ВИЗИТКА

Доц. д-р Адриана Дамянова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1983 г. Ръководител е на Катедрата по методика във Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски". От 17 години проверява писмени работи по български език и литература в СУ.



- Доц. Дамянова, каква е езиковата култура на кандидат-студентите тази година?

- Вече се наблюдават ефектите от това, че днешното интернет-медия-видео поколение по-малко чете и пише на книжовен български език. Много често кандидат-студентът пише, както говори, използва съвършено неуместни от стилова гледна точка думи и изрази. Просто започва да доминира език, на който и ние с вас бихме си общували на улицата и в кафенето, но ясната диференциация между един по-нисък и един по-висок книжовен стил на общуване започва полека-лека да се заличава, и то в полза на по-ниските етажи на общуването.

От друга страна, се запазва тенденцията на неспособност да се формулира мисъл в изречение. Това е израз на мисловна безпомощност. Тревожно ми е, че идват хора, които въобще не си дават сметка колко са далеч от всякакви минимални изисквания, за да вземат успешно този изпит. Има деца, които са истински смаяни от резултатите си. Това показва, че между оценките от училище и критериите, по които се оценяват писмените работи тук, се разтваря страхотна ножица. Оценките от училище нямат никаква функция и никой не им вярва, иначе нямаше да са необходими кандидатстудентски изпити.

- Лансира се теза, че отливът на кандидати от СУ е заради въвеждането на тестове в УНСС.

- Ние имаме много сериозни проблеми, защото навлизаме във висококонкурентна образователна среда, каквато е средата в обединена Европа, и в същото време сме като в социалистическо предприятие - заплащането зависи не от качеството на продукта, който произвеждаме, а от броя на обучаваните. Не е ли странно да се вторачваме във входа на едно учебно заведение, а не да внимаваме в изхода? Независимо дали на входа са тестове или не, всичко побългаряваме, сиреч окепазяваме. Страшно съм любопитна да разбера кой писа тестовете за УНСС, какви сертификати за правене на тестови задачи притежават авторите им, бяха ли апробирани тези задачи... Струва ни се, че като изброим четири възможни варианта да се напише "овца", и вече сме направили тест. Извинявайте, дори в "Стани богат" въпросите не се правят по този начин. Тестологията е все пак наука. Аз не мисля, че СУ може да си позволи да излиза с подобни абсолютно евтини и лаишки номера. А във връзка с обективността на оценяването, уж гарантирана от тестовото изпитване, ще цитирам двама мои любими автори. Единият е френският философ проф. Пол Рикьор, който казва: "Субективността не е затвор, а обективността не е ключ за този затвор". Другият е Ролан Барт: "По-добре заблудите на субективизма, отколкото измамите на обективизма".

- Какви са причините тогава?

- Според мен проблемът не e само в малкия випуск. Аз познавам твърде много прекрасни и интелигентни деца, които отиват да учат в чужбина. Когато по света покажеш диплома от Кеймбридж или Оксфорд, е едно, а когато покажеш диплома от СУ, е нещо различно. Нека държавата посредством нормативната база, финансирането и управлението на образованието да даде възможност на всички университети да се преборят за своето място в обединена Европа.

Засега СУ разполага с академична автономия, но финансирането не е в собствените му ръце. Този проблем продължава да стои и изобщо не се повдига от политическите управници, може би защото да се реформира образованието, означава да се реформира държавата. Баламосват ни днес със стратегия, утре с концепция, вдругиден с не знам какво си. Въртим се в омагьосан кръг, но всичко опира в крайна сметка до финансирането. Държавата плаща на брой преподаватели и студенти, сякаш става дума за домати и краставици. А къде е проектният принцип, който отчита какъв продукт се дава накрая, и как се обезпечава качеството на образованието?

- Възможно ли е оценките от матурите догодина да са вход за СУ?

- Не може да се очаква от нас да купуваме заек в чувал. Нека се проведат тези матури един, два, три пъти. Нека сме сигурни, че няма изтичане на информация и че матурите няма да са толкова улеснени, че да са нефункционални като вход, специално за СУ. Представете си, че държавата поръчва на СУ да обучи например 10 000 студенти, но на матурите се получат 11 000 отлични оценки. Какво ще направи СУ? Има много съществена разлика между приемен изпит в университет и матурата. На матурата могат да бъдат изкарани неограничен брой отлични оценки. При един изпит, който селектира и подрежда, няма как това да се случи.







