защото търговците ще се състезават помежду си.

- Според Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" у нас в някои сектори има картели, мафия и момчета с бухалки диктуват нивата на цените...

- Момчетата с бухалките са най-ниският ешелон на олигархическата пирамида. Ако тази пирамида е силна, пазарът не действа. Тогава цените на зеленчуците у нас се равняват по нива, изгодни на вносителите. Това се отнася и за изкупните цени на млякото, на плодовете, пшеницата. Отнася се и за т. нар. естествени монополи - енергия, ВиК услуги. И други страни от ЕС са засегнати от сушата. И там има поскъпване на някои храни, но не е колкото у нас. Там паника няма и хората не се презапасяват.

Ето защо е толкова важно да се справим с престъпността и корупцията, които сега са определящ фактор в пазарните отношения. Всички анкети сред бизнеса сочат, че това на първо място се дължи на корупцията, престъпността и невъзможността на инвеститорите да защитят своя интерес по законен начин. За тях на практика не съществува най-естествената възможност за решаване на проблемите - в съда. Те не могат да се състезават с предприятията от сивия сектор, не познават техниките на сенчестата икономика и не са част от олигархичните структури.

Затова и Брюксел, и Световната банка, и световните медии като Ройтерс ни казват - оправете си съдебната система, преборете корупцията и мафията.