08 Август 2007 00:18

Вълчи е характера на съдия-изпълнителя, може би затова кожуха е от вълк

08 Август 2007 00:39

Браво, Вериславчо, браво, моето момче!
Макар че има и друго обяснение за вълчия кожух. С такива пишман данъкоплатци като Андрешко единственото което е могъл да насмогне да си купи съдия-изпълнителат е евтин вълчи кожух. Разбирам да е кожух от визон, минк, лисица, бобър. А то - вълчи! Все едно кучешки.

08 Август 2007 00:49

А ето старий вълк завръща се пиян -

на плячка бил е цяла нощ,

където в празничен разкош

той вдигал е стакан подир стакан.

Бастон, дебела шуба, пура - всичко на място,

а в замъглените очи

банкерската душа звучи

с единствената своя струна от злато.
стар е образ вълка, те го тука във фрагментите от смирненски

08 Август 2007 01:23

Вълчи е кожухът защото вълкът , като подочул за идването на съдия -изпълнителят и веднага решил да си смени козината. А вратът му е дебел.
И нравът си ще смени, ако такъв неканен гост му потропа на врата.

08 Август 2007 01:43

Пак си събирай бачо Джимо квитанцийките и като излизаш от гръчко мини през митницата за да си ти платят обратно данъците, сиреч рефънднат.

08 Август 2007 02:01

Кои са "ние"? Да не визираш тарикатите дето плачат за данъчна полиция?
Изобщо има му лесното и тази системка дето я разправяш си е доста готинка, само не забравяй, че и тя не е философския камък и пак няма да мине без данъчни. Така че отново сме на началната точка, че ни трябват добронамерени държавнически, градивно настроени управляващи. Което реално сама по себе си май никоя система не може да даде, защото тя като система от закони са регулира от т.наречените държавници, които могат да си правят с нея, каквото си искат. Ето защо отново опираме до онова чудо наречено: МОРАЛ, което липсва масово у нас, като почнеш от измислени културтрегери като Максим Стависки и стигнеш до изпечени тарикати и държавни крадци като царя, Доган, Костофф и прочие комунисти. Спасение за абдикиралия от управлението на държавата си народ сега има само, ако България стане васалат на друга държава, щото се оказва, че ЕС не ще да ни е цар, простивно на очакванията на доста заблудени българчета, които му се радваха.

08 Август 2007 03:36

Димитри, Вие за кожуха ли питате само или, а за новото време/мечтаната демокраДия/ настъпило в България...?!

08 Август 2007 04:09

Разказът поражда противоречиви тълкувания, защото не се изяснява, що за птица е данъчният, както и тогавашната данъчната практика. Според мен, ако са били корумпирани, Андрешко е положителен герой. Ако не - не е. Именно затова гарванът, конете, Андрешко и господинът са се замислили. Авторът внушава и ние да се замислим, а именно, дали въпреки всичко, да си останем честни граждани. Което в личен и семеен план/ доколкото си спомням в разказа се споменава за едни дечица/ е неизгодно, разбира се.

08 Август 2007 07:40

в живота литературата се оказва наука, а икономиката е илюзия на наука

08 Август 2007 07:43

Икономическият ни министър П. Димитров е дебил. Простотиите, които натвори ще съсипят не само БСП , но цяла България

08 Август 2007 07:48

Ирончо, абе той още не е творил, а само се кани да твори бе дебилчо, ама в заслепението си ти я караш по системата, щом е "социалист" и него да го...Ха ха.

08 Август 2007 08:31

Ключови думи, изрази и внушения:
-Андрешко - прякор на Андрей Луканов и синоним на селска тарикатщина и лукановщина;
-Вълчи кожух - убит е вълк (някой, който има нрава и смелостта да хапе) за да може държавният чиновник да е на топло;
-Гьол (блато, тресавище) - състоянието на държавата България;
-Данък - плосък (равен), изпъкнал (прогресивен), вдлъбнат (отрицателен); "плоските страни" - с плосък данък;
-"Изгубеният рай"* - носталгия не толкова по далечното, колкото по близкото минало, когато тръгнахме в грешната посока;
-Джон Милтън (литератор) Милтън Фридман (макроикономист) Фридман Михаил (олигарх) Михаил (Архангел, светец) гонене на Михаля - без коментар;
-Думи и изрази, употребявани от литератори и политици, от които както народът така и самите те нищо не разбират.
ИЗВОД: Хора, животни, птици и държавни чиновници, замислете се!
----------------
*Предполагам не случайно Джимо нищо не споменава за "Възвърнатият рай", който Джон Милтън издава само 4 години след "Изгубеният рай".

Редактирано от - Zmeja на 08/8/2007 г/ 17:37:44

08 Август 2007 08:37

Опитите с литература да се обясняват икономическите явления са също толкова адекватни и успешни, колкото и опитите с формули да се обяснява литературата. Само дето второто е ясно на всички, а за първото уманитарите още се напъват.

