За 17 години не само общинските съвети, но цялото политическо пространство се превърна в пъзел, който, вместо да се подрежда, се разпарчетосва почти ежегодно. |
Мнозина в парламента ревнаха, че по този начин се ощетяват малките партии.
Очертани бяха апокалиптични картини -
например, че в някои по-малки населени места може да няма нито един, който да прескочи квотата. Дали ще се случи така - предстои да видим.
Но за 17 години със сигурност вече видяхме как политическото ни пространство се превърна в пъзел, който, вместо да се подрежда, се разпарчетосва почти ежегодно. Достатъчно красноречив е фактът, че в този парламент има 7 партии, а в управлението са 3. Всъщност дори повече, защото само в "Коалиция за България" са петнайсетина. Някои може би смятат, че това е чудесно, демократично, плуралистично и т. н. Само че всички виждаме с какви мъки и пазарлъци минава почти всеки акт на управляващите. И колко печална изглежда разбитата на три десница. Всъщност и тя е разбита на повече, но там пък въобще не може да се хване бройката.
Тревожен симптом е и това, че дори в левицата и в НДСВ, които изглеждат сравнително монолитни, има признаци за разделение. При гласуването на текста от закона, който предвижда право на глас да имат само тези, които са живели в съответната община през последните 10 месеца, двете ПГ откровено се разцепиха. 17 от "Коалиция за България" бяха "за", 20 "против", 32 "въздържали се". Подобно бе и положението в НДСВ - 27 "за", 7 "против" и 9 "въздържали се". Вътрешнопартийният плурализъм е хубаво нещо, но
липсата на достатъчна спойка в партиите,
която да позволява да се изпълняват взетите решения не е никак добър атестат за политиката ни.
Почти сигурно е, че в общинските съвети положението щеше да е същото, че и по зле, ако регламентът за разпределението на мандатите си беше останал непокътнат. Всеизвестно е, че местните избори са най-колоритни, многообразни и на успех в тях се радват дори екзотични и причудливи формации. Ето защо може да се смята, че превръщането на общинската избирателна квота в праг е едно от добрите нововъведения в този закон. Демокрацията и плурализмът са хубави неща, но в крайна сметка в един момент трябва да се вземат решения и да се върши работа. А това е изключително трудно, когато партиите, от които зависи, станат прекалено много.
Освен това е твърде елементарно да се твърди, че с въвеждането на праг се ограничава демокрацията. Никой не спира партиите да се явяват на избори. Но е съвсем нормално в управлението да участват само тези, които наистина имат тежест и влияние в обществото. Да не можеш да спечелиш гласове дори за един съветник, но все пак да вкараш такъв, е твърде нечестно. Демокрацията не изключва правилата, дори напротив - изисква ги.
Ето защо ще е най-добре, ако десните партии, които бяха най-големите критици на превръщането на квотата в праг, да се позамислят, вместо да недоволстват.
Ако намерят начин да се обединят,
те няма да имат проблеми и едва ли ще има община, в която да не вкарат съветници. Ако не успеят - няма на кого да се сърдят.
Да вземем например София. Тук избирателите с право на глас са около 1 200 000. Ако от тях гласуват 40%, това означава 480 000 гласа. Квотата за влизане в общинския съвет ще е 7868 гласа. Не е ли малко нагло да претендираш да участваш в управлението на близо двумилионен град, при положение че не можеш да събереш гласовете на 7800 негови жители?
Би било добре, ако депутатите се замислят и за други мероприятия от този род. Например за повишаване прага за влизане в парламента от 4 на 5, или защо не дори 6%. Тази идея не е нова, но нещо все не се получава. Може да се предполага с голяма доза сигурност обаче, че тя би подействала оздравяващо на цялата ни политическа система. Вариант също така е и мажоритарният вот, но той за съжаление е мръсна дума за политиците ни.