08 Август 2007 16:42
Усмивки от старите ленти:
Димитри, Фриман е наистина най-прозорливия икономист, но за най-голямо съжаление днешната икономика се върти от поклонници на Сен, Кейнес и всички онези "да има папо за бюрократа - държавник" тълкуватели на "пущината". Разбира се, ще има опарвания, ще има "ама защо така?", ще има търсене на трети пътища и накрая пак ще се стига до най-елементарните регулатори на пазара, докато не се пръкнат нови "преразпределители" с "нови идеи" ( разбира се пригодени за "добруване" и отново и отново. Изпразни ли се канчето (или борчовете станат пречупващи гърбина) пак ще се пръкнат "новофридмънисти" и отново и отново... ами к'во да правиш...хората все си мислят, че може да се прецака системата и че може да се мине "тънко". Създадено: 04.12.2003 г. 02:13:31 Брех, да еба, трябва пак да препоствам епохалните си съчинения за непросветените, тц, тц, тц... ОСНОВИ НА ДЪРВЕНТА МАКРОИКОНОМИКА ( I ) За разлика от стандратната макроикономика дървената макроикономика има за цел да извлече националната икономика на дадена страна от дебрите на посредственността до висотите на завидна ефективност посредством прийоми заимствувани от стандартната икономика, дървената философия, водевила и средновековната мистерия. За демонстрация ние ще използуваме модел на дървена макроиконмика практикуван във фиктивната страна наречена Гяурия и ще изследваме няколко успешни сценарии за нейната реализация. Сценарий 1: Страната Гяурия е бивш член на СИВ, има отрацятелен имидж на международната сцена и жителите и са с отрицателно отношение към акумулацията на блага посредством труд. Първото и най-важно нещо което трябва да се предприеме в случая е анализ на слабостите на системата и намиране на методи за превъщането на минусите в плюсове по възможно най-бърз и ефективен начин. При дисектирането на проблема най-голямата слабост , а именно негативният имидж би трябвало да бъде много старателно подсилен и на всичкото отгоре мистифициран и митологизиран до нивото на култ. Теоритична заготовка: Да се изучат много внимателно маркетинговите и позиционни стратегии на холивудски актйори със забележителна кариера в играта на отрицателни герои( Garry Busey, Steve Buschemi; Joe Pantalono; Alan Rickman), да се намерят художественно-сценични приложения на негативен чар ( да се изучат механизмите зад загадъчния тъмен чар на Unabomber, Robin Hood, Carla Homolka, O.J.Simpson, Babi (Bambeneck), Bette Davies, Rambo, Tie Domi, Keith Moon, Dark Avanger, Стоичков т.н.т ) Стратегия: Усилено и безобидно да се просмуква в световните медии негативно - тайнственна информация, гъделичкаща любопитството на читателите на "жълта преса" и любителите на "силни усещания с екзотичен привкус". Да се фабрикуват и публикуват абсурдни, близки до митологията факти и случки свързани и асоциирани с Гяурия: Раждане на животни с две глави, намиране на тайнственни знаци от инзвънземни цивилизации ( разбира се информацията трябва да се отрича от официалната сериозна медия, за да може да се подозре конспирация за потулването на истината), намиране на тайнственни знаци и култови предмети доказващи уникалността и спецялния статус на жителите на Гяурия. Реализация:1.Със специални декрети разни икономически неизгодни за обработка площи се ограждат с предупредителни знаци : "Строго секретно!", "Преминаването на обикновени граждани - забранено!", " Само за много 'отворени'!" и засаждането в тях на залежала стока от магазините на СБХ и "Задругата на майсторите". Издаване на пропуски срещу солена сума на любители археолози, но само под клетва над библия, че с никого не трябва да споделят това си разрешение! 2.Организиране на приключенско - експлоативни екскурзии на чужденци с обещания за крайно емоционални изненади, състоящи се предимно в срещи с наследници на фиктивни и реални персонажи - пра-пра-пра-правнукът на дядо Коледа, племенницата на баба Ванга, братовчедът на Христо Стоичков, съседът на Майкъл Капустин. 3.Откриване на балнолечебен извори (разбира се укривани от общественното зрение И посещавани само от "посветени" ) с магически свойства ( напр. възвръщащи потентност) 4.Осмислянето и "намирането" на исторически обекти с епохално значение в места с лесен достъп по суша, за предпочитане - с железопътен транспорт в близост): истинския гроб на Исус Христос, дупката през която Орфей е тръгнал кум ада, гората в която е живяла триглава ламя, пънът от златната ябълка, родното място на Тодор Живков... Колкото по-абстрактно и по-навременно се разиграе този сценарий, толкова възможностите за бърза , неетична, но от своя страна уникална възможност за финансов удар на базата на гъделичкане на първичните инстинкти на полуинтилигентното мнозинство на "търсачи на особени изживявания". За съжаление, както всички подобни сценарии и настоящия има сравнително краткотраен живот, поради простата причина, че другите нации не трябва да се подценяват И рано или късно ще последват евентуално почина на Гяурия. Следва: (Теорема 1 на дървената макроиконмика) Всеки "нестандартен" икономически механизъм работи безгрешно само когато е използуван от малцинствена група. Зен заключение: Многото маймуни счупват клона.