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?

08 Август 2007 08:37

Милчо, по-полека карай. Че току виж някои почнали по системата: и Милчо да го......

08 Август 2007 08:49

И Елин Пелин и Алеко Константинов са били гений!!
А финансовите министри с малки изключениа тъпоъгълни триъгълници!!
Спомнете си един който се заканваше да затвори Телевизията, понеже можело и без нея!!От кюстендилските села беше, сега го раздава директор на банка!
И той от Карл Маркс!!
Абе заеби , Милтън Фридман, Милтън Джон-грешката е верна , поканете да влезе -убития, ха ха ха -изсмя се Графът на развален испански!!!

08 Август 2007 08:53

Zmeja, "с наметка от вълча кожа (в нашия случай - кожух) се облича Хадес, господар на Ада". Така е според европейската културна символика, в която вълкът се свързва с диващината, лакомията, пъкленото могъщество... Това променя и разбирането за Андрешко и андрешковщината.

08 Август 2007 08:56

Наблюденията показват, че децата и внуците на Андрешко нямат нищо против това да се увиват в кожуси от скъпи кожи, да се возят в луксозни возила, и да мачкат околните. Стига да имат възможност. Извод: Андрешко живее андрешковски живот не щото е много праведен и безсребърен, а по принуда, и с кеф би си разменил мястото с съдия-изпълнителя, ако има възможност

08 Август 2007 08:57

недоумявам го десятъка, някогашните били необразовани, разбираема е опростена схема, днес в сегашния ни век има техника, подаваш сума на входа и готово, и друго не разбирам, земя прекрасна, климат от земеделски пояс, внасят ми домат от италия, от полша, нямат вкус, не е като родения тук, диня цял сезон с цена таванска 40 за кило, падна за кратко на 35 сега е 50, не съм кусил, не съм самин, що бре хора съгрешихме гладни, петимни в земя от рая

08 Август 2007 09:03

Калина Малина,
Мисля, че в случая кожухът на държавния чиновник е най-вероятно да е ушит от кожата на "Добрият вълк Лупи".

08 Август 2007 09:17

Значи гръцкия министър прилага пазарни мерки, а у нас се замислят винаги бирнишки мерки. Пазарните мерки водят към европейско поведение, а бирнишките - в блатото.

08 Август 2007 09:19

Карл Маркс- след световна анкета в научните среди на планетата, обявен за философ на хилядолетието.
Андрешко - спасил (или не) жената и децата от отбира на последното и имущество и храната за децата й. Трябвало е доброволно да умрат, но да изпълнят дълга си към предприемчивата част от населението. (Змислете се!).
Предприемчива част - Костов, Симеон, Станишев, Коня, Желев...Нима не си струва да умреш за тези първенци?!

08 Август 2007 09:23

Не е честно!
Във вчерашния брой, Хр.Карастоянов-Дядото разгледа тази идея в раздел "После"!
____________________
А иначе...ей ви и втората "Тънка червена линия": - "Бате, бате...я кАжи за полковнишките заплати на лейтенантите"!
Теорията за NIT (negative income tax) , пространно е разгледана в българския соц, вкл. до изкривяване на съзнанието: - "Аз се преструвам че им бачкам, а Те - че ми плащат"
По-леките варианти бяха разпространени в армията: - ако чукаш като лейтенант, държавата трябва да ти плаща като на полковник!
Извод: - капитаните са на кяр, а майорите са "на нула"

08 Август 2007 09:37

Изгониха Вълка от София и бирникът остана без вълчи кожух.
Прецакаха и Андрешко, не може да обикаля с каруца из улиците.
Сушата и кишата оставиха гарвана без зрънце.
Айде мисли му сега

08 Август 2007 09:54

Пейчо, що се чудиш бре, тея дето ги произвеждаха тука па и децата и внуците им отидоха да ги садят и берат в Италия, та затуй по "ефнтинко" е да ги внасяме от там, а инък лесно е да вкарваш сумата в машината и тя ти го смята ако щеш плосък, ако щеш цицест, ако щеш гърбат, ама работата е дали имаш сума...Ха Ха.

08 Август 2007 10:24

Димитри пак ни прати в джаза. Ще трябва май първо да си прочетем този знаменит за поколенията разказ и да се явим на изпит какво разбираме под социалност, може би социална демокрация и отношение, социализъм, лява или дясно политика, икономика на банановите републики и още врели некипели.

08 Август 2007 10:25

Чрез образа на Андрешко, Елин Пелин е направил невероятен анализ на народопсихологията на българина.
1. Той не се прекланя пред авторитети.
2. Успешно действа и самостоятелно без да е организиран.
3. Не е революционер, макар че силно мрази и ненавижда тези, които са го мамили и лъгали.
4. Умее да чака момента в който да си го върне и винаги е готов за този момент.
5. Безпощаден е когато си връща.
Днес всеки един от управляващите е потенциален бирник, возещ се в колата на Андрешко.
Кога ли ще стигне блатото...?
Може би наесен?
И така ще бъде докато в страната ни е блато!

