Има ли шанс БСП да спечели кметските избори в София през октомври? Срещу силен кандидат като Бойко Борисов това ще е много трудно. С имената, които вече се въртят в публичното пространство, това ще е почти невъзможно.

БСП традиционно залага на "куци коне" за кандидати за кмет на столицата. Левите или избират твърдо партийна кандидатура, или пък издигат т.нар. консенсусна фигура, която уж трябва да привлече и по-дясно ориентирани избиратели. Резултатът и в двата случая е загуба. Причините за подобна политика могат да са само две. Или БСП страда от въпиеща липса на кадри и просто



няма кого да извади на бойното поле,



за да се пребори за София. А може би просто левите не държат чак толкова да вземат властта в столицата.

Така се получи през 1995 г., когато БСП се спря на банкера Венцислав Йосифов и логично загуби от Стефан Софиянски. 4 г. по-късно самият лидер на софийската организация Румен Овчаров реши да се бори със Софиянски и отново загуби. Причината през 2003 г. банкерът Стоян Александров да диша във врата на софийския кмет беше не личната му харизма и силата на БСП в София, а фактът, че Софиянски вече беше достатъчно компрометиран от порочния модел на управление, който беше наложил за 2 мандата в Столична община. За Татяна Дончева, която се изправи срещу Бойко Борисов преди 2 г., да не говорим. Освен пословичната си поразяваща уста лявата депутатка не успя да се отличи с нещо друго в борбата. Не трябва да пропускаме и факта, че с изключение на Стоян Александров, никой от изброените неуспели кандидат-кметове нямат и понятие от местно самоуправление. Какво остава за най-обикновените, но и най-болезнени проблеми на София - като почнем от боклука, бездомните кучета, липсата на канализация и стигнем до безогледния начин, по който се окраде общинската собственост.

Сега



БСП е на път за пореден път да направи същата грешка



и да извади непечеливша кандидатура срещу Бойко Борисов. На пръв поглед имената, които събраха най-много гласове сред редовите членове на партията, са популярни и силни кандидатури. Културният министър Стефан Данаилов, външният министър Ивайло Калфин и левият депутат Костадин Паскалев са не просто известни в публичното пространство фигури. И тримата имат своите достойнства, както и своите симпатизанти. Нито един от тях обаче не е подходящ за битка с Бойко Борисов.

Само Майор Деянов има обаянието и харизмата да пребори Генерала за народната любов. Той обаче хабер си няма от кметуване, а и по признанието на негови съпартийци няма особено желание да се впусне в тежка предизборна кампания. Още по-малко му се ще да напусне културното министерство, където явно се чувства много повече в свои води, отколкото в столичното кметство. Тъй че шансовете Стефан Данаилов да се кандидатира срещу Бойко Борисов вече клонят към нула.

Доскоро като най-вероятна кандидатура се спрягаше външният министър и вицепремиер Ивайло Калфин. Трябва да се признае, че той е популярна фигура и



има силен коз - след освобождаването на сестрите



от либийския затвор. Калфин стои добре в публичното пространство, говори смислено и би водил интелигентна кампания. Проблемът е, че не такава кампания и не такава личност може да се противопоставят на агресивния Бойко Борисов. Който, макар и кмет от година и половина, се поотрака в общинските дела и малко от малко ще отбира повече от кметуване от външния министър. На софиянци пък ще им е трудно да повярват, че Калфин с желание ще замени поста на вицепремиер и дипломат № 1, за да се посвети на столичната канализация и дупките по улиците. Кандидатурата му среща и вътрешнопартиен отпор, вероятно и твърди червени симпатизанти не биха го припознали като своя кмет.

Засега като най-реална изглежда кандидатурата на третия в челото на листата - левият депутат, бивш вицепремиер и министър на регионалното развитие в кабинета на Симеон Сакскобургготски и бивш съветник на президента Георги Първанов по вътрешната политика Костадин Паскалев. Той печели по най-малко два показателя. От една страна, може да отвърне по достойнство на агресивния стил на поведение на Борисов и дори да го надвие в словесния двубой. Паскалев има предимството на опита си в местното самоуправление като бивш кмет на Благоевград и регионален министър. Той по-добре от Борисов



знае как се управлява община



и къде са слабите места на столичното управление, които може да удари. Проблемът обаче е, че самият Борисов все още не е достатъчно запознат с механизмите на управление на общината и разчита главно на хората от екипа си. Генералът няма да остави дебатът да придобие форма на диспут върху местното самоуправление и решаването на проблемите на София, както не го направи и преди 2 г. Най-много да използва възможността да се похвали колко кв. км улици е асфалтирал със заем, който ще се плаща 10 г., както и как е пратил балите с боклук в Пловдив и Карлово. По-всяка вероятност Борисов ще се плъзне по любимата си плоскост - за слабостите на правителството, на тройната коалиция и на съюза с ДПС. От което Паскалев трудно ще се измъкне - харесва ли му или не, той е представител именно на основната управляваща партия. Така основното му предимство ще бъде тотално похабено. Да не говорим за това, че самият Паскалев е вътрешнопартиен критикар.

Макар да е изключително партийна, кандидатурата на Костадин Паскалев не би мобилизирала на 100% червения електорат. Ортодоксалните социалисти не го обичат по няколко причини: заради участието му в правителството на НДСВ, заради ролята му в екипа на президента, когото след това започна да критикува, както и заради острите му изказвания по адрес на партийното ръководство. Паскалев изглежда няма свой лагер, няма и подкрепата на силна фигура в ръководството на БСП.



Той би бил втора Татяна Дончева



в битката за София - няма да спечели нищо от нея, а софийската организация ще си измие ръцете с него при почти сигурния провал.

За повече от 10 г. БСП доказа, че не е в състояние да извади адекватна и силна кандидатура за кмет на София, колкото и да тръби, че иска на всяка цена властта в столицата. Трудно е да се повярва, че голямата партия няма кандидат, който поне да я отсрами във вота, дори и да не спечели. По-нормално би било столетницата да пусне млад и не толкова известен човек с опит в местното самоуправление, който не е твърдо партийно обвързан и би бил консенсусна фигура, отколкото да стреля с халосни патрони и да плаши софийските гарги. Ако толкова не може да намери такъв човек, лошо. Това би било поредното доказателство за закостенелостта в партийното кадруване. Ако пък няма желание да го намери, би било още по-лошо. Това означава, че реално БСП не държи да спечели кметското място в София. Това би било поредното доказателство за задкулисните игри и икономически машинации, в които е публична тайна, че участват и червените общинари. Както и да го погледне човек, все лошо. А след загубата виновен ще е или самият кандидат, или Бойко Борисов, или глобалното затопляне. Това обаче не е никаква утеха за хората, които вярват в лявата идея.