Създадено: 04.12.2003 г. 18:27:53 Грациан [Златен] от Canada
Общо мнения: 3635 Мързи ме да редактирам, така че "транскриптираните" имена от латиница на кирилица ще звучат смешно, ама който се интересува ще си му намери колая...тъй де: Основи на дървента макроиконмика ( 2) Разглеждайки дървената макроикономика не може да не погледнем върху нея и с очите на играча. Самата дървена макроикономика има много допирни точки с играта и разбира се много от законите на теорията на игрите са приложими в анализа на този феномен. Идеята за синтез между законите на икономиката и играта не е нова и още в началото на миналия век (да не забравяме че вече сме в нов век) брилянтния математик Йохн Вон Неуманн провокира стандартната икономика с модели на анализ включващи в себе си заемки от теорията на играта. Сценарий 2: Според Вон Неуманн и неговия съратник Моргенстерн всеки от играещите би трябвало да изработи стратегия позволяваща му максимализация на печалбата. Когато е налице елементарна игра със семпла структура и двама играещи , като да речем хвърляне на монета, то изборите на играчите са очевидни : 1.прилагане на стратегия А ( винаги избиране на една и съща страна на монетата - ЕЗИ да речем) и 2.прилагане на стратегия Б ( смесена стратегия базирана на статистични наблюдения провеждани по време на играта) При по сложни игри, стратегиите стават многопластови и често включват в себе си освен статистични наблюдения, също така и психологични, тактични и физиологични елементи. При една игра на табла, да речем, освен статистическата вероятност за хвърляне на благоприятен зар играещият трябва да съгласува своята стратегия с тази на противника, да анализира моментната ситуация, наличието на капии, голи пулове, възможност за използуване на дублиращия зар ( в американския вариянт галено наричан баггамон) както и най-елементарни психологични наблюдения за реакциите на противника и неговата адаптивност към вашата психологична обработка. Когато имаме игри с няколко участника ( например покер) картинката става далече по-шарена. Освен индивидуалната стратегия, блъфирането и играта на нерви се забелязват отношения на по-високо ниво като например обединяването на усилията на двама играчи срещу трети, стратегически загуби с цел зарибяване на потенцялна жертва за евентуален следващ разгром на далеч по-високо финансово ниво и т.н.т Като генерално заключение от горното ние може да заключим, че: При играчи с еднакви възможности този с по-вярна стратегия има по-голяма вероятност да максимализира своите печалби. В реалната макроикономика теорията на играта е приложима в анализирането на модели с голяма правдоподобност. Разбира се тя има като презумпция в основата си винаги "фаир плаъ". При дървента макроикономика този елемент не е задължителен, дори напротив всяка добре прикрита и неразкрита манипулация повишава вашите шансове за успех и следователно ние може да заключим по макявелянски, че "Целта оправдава средствата". Рязани карти, огледалца, зарчета с "оловни подплънки", тайни почесвания по нос, врат, ухо и всички други помагала даващи ви предимство срещу противника ви дават предимство, което при неподозиращ противник могат да бъдат изтълкувани като "луд късмет". Колкото повече такъв един противник губи, толкова повече той си мисли че може да възвърне загубеното и следователно повдига мизата, понякога до неразумни за неговото финансово здраве нива. Най-важното обаче е да не будете заловени, защото излезне ли ви име на нечестен играч никой не иска да играе повече с вас и вероятността да намерите "девственни" опоненти намалява драстично. Все пак за утешение остава максимата: "Винаги ще се намери някой левак, да скочи в тиганчето!" Втора теорема на дървената макроикономика: При играчи със сравнително еднакви възможности и стратегически прийоми значително по-голяма вероятност да максимализира печалбите си има онзи който може да играе по-нечестно без да бъде