08 Август 2007 10:37

И всички се замислили, как да прецакат другия..... Толкоз за съчувствието към събрата. То и затуй сме на тоя хал... държавата мисли как да прецака гражданите, но и гражданите мислят, как да минат държавата.
Ако заместим героите - Бирника с държавата, конете с работниците, Андрешко с работодателите, престъпността с гарвана ....... Излиза, че изобщо не сме мръднали от блатото в което са затънали героите.

08 Август 2007 10:51

Данъкът е процентната заслуга на държавата за сделката.
За това, че с органите си - правоохранителни, финансови и инфраструктра е създала благоприятни условия за бизнеса да сключи тази сделка.
-
По тази линия за България отрицателен данък ме са вижда подходящ

08 Август 2007 10:55

Човек за човека е кожух...
Mikele

08 Август 2007 11:39

това наречено домат е мерак за бахчеванджия, отраснах с очите на бивола, мед капеше, тея не могат и да изцапат

08 Август 2007 11:53

Ирончо, не си прав, не е дебил ПД. Ами е един от най-важните за "Отворено общество" функционер на Сорос. Сложен е да прокара и тази свърхлиберална идея на УСА, предназначена за гойските страни. Тя няма нищо общо с програмните документи на БСП и с програмата на това правителство, но на "Позитано" не им пука, нали лапат сергейчовците и ПД-ците.

08 Август 2007 12:34

Микеле ,

Винаги ме е дразнила показната снобщина зад понятието "андрешковщина".
Едно патологично изкривено мислене на ПавликморозовЩИНА.
Едно толкова 'смело' рационализирано "уж" мислене, в което вече и от личния си живот, близките ти хора и ценности трябвало да се отречеш, заради някаква "обективна" необходимост.
Само изкривено от болшевишката школовка съзнание може да говори за "граждански" задължения за данъци при бедстващи хора.

Първото задължение на всеки човек е да оцелява.
Едва когато се премине това биологично ниво - може да се обсъжда нечие поведение в социалното ниво.

08 Август 2007 12:44

Пейчо, ти червените домати ги остави, ами кажи нещо за снощните сини домати, лигаджиите де, кво стана бре...Май момчетата са си казали, който прибира лъвския пай от участието в шампионската лига , он да играе и вкарва голове...Нейсе, не съм гледал мача, но питам спецевете от форума, щом ЛеФске е домакин оти не им свири Ристосков, ами да...?!

08 Август 2007 12:47

Държавата е вълк.
Тя даже и не се стреми към "социални" отношения,
доволна е от "биологичните".
Голямо удобство е за нея да действа по правилото: "Мътиш не мътиш - ще те ям".
Затова представителят на държавата е "вълк".
Той е терминатор. Екзекутор.

Вълкът козината си мени, ...
А тези наши кърлежи вече и този труд не си правят.
Но, когато не си посял, няма какво да пожънеш.
Затова цялата работа все така завършва - в едно голя-ямо блато...

08 Август 2007 12:57

Дърт реалист, милчо
Елементарните тълкувания на един от най-добрите разкази в нашата литература биха ме накарали да се изсмея, ако нямаха толкова трагични последствия. Преди Андрешко се използваше за един вид пропаганда, а сега за друга. Но пропагандата затова си пропаганда, защото е низка, долна манипулираща. Събудете се, дами и г-да, защото ледът се пука под краката Ви. Мисля че това май ни казва Димитри.

08 Август 2007 12:57

Върховен, за пореден път, Димитри .

Залъгват ни едни "вълци" (т.е. мислещи на биологично ниво), че управляват "социума".
Еми няма да стане, естествено. Дори и да искат, те не могат да мислят "социално". Защото така са научени и това знаят само - гони! убий! изяж!

Затова, във властта трябва първо да влязат "хора".
Дори и да са с кусури, но - хора.

08 Август 2007 13:44

Че защо да не мине този закон, какъв е проблеми. Само дето ще стане следното - бармана вдига бирата от едно на две евро (примерно). Като го питаш защо, той ще ти каже :"Какво се оплакваш, нали ще ти върнат половината".

08 Август 2007 13:51

Основниот морален проблем на хората, дето се възмущават от корупциата, безхаберността и далавераджийството в управлението на нашата (а то не е само в нашата) държава е това, че същите тези хора, ако получат възможност да влязат в управлението стават бързо и лесно също толково корумпирани, безхаберни и далавераджии.
Демек, техното възмущение има своя корен по-скоро в отдалечеността им от баницата (кокала, кацата с меда и т.н. евфемизми за тея работи), а не толкова в неприятното усещане от несправедливостта и неправилността на системата.
Има право да се възмущава сал тоз, който ако получи възможност няма (респ. не би) да злоупотреби!
Таквизи хора обаче се явяват изредко в тойзи живот!

