Тази есен освен за кметове на общини, жителите на София, Пловдив и Варна ще гласуват и за районни кметове. Досега районните кметове се назначаваха от кмета на града, след одобрението на общинския съвет. Промяната в закона за местните избори обаче създава сериозна опасност работата в общинските администрации на трите най-големи града на страната да бъде блокирана заради политически боричкания и противоборство между централния кмет и районните кметове.

От една страна, стои въпросът за правомощията на кметовете на райони. В момента те са чиновници, назначавани и пряко подчинени на кмета и общинския съвет. Те могат и да ги махнат. Районните кметове са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, а бюджетите им се гласуват всяка година като част от общия бюджет на общината. На тях им се делегират правомощия да изпълняват бюджета, както и да прилагат заповедите на кмета и решенията на общинския съвет. Ако правомощията им не бъдат ясно разписани и разширени със закон и ако не им бъдат предоставени собствени бюджети, те ще се превърнат в



заложници на кмета и общинарите



В същото време ще трябва да се оправдават пред хората, които са ги избрали - че са с вързани ръце и не могат да изпълнят предизборните си обещания.

От друга страна обаче, ако в ръцете на районните кметове бъде дадена по-голяма свобода и собствен бюджет, има опасност те да се превърнат в местни феодали. Те могат реално дори да откажат да се подчиняват на кмета и общинския съвет с аргумента, че са пряко избрани. И с успокоението, че само общинската избирателна комисия може да ги махне. Сред тях обаче няма неизпълнение на актове на кмета и общинския съвет. И в двата случая сблъсъкът между централната и районните администрации е сигурен, а парламентаристите, които тепърва трябва да пипат законите, попадат в омагьосан кръг.

"От гледна точка на развитието на демокрацията прекият избор на районни кметове е стъпка напред. Това ще даде и възможност на гражданите да контролират кметовете, които са избрали", смята шефката на комисията по местно самоуправление в Столичния общински съвет Милена Стефанова. Веднага обаче тя допълва, че ако не се променят законите, районните кметове няма да разполагат с ресурси и ще попаднат в пълна зависимост от кмета и общинския съвет. В момента общинският бюджет и съответно бюджетите на районите се предлагат от кмета и се гласуват от общинския съвет. Нищо не пречи на централния кмет да ореже парите на този районен кмет, който не е от неговата партия. "Тази промяна е безумие. Имаме ли избор на районен кмет, на практика той трябва да има собствен бюджет. Няма ли, той се превръща в



"кошче за душевни отпадъци",



негодува и кметът на район "Тракия" в Пловдив Славчо Атанасов, който сега е кандидат-кмет на ВМРО и ГЕРБ за Пловдив. Според Атанасов подобен експеримент вече се е провалил преди 8 г. в Пловдив, когато отново имаше избор на районните кметове. Тогава кметът на район "Централен" отказал да изпълни заповед на кмета Спас Гърневски, въпреки че и двамата били от СДС. Аргументът му бил, че като пряко избран той има същите права, както и централният кмет. "Такъв вид демокрация е на гол тумбак чифте пищови. Каква демокрация, когато няма пари, няма бюджет?", запита Славчо Атанасов.

На същото мнение са и колегите му от София. "Ако не бъдат променени законите и не ни се дадат повече правомощия, ще трябва да работим при по-тежки условия", смята кметът на "Триадица" Емил Милев. Според него трябва да се търси начин парите от местните данъци и такси и от различните търговски и строителни разрешителни да остават в районите. Това обаче трудно може да се получи, тъй като системата за събиране на данъците и таксите е строго централизирана и те отиват директно в общинския бюджет. "Да се избират районните кметове е резонно, но те трябва да станат първостепенни разпоредители с бюджета на района, да са самостоятелни при взимането на решения", смята и кметът на "Възраждане" Ева Сеизова.

