Отвратително беше да се наблюдава как Конгресът, но сега начело с демократите, се огъна пред опитите за поредното ненужно и опасно увеличаване на властта на президента Буш през последните дни.

Този път ставаше дума за правомощията му да шпионира американците в нарушение на основни конституционни права. Много от 16-те демократи в Сената и от групата на 41 депутати в Камарата на представителите, които подкрепиха законопроекта, заявиха, че са действали в името на националната сигурност. Но единствената сигурност, за която ставаше дума, бе да си осигурят постовете.



Недостойното поведение



съпътстваше дебатите. Републиканците следваха безропотно президента. Белият дом си послужи с измами. Директорът на Националното разузнаване Майк Макконъл се превърна в оперативен служител на Белия дом.

Представлението ни накара да се замислим какво точно е онова, което демократите и най-вече безотговорните им лидери смятат да правят с мнозинството си в Конгреса. Те се страхуват твърде много от републиканците, за да го използват за защита на конституцията и за възпирането на един президент, който е излязъл от контрол.

Гласовете в Камарата на представителите и в Сената трябваше да премахнат един съществен недостатък в Закона за външното разузнаване. Той изискваше изпълнителната власт да чака съдебна заповед, преди да започне подслушване на електронните комуникации на някого в САЩ. Съдът, който трябваше да наложи спазването на закона, отбеляза, че е необходимо правителството да иска разпореждане и ако става дума за хора, които се намират извън страната.

Но вместо да внесат поправка, Белият дом и съюзниците му в Капитолия принудиха Конгреса да подкрепи огромното



разширяване на президентските правомощия



Те предоставиха на шефа на разузнаването и на правосъдния министър властта да следят всяко телефонно обаждане или имейл, стига да има достатъчно основание да се смята, че един от участниците в комуникациите не се намира в САЩ. Без съдебно разпореждане, без съдебен контрол, без отчет. Новият закон чисто и просто обезсмисля стария. Единствената положителна подробност е, че промените ще бъдат в сила шест месеца.

Камарата на представителите се справи с тази бъркотия по-добре от Сената и предложи един много по-разумен законопроект. Майк Макконъл потвърди, че законопроектът на долната камара на Конгреса наистина ще помогне на разрешаването на проблема. Или по-точно до момента, в който стана ясно, че Камарата на представителите искаше да използва решението на съда, за да се сдобие с още власт. Шефът на разузнаването тогава даде обратен ход и поиска Конгресът да приеме по-обширен законопроект.

В Сената екипът на Хари Рейд, лидер на мнозинството, се предаде твърде бързо и се съгласи на



сделка, която опорочава всеки добър законопроект



Тогава сенаторите мигновено одобриха законопроекта на Белия дом, прехвърлиха го към Камарата на представителите и излязоха във ваканция. Рам Мануел, четвъртият човек в ръководството на демократите в долната камара, обяви, че партията му няма да чака новите правомощия за подслушване да загубят законова давност. По думите му демократите ще предложат по-балансиран законопроект през октомври. Чакаме с нетърпение да го видим!

Но проблемът с Конгреса миналата седмица се състоеше в това, че демократите се страхуваха да обяснят на американците защо законопроектът на Белия дом беше толкова лош и ненужен въпреки обратните твърдения на президентството. Има и добри отговори, ако демократите се обърнат към гласоподавателите като към мислещи хора. Като за начало те трябва да обяснят, че (дори и да беше добра идея, а тя не е) правителството не е в състояние да проверява всяко от милиардите електронни съобщения. А по-важният въпрос е: защо толкова години след атентата от 11 септември този законопроект се представя като предполагаемата първа отбранителна линия в борбата срещу тероризма?

Новият закон не само



носи твърде малко ползи, но и създава опасности



Той ще позволи на правителството да подслушва без съдебно разпореждане всяко съобщение, което влиза или излиза от страната. И вместо да обясни на американските гласоподаватели малките предимства и огромните рискове, демократите позволиха на президента Буш и опитите му за сплашване да доминират всеки дебат за тероризма и националната сигурност.

Президентът твърди, че е осигурил безопасност за страната си след 11 септември. Но тези твърдения пренебрегват истинските слабости на американската държава. Шест години след атентатите администрацията все още не успява да осигури неуязвимостта на пристанищата, железопътните линии и летищата от терористични атаки и постави печалбите от химическата индустрия и ядрената енергетика над обезопасяването на мощностите им.

Президентът тревожи и стратезите на демократите с думите за "поддържане на офанзивата" срещу тероризма, но негово бе решението да нападне Ирак и така да пренасочи другаде ресурсите за истинската борба, онази срещу Ал Кайда в Афганистан и Пакистан.

Непрестанните опити на Буш да сее страхове и отказът на демократите да сложат край на това постигнаха само един видим успех. Единственият въпрос, по който американците вярват на републиканците повече, отколкото на демократите, е именно тероризмът. Поне тези американски граждани наистина смятат тероризма за заплаха. Демократите, които приеха законопроекта за подслушването, се страхуват само от републиканците.

Мнозинството на демократите постигна бърз напредък по въпроси като детското здравно осигуряване въпреки опозицията на Белия дом. Макар и да са важни, тези мерки не оправдават провала на демократите да предотвратят щетите, които президентът Буш нанесе на гражданските свободи. А точно това е тяхното най-важно задължение.