08 Август 2007 15:15

милчо, не гледах, таен полицай ми свири цял саат, кипна ми, забих на канала и отсвирих мача, пак полицайка, с кон не пусна децата на стадиона във надежда, имаше места, обидно е, дете от радост да лишиш

08 Август 2007 15:38

Кожухът е служебен...

08 Август 2007 15:39

Манрико: "Опитите с литература да се обясняват икономическите явления са също толкова адекватни и успешни, колкото и опитите с формули да се обяснява литературата."
Прав си, Манрико. За някои капитализмът - това е Чарлз Дикенс.
Е, може и Боне Крайненеца и Андрешко... в българския му вариант. Да бе, забравих и "Гераците".

08 Август 2007 15:42

Е, някои са стигнали и до Теодор Драйзер, нали така, има и по-напреднали.

08 Август 2007 15:50

Щом не са стигнали до "Богатите също плачат"....Това ще легне добре на сърцето на много хора

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?

08 Август 2007 15:53

Елементарно, бае Дзимо! По онуй време вълка го имали за много вредно добиче, щото кво им разбирала от екологично равновесие главата селска на селяните прости, та го требели безпощадно. По тайзи причина вълчи кожи се намирвали, а ритуала по прочистването на тая скверна напаст е чудесно описан другаде от Елин Пелин. Бирника може сам ловец да е бил или пък да си е купил кожуха от ловец, и по тоя начин - с дело или средства - несъмнено е подпомагал трудовия селски народец в тежката му борба за оцеляване!

08 Август 2007 16:01

Ама само как звучи: "Американска трагедия". Особено това с електрическия стол накрая... Б-р-р-р! Обаче предговорът с "недъзите на капитализма" беше най-готин! Това на всяка книга от западен автор слагаха такъв предговор, даже и на криминалетата... Един вид, каква престъпност се вихри на Запад.

08 Август 2007 16:20

"Отрицателен герой! - казва министърът на финансите Орешарски. - Чудя се защо още се изучава в училищата?"

"Учениците трябва да го изучават, за да избягват неговото поведение - допълва бившият му колега Милен Велчев. - Бих искал да не бягам от Андрешко, а да го гоня. Отношението ми към него е такова, каквото може да бъде като към всеки, който спъва работата на администрацията - отрицателно".

"Ако искаме просперитет, развитие, европейски и световни ценности, няма място за днешните Андрешковци" - това пък е мнението на още по-предния им колега Муравей Радев. В министерството на финансите явно се водят непрекъснати разговори на литературни теми, търсят се начини за повишаване на събираемостта на данъците.

"Истинските национални герои на България са Хитър Петър и Андрешко!” - възкликва депутатът Петър Димитров, дето замести Овчаров. Той пък е готов с друго предложение: "Добре е на входа на Министерството на финансите да се издигне паметник на Андрешко и Хитър Петър."

"Като юрист съм разколебан и се отнасям към Андрешко със смесени чувства. Не бих го оприличил на положителен герой" - това пък е професор Петканов, по време на анкетата министър на правосъдието. Професор, но и той е разколебан по кой член на НПК да съди Андрешко.

"Андрешко вече стана символ. За да кажа на какво, ще трябва да се явя още веднъж на матура". Академик Благовест Сендов.

(Цитатите подбра Георги Мишев)

Редактирано от - Zmeja на 08/8/2007 г/ 16:45:37

08 Август 2007 16:42

Усмивки от старите ленти:

