По закон затвор до 10 г. заплашва Максим Стависки, отбеляза вчера "Сега". Но се наемам да докажа, че го чака в най-лошия случай пробация. Не защото съм повлиян от изригналата ярост по форумите (и този ще го спасят, защото е известен), а защото така стоят нещата - глупава система, глупаво законодателство, което не е ефективно в превенцията с безумствата по пътищата.

И не че законите са меки. Напротив. Отделно има наредби, има устни заповеди към дежурните полицейски патрули как да реагират при залавяне на нарушител с над 1.2 промила алкохол и т.н., но те не действат.

Ако случката с Максим и с хилядите други, причинили катастрофи с жертви, се беше случила преди 20 години, затворите щяха да бъдат пълни. Днес за такива неща зад решетките се влиза много-много рядко.



Какво се случва на практика?



Спират те полицаи и установяват, че си употребил алкохол. Те обаче те спират на място (както обикновено става), където е сумрачно - след завои, на тъмни места, на кръстовища без осветление, на... хранилки. Полицаите обаче освен да ти напишат акт и да ти вземат документите, нямат други правомощия. Ако спазват закона, водачът няма право да продължи да управлява автомобила си. Кой обаче трябва да премести колата на място, където няма да предизвика катастрофа? КАТ нямат на разположение паяци, които да отстранят колата. Няма и такава практика, защото не е уредена подобна процедура. Няма и средства. Полицаите нямат право да се качат на автомобила ти, за да го преместят, защото след това можеш да ги обвиниш, че са ти откраднали нещо. Какво правят те? Казват : "Преместете колата на безопасно място и отидете да дадете кръв". Хем те хващат, че си пил, хем те карат да се качиш на волана отново.

Дори и някоя патрулка да се престраши да те придружи с колата ти, спокойно можеш да я блъснеш и след това виновни ще излязат полицаите!

Съществуваше и устна заповед в районните управления да се арестува всеки, който е надвишил 1,2 промила. Това обаче не се случва, защото не е законно и всеки среден адвокат ще те оневини до часове. Тук изобщо не разглеждаме случаите на корупция, когато полицаи си затварят очите срещу малко повече пари.

Идва другият момент. Липсата на каквото и да е обучение на огромна част от редовите полицаи - какво точно да правят и как да "те заковат". Следва незаконността на повечето дрегери. Като доказателство в съда (при това не винаги) минават само тези, които са регистрирани и замерени, пломбирани и прочие. Самият дрегер показва моментното състояние на водача. Всеки алкохол се разгражда по различен начин и действа по различен начин. Дрегерът засича алкохолните пари, които излизат от устата, а не спирта в кръвта и затова винаги има разлики в едната и другата проба. Ако примерно (тук само медици могат да кажат) си пил алкохол и веднага се направят паралелни изследвания с дрегер и кръвна проба - дрегерът ще покаже наличие, а кръвта все още не.

Разбира се, кръвната проба е най-силното доказателство в съда. Но колцина знаят, че



да даваш кръв насила е незаконно



Ако някой те принуди да го направиш без твоя воля, след това резултатът не се признава в съда.

Стигаме и до Максим Стависки. Редно е да отбележим очевидната истина, че хамърът е луксозна военна машина и трябва да бъде в друга категория за правоуправление. Това е все едно да караш БРДМ по улиците на София. Но законът не прави такава разлика.

Според адвокати, които с лекота измъкват провинили се шофьори, разследването на автомобилна катастрофа е много тънка игра. Може би едни от най-сложните дела, в които неопитните дознатели са обречени. А болшинството от тях са именно такива.

Каймак в цялата бъркотия е техническата експертиза. Сигурно има много кадърни хора в този сектор, но те са значително по-малко от катастрофите, на които трябва да бъдат дадени оценки. Как точно да измерят спирачния път, как действат новите системи (Х-драйв, ЕйБиЕс, СиБиЕс.. и прочее). Хиляди системи, които трябва да се изучават, хиляди детайли, които ако не познават, могат да провалят обвинението в съда.



Ако съберем всичко - от катастрофата до съда,



ще видим, че системата има толкова много пробойни, че невинността на всеки се определя от качеството на адвоката, когото е наел, а не от количеството алкохол.

Властващото мнение сред юристите, които се занимават с подобни дела, е, че дори когато има присъди в огромна степен те са целесъобразни, а не законосъобразни. Целесъобразни са поради огромния обществен натиск.

Точно поради тази причина присъдата, която грози Максим Стависки, определено не е затвор... най-много пробация или условна присъда заради високия обществен натиск. Известните до момента не много подробности за случилото се след моста на р. Ропотамо в никакъв случай не са в полза на световния шампион. Появиха се коментари, че там завоите били опасни. Ами още по-лошо за него, той не кара по това шосе за първи път. Като прибавим към това и участието му в кампанията срещу алкохола, в неделя вечерта при Ропотамо у нас освен всичко друго



тежко катастрофира моралът





Пак. Вероятно този факт и вездесъщият двоен стандарт (закони и наредби всякакви, но не се спазват) водят до озлоблението, което буквално изригва при всеки подобен случай в българското интернет пространство.

Но да се върнем на автомобилния казус. Огромните усилия, които трябва да положи обществото, са инвестиция в системата. Като начало законът не трябва да се доусложнява, а да се опрости. Второ, да се инвестира в хора - обучение на специалисти, които да се занимават само с автопроизшествия - полицаи, дознатели, технически екперти. Разбира се, че това означава и пари, но нека отвърнем с клишето "А колко струва човешкият живот".

Трето, да се инвестира пак в хора, но този път в количество. Огромната част от фаталните катастрофи стават в провинцията, където няма полицай, когото да напсуваш, камо ли да контролира кой пиян тракторист се прибира на зиг-заг в селото или кой кара на селския път технически неизправен автомобил.

И четвърто, стига с тези глупави кампании и лепенки "не карам пил", защото то е същото, когато друсани рокаджии пеят "не на наркотиците" пред напушени тийнейджъри.