хванат. Приложение: Развиване на "подземни икономики с потенцял", като производство на пиратски продукти, където на гурба на автори (които и без това са с големи гуши) група от предприемчиви корсари реализират бурзи и тлъсти печалби с полухуманитарна цел. ( Все пак потребителите на съответния продукт излизат с едни гурди в борбата за притежаване на интелектуални амуниции, които са придобити на цени, само фракция от тези която неговия евентуален съперник е заплатил. Разбира се всяка издънка в индустрията се заплаща горчиво, тъй като надзора отвън става много по-строг и възможността да се реализира продукцията намалява десетократно. Все пак достъпа на жадни за знание индивиди до достъпна за техния джоб информация им дава ако не преимущество, то поне "равен старт" при прилагането на същото това знание с индивиди заплатили стократно по-големи суми за придобиването му. Зен заключение: Сиромах човек - жив дявол.
Създадено: 04.12.2003 г. 18:34:14 Грациан [Златен] от Canada
Общо мнения: 3635 Основи на дървената макроикономика ( 3) В отношението между държава и гражданин основната цел на държавата е да поддържа правилен баланс между своето благосъстояние и това на гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосъстояние да бъде постигнато с възможно най-минимално негово финансово участие). Основния доходоносник на държавата, разбира се е същия този гражданин и очевидно главната цел на държавата е да отнеме от неговия доход значително парче за поддържане на своето благосъстояние, което разбира се пряко касае благосъстоянието на самия този гражданин-данъкоплатец. Определено гражданина-данъкоплатец предпочита всички негови соцялни придобивки - пенсионно и здравно осигуряване, обучение, поддръжка на пътищата, неговото собственно спокойствие и разбира се неговото управляване да бъде извършено със средства локализирани всякъде другаде но не и в неговия собствен джоб. За държавния апарат с всичките свои изпълнителни, миротворителни, опресивни и регулаторни органи данъкосъбирането е въпрос на живот и смърт. Наличието именно на тези данъци е необходимо за съществуването му както слънцето и въздуха ( за разлика от българо-съветската дружба, която практиката доказа че не е чак до там животоподдържаща, както един мастит теоретик оповестяваше в своите притчи). Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако държавния апарат разчита само на доброто желание на данъкоплатеца да пълни хазната, то вероятността "да го духа" е статистично най-очакваната развръзка. От друга страна раздуването на административен, опресивен и данъкосъбарателен арсенал, проверяващ поединично всяка данъчна декларация би оскъпило неимоверно процедурата и ражодите по тази операция биха спосбствали големината на данъците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от инициятива и желание за издържането на "огромения статичен мамут" произведен от алчния бюрократичен апарат. Идеалния баланс е изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на "случайно" избрани лица и драконовите мерки за неплащане на данъци( включително отнемане на свобода и най-вече тлъсти дози пари) е донякъде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не особенно ефективна мярка при контролирането на процеса. Сценарий 3: В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за "нуждаещия се от принудителна стимулация". (в сравнение с тоягата) Тук именно дървената макроикономика предлага новия радикален метод за данъкосъбиране наречен тотолитарно данъкоплатство. На всички е известна тръпката на очакването...гъдела на надеждата...топлия шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милярди) хора на нашата планета живеят с онзи тръпчиво-сладък трепет на ГОЛЕМИЯ УДАР. Въпреки че вероятността за удар на 6тица на тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2) е два пъти по-малка отколкото удар от гръмотевица хората пускат своя фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на "СЛЕДВАЩОТО НИВО". Избират колата която ще си закупят, имат в предвид къщата в която ще се преместят след "ТОВА", дори разиграват в главата си сценария в който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния шеф и ЗАВИНАГИ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвърлят зарове, залагат на рулетки, играят дори на "нивото на река Дунав в сантиметри" с надеждата че някой ден те ще са тези които ще направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален, светкавичен успех със задалжението на индивида към обществото новата таксова система предлага на потенцялния