Димитри, Фриман е наистина най-прозорливия икономист, но за най-голямо съжаление днешната икономика се върти от поклонници на Сен, Кейнес и всички онези "да има папо за бюрократа - държавник" тълкуватели на "пущината".
Разбира се, ще има опарвания, ще има "ама защо така?", ще има търсене на трети пътища и накрая пак ще се стига до най-елементарните регулатори на пазара, докато не се пръкнат нови "преразпределители" с "нови идеи" ( разбира се пригодени за "добруване" и отново и отново. Изпразни ли се канчето (или борчовете станат пречупващи гърбина) пак ще се пръкнат "новофридмънисти" и отново и отново... ами к'во да правиш...хората все си мислят, че може да се прецака системата и че може да се мине "тънко".
Създадено: 04.12.2003 г. 02:13:31
Брех, да еба, трябва пак да препоствам епохалните си съчинения за непросветените, тц, тц, тц...
ОСНОВИ НА ДЪРВЕНТА МАКРОИКОНОМИКА ( I )
За разлика от стандратната макроикономика дървената макроикономика има за
цел да извлече националната икономика на дадена страна от дебрите на
посредственността до висотите на завидна ефективност посредством прийоми
заимствувани от стандартната икономика, дървената философия, водевила и
средновековната мистерия.
За демонстрация ние ще използуваме модел на дървена макроиконмика
практикуван във фиктивната страна наречена Гяурия и ще изследваме
няколко успешни сценарии за нейната реализация.
Сценарий 1:
Страната Гяурия е бивш член на СИВ, има отрацятелен имидж на
международната сцена и жителите и са с отрицателно отношение към
акумулацията на блага посредством труд. Първото и най-важно нещо което
трябва да се предприеме в случая е анализ на слабостите на системата и
намиране на методи за превъщането на минусите в плюсове по възможно
най-бърз и ефективен начин. При дисектирането на проблема най-голямата
слабост , а именно негативният имидж би трябвало да бъде много старателно
подсилен и на всичкото отгоре мистифициран и митологизиран до нивото на
култ.
Теоритична заготовка: Да се изучат много внимателно маркетинговите и
позиционни стратегии на холивудски актйори със забележителна кариера в
играта на отрицателни герои( Garry Busey, Steve Buschemi; Joe Pantalono; Alan Rickman), да се намерят художественно-сценични приложения на негативен
чар ( да се изучат механизмите зад загадъчния тъмен чар на Unabomber, Robin Hood, Carla Homolka, O.J.Simpson, Babi (Bambeneck), Bette Davies, Rambo, Tie Domi, Keith Moon, Dark Avanger, Стоичков т.н.т )
Стратегия: Усилено и безобидно да се просмуква в световните медии
негативно - тайнственна информация, гъделичкаща любопитството на
читателите на "жълта преса" и любителите на "силни усещания с
екзотичен привкус". Да се фабрикуват и публикуват абсурдни, близки до
митологията факти и случки свързани и асоциирани с Гяурия: Раждане на
животни с две глави, намиране на тайнственни знаци от инзвънземни
цивилизации ( разбира се информацията трябва да се отрича от официалната
сериозна медия, за да може да се подозре конспирация за потулването на
истината), намиране на тайнственни знаци и култови предмети доказващи
уникалността и спецялния статус на жителите на Гяурия.
Реализация:1.Със специални декрети разни икономически неизгодни за
обработка площи се ограждат с предупредителни знаци : "Строго секретно!",
"Преминаването на обикновени граждани - забранено!", " Само за много
'отворени'!" и засаждането в тях на залежала стока от магазините на СБХ и
"Задругата на майсторите". Издаване на пропуски срещу солена сума на
любители археолози, но само под клетва над библия, че с никого не трябва
да споделят това си разрешение!
2.Организиране на приключенско - експлоативни екскурзии на чужденци с
обещания за крайно емоционални изненади, състоящи се предимно в срещи
с наследници на фиктивни и реални персонажи - пра-пра-пра-правнукът на
дядо Коледа, племенницата на баба Ванга, братовчедът на Христо Стоичков,
съседът на Майкъл Капустин.
3.Откриване на балнолечебен извори (разбира се укривани от общественното
зрение И посещавани само от "посветени" ) с магически свойства ( напр.
възвръщащи потентност)
4.Осмислянето и "намирането" на исторически обекти с епохално значение
в места с лесен достъп по суша, за предпочитане - с железопътен
транспорт в близост): истинския гроб на Исус Христос, дупката през която
Орфей е тръгнал кум ада, гората в която е живяла триглава ламя, пънът от
златната ябълка, родното място на Тодор Живков...
Колкото по-абстрактно и по-навременно се разиграе този сценарий, толкова
възможностите за бърза , неетична, но от своя страна уникална възможност
за финансов удар на базата на гъделичкане на първичните инстинкти на
полуинтилигентното мнозинство на "търсачи на особени изживявания". За
съжаление, както всички подобни сценарии и настоящия има сравнително
краткотраен живот, поради простата причина, че другите нации не трябва
да се подценяват И рано или късно ще последват евентуално почина на
Гяурия.
Следва: (Теорема 1 на дървената макроиконмика) Всеки "нестандартен"
икономически механизъм работи безгрешно само когато е използуван от
малцинствена група.
Зен заключение: Многото маймуни счупват клона.

