Арт лотото трябваше да бъде факт до края на 2006 г. Или поне така бе записано в приетия преди година и половина Закон за меценатството, който трябваше да стимулира дарителството в сферата на културата. Нито законът проработи, нито лотарията стана факт. А именно на нея се възлагаха надежди да докара допълнителни средства за финансиране на културата - 75% от приходите й се предвиждаха именно за спонсориране на културни прояви.

Странно е, че България има крайно либерално отношение към хазарта. На практика няма проблем да се организират всякакви игри със залози. Дори някои вървят по национални телевизии, а Комисията по хазарта си затваря очите и им дава позволения. Но ето че точно за лотария, която да подпомага културата, се оказва, че имало много, даже непреодолими пречки.

Още преди приемането на закона специалисти предупреждаваха, че той няма да отпуши алтернативното финансиране на културата. Ръководството на министерството обаче разбра това чак сега. "Законът за меценатството не работи - от юни 2006 г. до юли 2007 г. по него са постъпили дарения само от 69 170 лв. и 50 000 евро", призна наскоро самият министър Стефан Данаилов. Началникът на кабинета му Невяна Малчева също потвърди, че при приемането му е имало "недоразумения". Затова и проф. Данаилов обяви, че готви промени в документа, които да позволят създаването на въпросната лотария.



Какво пречи на културното лото?



За да създадеш нещо, трябва поне да можеш да си го представиш как ще изглежда. Явно вносителят на закона Нина Чилова не е мислила за това. Нито от културната комисия, нито от културното министерство могат да дадат точен отговор на въпроса какво ще представлява лотото. На лотарията ли ще прилича или на тото? Или пък на нещо трето?

По въпроса в Закона за меценатството има един-единствен текст. В чл. 31 пише само, че (1) "Държавата организира лото за подпомагане на културата при условията и по реда на Закона за хазарта", както и (2) че "използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на културата, съгласувано с министъра на финансите, като най-малко 75 % от тях се използват за нуждите на създадени със закон национални фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата." Толкова. Нито дума за това кой точно в лицето на държавата ще организира лотото, нито по какъв начин.

Мъглявите текстове ще дадат възможност на отговорните институции да си прехвърлят хлъзгаво топката, предупреждаваха преди време експерти. И се оказаха прави. Защото впоследствие от Министерството на културата обясниха, че нямат правомощия да правят игри.



Оправданията



Пред парламента наскоро министър Данаилов обясни, че не може да създаде лото, защото възниквали трудности при прилагането на Закона за хазарта. Затова първо трябвало двата закона да се синхронизират. Чл. 9 от Закона за хазарта дава право държавата да организира само определен вид хазартни игри, сред които лото и лотария. Вярно е и че това може да стане само чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и чрез Българския спортен тотализатор към ДАМС, в които държавата притежава изцяло капитала. Това обаче не ограничава по никакъв начин създаването на лото за култура.

"Отчисленията от приходите от спортния тотализатор се разпределят за спорта и поддръжката на спортната база в училищата. В закона не е предвидена възможност тези средства да могат да се използват за културни цели", заяви проф. Данаилов. Очевидно пари за култура от спортния тотализатор няма как да се отделят. Това обаче пак няма отношение към възможността да се организира културно лото чрез създаване на държавно предприятие към МФ, коментират юристи.

"Междувременно в хода на консултациите между МК и МФ се установи, че освен противоречията между двата закона има и други организационни, финансови и т.н. проблеми, които не позволяват бързо и резултатно да се организира лотото за подпомагане на културата", изтъкна още Данаилов. Още по-ясен беше заместникът му Иван Токаджиев: "Има хора, които не желаят приходите от хазарта да се преразпределят в други сфери като култура и изкуство".

От Комисията по хазарта пък казват, че не е ясно за какъв тип игра става дума. Оттам твърдят, че могат единствено да изготвят методологията как да се организира лотото, както и да съдействат за получаването на този вид разрешително. Според тях лото може да бъде реализирано само от Държавната парично-предметна лотария чрез провеждане на целеви тиражи. Точно заради това е и предложението на МК да организира специални периодични и еднократни лотарийни игри. Но това тотално измества идеята за специално лото само за културата. Освен това и сега част от приходите на държавната лотария се отделят за култура. От 12-те й тиража годишно след разпределяне на събраните пари към другите предвидени за подпомагане пера като образование и социално дело за културата остават около 40 хил. лв.

Че законовите възможности не се използват, потвърждават и от Експертната група за прозрачна и ефективна културна политика. Поръчаният от тях правен анализ гласи, че противоречия между Закона за меценатството и Закона за хазарта няма. "Не само не съществуват юридически пречки за организирането на лото в полза на културата, но и Законът за хазарта, без да се променя, предвижда всички необходими механизми за изпълнението на това предвидено от Закона за меценатството задължение", твърдят адвокати. Те цитират преходните и заключителни разпоредби на Закона за меценатството, според които лотото трябва да бъде организирано от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Т.е. министърът на културата е не само натоварен, но и овластен да организира подобно лото. А пък Законът за хазарта няма нужда от промени, тъй като изрично предвижда, че държавата може да организира хазартни игри за подпомагане на културата. МС пък има необходимите правомощия да организира културно тото - според същия закон той приема устройствените правилници на държавните предприятия, чрез които държавата може да организира хазартни игри.

"МК на практика се отказва от създаването на нова хазартна игра - културно тото, по подобие на Спорт-тото, която би могла да носи на българската култура милиони, а вместо това предлага да се провеждат отделни тиражи на Държавната парично-предметна лотария за култура, които могат да донесат приходи от максимум 50 000 лв. годишно", коментира Юрий Вълковски от експертната група. По думите му културното министерство може да убеди финансовото ведомство или МС да създаде държавно предприятие, което да организира лотото, но просто не се възползва от възможностите, които му дава законът.



КАК Е ПО СВЕТА

По данни на Европейската мрежа за културна политика и изследвания, цитирани от доц. Биляна Томова, национални лотарии, заделящи средства за култура, има в Дания, Естония, Гърция, Ирландия, Италия, Норвегия, Словакия, Англия и др. Размерът на приходите от лотариите във всяка от тях като процент от бюджетните средства за култура варира силно. Докато във Финландия този процент е 71, във Великобритания - 38, а в Италия - 35, в Германия "алтернативните пари за култура" са 2%, в Словакия - 4.73%, а у нас - 0.5%. Различен е и начинът на управление на тези средства. Най-често това са обществени национални лотарийни оператори, но има и държави, където частни компании са поели мениджмънта на лотарията (Великобритания). В България това е държавното предприятие "Държавна предметно-парична лотария". Разпределението на парите става чрез съществуващи или създадени за целта държавни агенции, но и чрез организации от третия сектор. Тук са познати два начина парите да стигнат до културата - приходите от културното лото се смесват с общите бюджетните приходи и после се насочват към културния сектор, или лотарийният приход се управлява от отделна агенция. Според доц. Томова по-добрият вариант, гарантиращ и по-голяма прозрачност, е да има по-малко на брой разпределителни агенции, както и събирането и разпределянето на средствата да е отделено от държавата. Според нея би било добре средствата от лотото да са в отделен фонд, ясно да се дефинират в законодателен акт правилата за разпределение на парите и формите и субектите на получаване, както и предварително да се гарантира, че ако средствата в лотото се увеличат прекалено много, това няма да доведе до намаление на държавните пари за култура.