данъкоплатец възможността да съчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева данъци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция към обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данъкоплатец от шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР. Цхестността на системата е очевидна и колкото по-голям е ЯЦКПОТ-ът, ( да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от събраните данъци) толкова по-голям би бил ентусязма на данъкоплатеца да изпълни своя дълг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера би трябвало да имат също така поощрителни награди (например освобождаване от данък за текущата година). Освен драстично намаляване на административен апарат предлаганата от дървената макроикономика тотолитарна данъчна система за пръв път дава надежда на редовия данъкоплатец за "реална полезност на неговите пари". Трета теорема на дървената макроикономика: Никога не отнемайте надеждата на човека! Зен наблюдение: Дори и Йанет Рено би изглеждала човечно с цвете зад ухото.
Създадено: 04.12.2003 г. 18:43:52 Грациан [Златен] от Canada
Общо мнения: 3635 IV На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е възможна само когато и двете страни са съгласни за извършването и'. Следователно, ако продавачът реши че куповачът предлага твурде ниска цена за стоката му, то той не би я продал, както и ако куповачът сметне, че цената е по-висока отколкото той самия смята, куповачът не би купил съответната стока. Единственния възможен ижод на покупко-продажба(или размяна) е взаимното съгласие на двете партии. Теорема: Търговията е възможна само ако никоя от партиите участвуващи в нея не се чувствува "преебана"!!! Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огънче на праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази трансакция и двамата са били печеливщи, тъй като са придобивали неща които преди това са нямали на цена която и двамата са се съгласили че е реална. По същия начин индянците раздаващи земя срещу стъкълца, мъниста и "огнена вода" са извършили честна зделка в дадения исторически момент, тъй като те самите са имали друга ценностна система при която това е бил "фаир деал". Земя - колкото искаш, ама такива дрънкулки и "развеселяващи" течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мънистата. И вълка сит, и агнето - цяло. Фактът, че в последствие индянците (нативе) са възприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция предишната сделка(вече в пост мортем състояние) изглежда "прецакване" е база от която ние можем да извадим следното Зен заключение: "Кой се минал - минал се!" или "Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва". Всяка нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущърб на "фаир плаъ". Ако на базата на угризения и нечиста съвест той доброволно дотира дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не форсирано от "външни, непазарни сили". В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е също така валиден и дори в началото на миналия век Вилфредо Парето извлече след дулгогодишно мъдруване Оптимум носещ неговото име. За любознателния читател допълнителна литература: от Парето: Мануал оф Политицал Ецономъ (1906) Неw Ъорк, А.М.Келлъ, 1971 Тхе Минд анд Социетъ , Неw Ъорк, Харцоурт, Браце 1935 Социологицал Wритингс, ед. С.Е.Финер, Неw Ъорк, Праегер, 1966 за Парето: Цирилло, Ренато, Тхе Ецономицс оф Вилфредо Парето, Лондон, Франк Цасс, 1979 Поwерс, Цхарлес Х, Вилфредо Парето, Неwбуръ Парк, Саге Публицатионс, 1987 Все пак акцентът в това дуалистично отношение трябва да бъде поставен на купувача, тъй като независимо колко е лъскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на нея, колко е "политически изгодна" и до каква степен тя превъжожда конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЪТ. (КЛИЕНТЪТ) Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение. Важното е то да съществува! Нека не забравяме че и графитът и дямантът по принцип са въглерод и само вторичните фактори( рядкост, естетичност, твърдост) правят цената на втория многократно по-висока от тази на пурвия. С течение на времето стойността на всяка стока се изменя в очите на куповача и моментът на продажбата е съществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дегас, ако знаеше колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият Елвис би преживял при една ражодка из днешен"Грацеланд" (фрапантен музей на кича от края на 60те и началото на 70те). В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се опитват да "хуманизират" тази "дивашка ценностна система" при която ПОЛЗАТА е господар и поставят на "върха на елхата" по-абстрактни цели, като например важността на развитието на хуманитарния потенцял. Според някои от тях ( Амартъа Сен, например) целта на икономиката би трябвало да е развиването на присъщите за човека способности и увеличаването на неговите възможности за избор, вместо традиционните ценности като производство на колкото се може повече стока и максимализирането на печалбата. Амартъа Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за икономически просперитет. Тъй като в основата си класическите икономически теории предполагат че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и следователно индивидът би предприел възможно най-логичните стъпки за да извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то неминуемо според тези теории "човек за човека е вълк". За разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна система, където стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен) образованието( като една от висшите цели на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия. Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да буде оценявана според степента на грамотност на нейните жители и тяхната продължителност на живот вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията или нивото на доходите на индивидите. В този аспект на прехвърлянето на акцента от стоката на човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на трюмфа на такава една система, която процъфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори във фолклора на нацията са се загнездили такива поговорки като: "Учи, за да не работиш!" , "Без наука - няма сполука". Всички вторични елементи като, ефективност, конкурентноспособност, качество на продукта и потенцялна експонентост са поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна "интелектуализъм". Големият брой на тази прослойка е трудно ижраняем от редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такъм огромен отряд на "производители на нематерялни блага" е учудваща тяхната ограничена застъпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват в един тесен локален кръг, където художника Гунчев е голям почитател на творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в поезията на поетесата Тончева, която пък от своя страна е очарована от гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна... При наличието на такъв огромен арсенал от движещи се йони, мозъчни вълни и съответната негативна енергия, свързана с критика на "сивия поток", посредственността, плагятството, грубия примитивизъм на изпълнителите на "турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по фудбол и обсъждането на последния ТВ серял културния живот е прозира от всяко кйошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети под наем ( Гяурия е на първо место в света по вземане под наем на видеокасети и то толкова напред в класацията, че сборът на съответните рентиери на произведенията на седмото изкуство в страни #2 и #3 е само със няколко процента по-висок) Гяурия е може би на първо место и по брой на художници, певци, артисти и критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не че има нещо общо в културата, напротив превъжодно е да принадлежиш към културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално възвисени души! "Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре от родния си брат, аз който не съм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрънка. Има седем откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която съм видял само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да събере пари дори за бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го еба. Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е полезно да се образова нацията след като не може да поддържа образованото си мнозинство щастливо. Тъй като с образоването идва и апетита. Апетита за очевадна консумация (цонспициоус цонсумптион, както го наричат там ония икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо Цхистеменски", а ония тъпите американци, дето не знаят даже къде живеят да носят "Хуш Пуппиес"? Кажи ми, де? Ами с какво съм аз по-глупав, да речем от ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Фриз да има "Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де? Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осъзнаването на това нямане. Народна мъдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и съвсем трето - да го направиш.
|