Създадено: 04.12.2003 г. 18:27:53


Грациан
[Златен]
от Canada

Общо мнения: 3635

Мързи ме да редактирам, така че "транскриптираните" имена от латиница на кирилица ще звучат смешно, ама който се интересува ще си му намери колая...тъй де:
Основи на дървента макроиконмика ( 2)
Разглеждайки дървената макроикономика не може да не погледнем върху
нея и с очите на играча. Самата дървена макроикономика има много
допирни точки с играта и разбира се много от законите на теорията на
игрите са приложими в анализа на този феномен. Идеята за синтез между
законите на икономиката и играта не е нова и още в началото на
миналия век (да не забравяме че вече сме в нов век) брилянтния
математик Йохн Вон Неуманн провокира стандартната икономика с модели на
анализ включващи в себе си заемки от теорията на играта.
Сценарий 2:
Според Вон Неуманн и неговия съратник Моргенстерн всеки от играещите
би трябвало да изработи стратегия позволяваща му максимализация на
печалбата. Когато е налице елементарна игра със семпла структура и
двама играещи , като да речем хвърляне на монета, то изборите на
играчите са очевидни :
1.прилагане на стратегия А ( винаги избиране на една и съща страна на
монетата - ЕЗИ да речем) и
2.прилагане на стратегия Б ( смесена стратегия базирана на
статистични наблюдения провеждани по време на играта)
При по сложни игри, стратегиите стават многопластови и често
включват в себе си освен статистични наблюдения, също така и
психологични, тактични и физиологични елементи. При една игра на
табла, да речем, освен статистическата вероятност за хвърляне на
благоприятен зар играещият трябва да съгласува своята стратегия
с тази на противника, да анализира моментната ситуация, наличието на
капии, голи пулове, възможност за използуване на дублиращия зар ( в
американския вариянт галено наричан баггамон) както и най-елементарни
психологични наблюдения за реакциите на противника и неговата
адаптивност към вашата психологична обработка.
Когато имаме игри с няколко участника ( например покер) картинката
става далече по-шарена. Освен индивидуалната стратегия, блъфирането и
играта на нерви се забелязват отношения на по-високо ниво като
например обединяването на усилията на двама играчи срещу трети,
стратегически загуби с цел зарибяване на потенцялна жертва за
евентуален следващ разгром на далеч по-високо финансово ниво и т.н.т
Като генерално заключение от горното ние може да заключим, че:
При играчи с еднакви възможности този с по-вярна стратегия има
по-голяма вероятност да максимализира своите печалби.
В реалната макроикономика теорията на играта е приложима в
анализирането на модели с голяма правдоподобност. Разбира се тя има
като презумпция в основата си винаги "фаир плаъ".
При дървента макроикономика този елемент не е задължителен, дори
напротив всяка добре прикрита и неразкрита манипулация повишава
вашите шансове за успех и следователно ние може да заключим по
макявелянски, че "Целта оправдава средствата".
Рязани карти, огледалца, зарчета с "оловни подплънки", тайни
почесвания по нос, врат, ухо и всички други помагала даващи ви
предимство срещу противника ви дават предимство, което при
неподозиращ противник могат да бъдат изтълкувани като "луд късмет".
Колкото повече такъв един противник губи, толкова повече той си мисли
че може да възвърне загубеното и следователно повдига мизата,
понякога до неразумни за неговото финансово здраве нива. Най-важното
обаче е да не будете заловени, защото излезне ли ви име на нечестен
играч никой не иска да играе повече с вас и вероятността да намерите
"девственни" опоненти намалява драстично. Все пак за утешение остава
максимата:
"Винаги ще се намери някой левак, да скочи в тиганчето!"
Втора теорема на дървената макроикономика: При играчи със сравнително
еднакви възможности и стратегически прийоми значително по-голяма
вероятност да максимализира печалбите си има онзи който може да играе
по-нечестно без да бъде хванат.
Приложение: Развиване на "подземни икономики с потенцял", като
производство на пиратски продукти, където на гурба на автори (които и
без това са с големи гуши) група от предприемчиви корсари реализират
бурзи и тлъсти печалби с полухуманитарна цел. ( Все пак потребителите
на съответния продукт излизат с едни гурди в борбата за притежаване на
интелектуални амуниции, които са придобити на цени, само фракция от
тези която неговия евентуален съперник е заплатил. Разбира се всяка
издънка в индустрията се заплаща горчиво, тъй като надзора отвън
става много по-строг и възможността да се реализира продукцията
намалява десетократно.
Все пак достъпа на жадни за знание индивиди до достъпна за техния
джоб информация им дава ако не преимущество, то поне "равен старт"
при прилагането на същото това знание с индивиди заплатили стократно
по-големи суми за придобиването му.
Зен заключение: Сиромах човек - жив дявол.