"Това е невъзможно, защото



районите не са юридически лица



Ако пък станат юридически лица, в София трябва да има 24 общини", контрира обаче секретарят на Столична община Росен Желязков. Органите на местното самоуправление са кметът и общинския съвет, те могат да делегират свои правомощия на районните кметове, които обаче не произтичат от законите. Според Желязков те не могат да събират и местните данъци и такси, нито да се разпореждат с общинската собственост - това право има само общинският съвет.

Само представителите на БСП, които предложиха въвеждането на изборни районни кметове, са на мнение, че промяната е за добро. "Убеден съм, че това ще подобри работата им. Колкото по-близо до хората се взимат решенията, толкова по-добре. Това е добрата формула на управление и на демокрация", смята секретарят на Изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев, който е и общински съветник в София. Кутев не е съгласен с твърдението, че правомощията на районните кметове са недостатъчни. "В САЩ се избират шерифи. Те имат ли собствен бюджет или съветници? И те имат това, което имат районните кметове. Къде е съществената разлика дали ще бъдат избрани, а не назначени, и защо им трябва бюджет, ако са избрани?", недоумява той. Кутев не е съгласен и че централният кмет може да спъва работата на районните кметове от други партии, като им орязва бюджета. "По същата логика правителството може да спъва работата на кметовете, които не са от управляващата коалиция. Това не се случва в един нормален демократичен процес", смята червеният общинар. Според него не трябва цялата власт да бъде съсредоточена в ръцете на централния кмет, а районните кметове да бъдат фигуранти. Всъщност логиката трябвало да е обратната - районните кметове да вършат работата, а



централният кмет да ги координира,



защото той не познавал конкретните проблеми на района.

Проблемът е, че в София всичко е много централизирано, районният кмет не може дори да се разпореди да се изчисти някоя улица, да се приберат бездомните кучета или да се орежат храстите. Трябва да се обърне към Столичния инспекторат, "Екоравновесие" или "Озеленяване", обяснява обаче съветникът от ДСБ и член на комисията по местно самоуправление Вили Лилков.

На подобно мнение е и общинарят от БСП, член на комисията по местно самоуправление, Стефан Василев. Според него, ако не бъдат предоставени повече правомощия на районните кметове, те ще останат просто чиновници, зависими от кмета. Василев смята, че на районните кметове трябва да се даде възможност да решават кога и как да ремонтират улиците, да създават публично-частни партньорства и да кандидатстват с проекти по еврофондовете. Това в момента може да стане само през Столична община. Същевременно според червения общинар централният кмет и общинският съвет трябва да работят повече върху големите проблеми на града и да формулират стратегиите по отношение на чистотата, инфраструктурата и транспорта, а на районните кметове да бъдат оставени по-конкретните проблеми.

Проблем обаче би възникнал и ако районните кметове получат собствен бюджет. "В такъв случай в Пловдив например на практика ще се родят 6 нови общини. Оформят се като



независими феодални владения,



а централният кмет ще се превърне в бутафорна фигура", смята Славчо Атанасов. Така според него се залага капан в изпълнителната власт, тъй като районният кмет може да откаже да изпълни заповед на централния и да последват дълги съдебни спорове. "Централният кмет може да отмени заповед на районния, но районният няма да има задължение да изпълни заповед на централния. Дори на общинския съвет районните кметове ще са само морално задължени", смята и Росен Желязков.

Изборността на районните кметове тепърва ще създаде много главоболия не само на политиците, но и на обикновените граждани. Безспорно е, че е хубаво райони колкото средно голям град да избират кой да ги управлява. Безспорен е обаче и сблъсъкът между централния кмет и районните кметове. От една страна, те ще бъдат заложници по отношение на парите, които постъпват в бюджетите им. От друга страна пък, кметът няма лостове да ги накара да изпълняват заповедите му, макар че формално стои над тях в йерархията на общинската администрация. Така не би могъл да изпълнява и стратегическите проекти, без които нито един град не може да се развива. Ако нещата не бъдат уредени ясно с промени в много закони, ни предстоят 4 г. на тотално блокирана общинска администрация в трите най-големи града на страната. Гражданите няма как да спечелят от това.