Създадено: 04.12.2003 г. 18:34:14


Грациан
[Златен]
от Canada

Общо мнения: 3635

Основи на дървената макроикономика ( 3)
В отношението между държава и гражданин основната цел на държавата
е да поддържа правилен баланс между своето благосъстояние и това на
гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосъстояние да
бъде постигнато с възможно най-минимално негово финансово участие).
Основния доходоносник на държавата, разбира се е същия този
гражданин и очевидно главната цел на държавата е да отнеме от
неговия доход значително парче за поддържане на своето
благосъстояние, което разбира се пряко касае благосъстоянието на
самия този гражданин-данъкоплатец. Определено гражданина-данъкоплатец
предпочита всички негови соцялни придобивки - пенсионно и здравно
осигуряване, обучение, поддръжка на пътищата, неговото собственно
спокойствие и разбира се неговото управляване да бъде извършено със
средства локализирани всякъде другаде но не и в неговия собствен
джоб. За държавния апарат с всичките свои изпълнителни,
миротворителни, опресивни и регулаторни органи данъкосъбирането е въпрос
на живот и смърт. Наличието именно на тези данъци е необходимо за
съществуването му както слънцето и въздуха ( за разлика от
българо-съветската дружба, която практиката доказа че не е чак до
там животоподдържаща, както един мастит теоретик оповестяваше в
своите притчи). Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако
държавния апарат разчита само на доброто желание на данъкоплатеца да
пълни хазната, то вероятността "да го духа" е статистично
най-очакваната развръзка. От друга страна раздуването на
административен, опресивен и данъкосъбарателен арсенал, проверяващ
поединично всяка данъчна декларация би оскъпило неимоверно
процедурата и ражодите по тази операция биха спосбствали големината на
данъците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от
инициятива и желание за издържането на "огромения статичен мамут"
произведен от алчния бюрократичен апарат. Идеалния баланс е
изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на
"случайно" избрани лица и драконовите мерки за неплащане на данъци(
включително отнемане на свобода и най-вече тлъсти дози пари) е
донякъде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не
особенно ефективна мярка при контролирането на процеса.
Сценарий 3:
В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не
по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за "нуждаещия
се от принудителна стимулация". (в сравнение с тоягата) Тук именно
дървената макроикономика предлага новия радикален метод за
данъкосъбиране наречен тотолитарно данъкоплатство.
На всички е известна тръпката на очакването...гъдела на
надеждата...топлия шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милярди)
хора на нашата планета живеят с онзи тръпчиво-сладък трепет на
ГОЛЕМИЯ УДАР. Въпреки че вероятността за удар на 6тица на
тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2)
е два пъти по-малка отколкото удар от гръмотевица хората пускат своя
фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на "СЛЕДВАЩОТО НИВО".
Избират колата която ще си закупят, имат в предвид къщата в която
ще се преместят след "ТОВА", дори разиграват в главата си сценария в
който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния
шеф и ЗАВИНАГИ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвърлят
зарове, залагат на рулетки, играят дори на "нивото на река Дунав в
сантиметри" с надеждата че някой ден те ще са тези които ще
направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален,
светкавичен успех със задалжението на индивида към обществото новата
таксова система предлага на потенцялния данъкоплатец възможността да
съчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева
данъци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна
дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава
правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция към
обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данъкоплатец от
шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР.
Цхестността на системата е очевидна и колкото по-голям е ЯЦКПОТ-ът, (
да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от
събраните данъци) толкова по-голям би бил ентусязма на данъкоплатеца
да изпълни своя дълг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера
би трябвало да имат също така поощрителни награди (например
освобождаване от данък за текущата година). Освен драстично
намаляване на административен апарат предлаганата от дървената
макроикономика тотолитарна данъчна система за пръв път дава надежда на
редовия данъкоплатец за "реална полезност на неговите пари".
Трета теорема на дървената макроикономика: Никога не отнемайте
надеждата на човека!
Зен наблюдение: Дори и Йанет Рено би изглеждала човечно с цвете зад
ухото.

Създадено: 04.12.2003 г. 18:43:52


Грациан
[Златен]
от Canada

Общо мнения: 3635

IV
На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е възможна само
когато
и двете страни са съгласни за извършването и'. Следователно, ако продавачът
реши че куповачът предлага твурде ниска цена за стоката му, то той не би я
продал, както и ако куповачът сметне, че цената е по-висока отколкото той
самия смята, куповачът не би купил съответната стока. Единственния възможен
ижод на покупко-продажба(или размяна) е взаимното съгласие на двете партии.
Теорема: Търговията е възможна само ако никоя от партиите участвуващи в
нея не се чувствува "преебана"!!!
Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огънче на
праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази
трансакция и двамата са били печеливщи, тъй като са придобивали неща които
преди това са нямали на цена която и двамата са се съгласили че е реална. По
същия начин индянците раздаващи земя срещу стъкълца, мъниста и "огнена
вода" са извършили честна зделка в дадения исторически момент, тъй като те
самите са имали друга ценностна система при която това е бил "фаир деал".
Земя - колкото искаш, ама такива дрънкулки и "развеселяващи"
течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мънистата. И
вълка
сит, и агнето - цяло. Фактът, че в последствие индянците (нативе) са
възприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция
предишната сделка(вече в пост мортем състояние) изглежда "прецакване" е база
от която ние можем да извадим следното Зен заключение:
"Кой се минал - минал се!" или "Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва". Всяка
нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущърб на "фаир
плаъ". Ако на базата на угризения и нечиста съвест той доброволно дотира
дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било
прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не
форсирано от "външни, непазарни сили".
В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е също така валиден и
дори в началото на миналия век Вилфредо Парето извлече след дулгогодишно
мъдруване Оптимум носещ неговото име.
За любознателния читател допълнителна литература:
от Парето:
Мануал оф Политицал Ецономъ (1906) Неw Ъорк, А.М.Келлъ, 1971
Тхе Минд анд Социетъ , Неw Ъорк, Харцоурт, Браце 1935
Социологицал Wритингс, ед. С.Е.Финер, Неw Ъорк, Праегер, 1966
за Парето:
Цирилло, Ренато, Тхе Ецономицс оф Вилфредо Парето, Лондон, Франк Цасс, 1979
Поwерс, Цхарлес Х, Вилфредо Парето, Неwбуръ Парк, Саге Публицатионс, 1987
Все пак акцентът в това дуалистично отношение трябва да бъде поставен на
купувача, тъй като независимо
колко е лъскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на
нея, колко е "политически изгодна" и до каква степен тя превъжожда
конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЪТ.
(КЛИЕНТЪТ)
Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали
това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение.
Важното е то да съществува!
Нека не забравяме че и графитът и дямантът по принцип са въглерод и само
вторичните фактори( рядкост, естетичност, твърдост) правят цената на втория
многократно по-висока от тази на пурвия. С течение на времето стойността на
всяка стока се изменя в очите на куповача и моментът на продажбата е
съществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дегас, ако знаеше
колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият
Елвис би преживял при една ражодка из днешен"Грацеланд" (фрапантен музей на
кича от края на 60те и началото на 70те).
В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се
опитват да "хуманизират" тази "дивашка ценностна система" при която ПОЛЗАТА е
господар и поставят на "върха на елхата" по-абстрактни цели, като например
важността на развитието на хуманитарния
потенцял. Според някои от тях ( Амартъа Сен, например) целта на икономиката
би трябвало да е развиването на присъщите за човека способности и
увеличаването на неговите възможности за избор, вместо традиционните ценности
като
производство на колкото се може повече стока и максимализирането на
печалбата.
Амартъа Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за
икономически просперитет. Тъй като в основата си класическите икономически
теории предполагат че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и
следователно индивидът би предприел възможно най-логичните стъпки за да
извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то
неминуемо според тези теории "човек за човека е вълк". За
разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна
система, където стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен)
образованието( като една от висшите цели
на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и
образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия.
Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на
икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да буде
оценявана според
степента на грамотност на нейните жители и тяхната продължителност на живот
вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията
или нивото на доходите
на индивидите. В този аспект на прехвърлянето на акцента от стоката на
човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на трюмфа на такава
една
система, която процъфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на
просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците
надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори във фолклора
на нацията са се загнездили такива поговорки като: "Учи, за да не работиш!" ,
"Без наука - няма сполука". Всички вторични елементи като, ефективност,
конкурентноспособност, качество на продукта и потенцялна експонентост са
поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна
"интелектуализъм". Големият брой на тази прослойка е трудно ижраняем от
редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такъм огромен отряд на
"производители на нематерялни блага" е учудваща тяхната ограничена
застъпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват
в един тесен локален кръг, където художника Гунчев е голям почитател на
творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в
поезията на поетесата Тончева, която пък от своя страна е очарована от
гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна...
При наличието на такъв огромен арсенал от движещи се йони, мозъчни вълни и
съответната негативна енергия, свързана с критика на "сивия поток",
посредственността, плагятството, грубия примитивизъм на изпълнителите на
"турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по фудбол и
обсъждането на последния ТВ серял културния живот е прозира от всяко
кйошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети
под наем ( Гяурия е на първо место в света по вземане под наем на видеокасети
и то толкова напред в класацията, че сборът на съответните рентиери на
произведенията на седмото изкуство в страни #2 и #3 е само със няколко
процента по-висок)
Гяурия е може би на първо место и по брой на художници, певци, артисти и
критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не
че има нещо общо в културата, напротив превъжодно е да принадлежиш към
културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се
оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално
възвисени души! "Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре
от родния си брат, аз който не съм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам
висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как
я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрънка. Има седем
откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на
Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която съм видял
само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да събере пари дори за
бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни
загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го
еба.
Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е
полезно да се образова нацията след като не може да поддържа образованото си
мнозинство щастливо. Тъй като с образоването идва и апетита. Апетита за
очевадна консумация (цонспициоус цонсумптион, както го наричат там ония
икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо
Цхистеменски", а ония тъпите американци, дето не знаят даже къде живеят да
носят "Хуш Пуппиес"? Кажи ми, де? Ами с какво съм аз по-глупав, да речем от
ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Фриз да има
"Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де?
Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част
от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осъзнаването на това
нямане.
Народна мъдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и съвсем
трето - да го направиш.

08 Август 2007 16:50

Извод: Елин Пелин е велик, щом разказът му не престава да бъде актуален и доволно честичко спряган по секакъв повод!

08 Август 2007 17:24

грацко,
ти пак си тук?

08 Август 2007 17:31

Какъв е кожухът на онзи, когото Андрешко заряза в гьола или дай му кожух на човека и му гледай сеира...

Змеьо за първото и последното мнения.
И още за други, ама ме мързи сега да се сещам за сичките