Доц. Пламен Митев:

Трудно е да се направят качествени тестове за ВУЗ



ВИЗИТКА

Доц. Пламен Митев е зам.-декан на Историческия факултет на Софийския университет от 2003 г. Завършил е история в СУ през 1981 г. Последователно работи като асистент и старши асистент в ИФ. От 1989 г. е доктор по история. Защитава доцентура през 1998 г. Автор е на множество публикации и учебници по история. Председател на изпитната комисия по история на България.



- Доц. Митев, какви са причините за малкия процент двойки - 33%, на изпита по история на България тази година?

- Този малък процент е своеобразен рекорд. Това се дължи на две обстоятелства. Едното е, че самата тема (България в началото на IХ век, бел. авт.) като фактология и проблематика е сравнително по-лесна от другите теми. Второто обстоятелство е свързано със стереотипния подход на кандидат-студентите - всички започват от първата тема и вървят към последната. Тазгодишната тема е сред първите от програмата и това изигра известна роля за по-високата успеваемост.

- Може ли да се говори за занижаване на критериите при оценяването?

- Нашите критерии са в три посоки - усвояването на фактологическия материал от учебниците, наличието на умения за исторически анализ и езиковата култура. Немалка част от специалностите в СУ предвиждат прием само на базата на изпита по история на България и е логично да обръщаме внимание и на езиковата грамотност на бъдещите висшисти на България. При нашия изпит занижаване на критериите няма. За съжаление за някои от т.нар. университети извън София критериите в последните години бяха много сериозно занижени, за да могат да запълнят своите места. Освен чисто демографските обяснения намаляването на кандидатите в СУ се дължи тъкмо на това, че повечето от изпитите задържат критериите си на високо ниво за разлика от други университети.

- Лансира се теза, че тази година отливът на кандидати от СУ се дължи на въвеждането на тестове в УНСС и други университети.

- Има много спекулации около проблема за формата на изпита. Тези спекулации идват по линия най-вече на частните интереси на отделните университети. Тук конкуренцията е много голяма и тя се определя от новата рамка, която МОН зададе - всеки университет да приема толкова, колкото Националната агенция за оценяване и акредитация е очертала като възможности за съответното висше училище. Понеже бройката на кандидат-студентите е определена и тя е все по-малка и по-малка, започва една жестока борба между университетите кой да привлече повече от кандидатите, за да може висшето училище пък да получи максимално финансиране като държавна субсидия.

Този подход на държавата е много калпав, защото прехвърля отговорността върху университетите, а не на политиците и на държавата, които се чудят какво да измислят, за да унищожат българското образование. Това, което и в момента нашият скъп министър твърди, че ще бъде светло бъдеще на СУ и на другите университети, е едно некоректно формулиране на онова, с което университетите ще се сблъскат.

- Няма ли вариант да въведете тест вместо писмена разработка?

- В нашия факултет вече три години се води дискусия по този въпрос. Няма да скрия, че някои от позициите се определят от възможността за допълнително възнаграждение на колеги, които се занимават с частни уроци или с кандидатстудентски курсове. В това няма нищо лошо, защото при мизерните заплати на университетските преподаватели либералното икономическо мислене би трябвало да дава възможност на преподавателя да търси ниши за допълнителни приходи. Безспорно интересът към този тип дейност влияе до голяма степен върху решението дали да се премине към тестова форма на изпит или не. Извън тези материални страни спорът беше и доколко с един тест може да се оцени обективно способността на кандидат-студента да разсъждава и да взима самостоятелни решения в определена ситуация.

Гледайки тестовете на УНСС, можем да видим какви несъвършенства може да ни представи тази форма на изпит. Не става дума само за това, че в тестовете, които са публикувани и се паднаха на изпита, има много грешки, има некоректно формулирани въпроси и сред отговорите могат да намерени поне по 2 или по 3 верни, което е подвеждащо. Много трудно е да се направят качествени тестове, и то във вариант с отворен отговор, който позволява да се провери евристичното мислене на кандидата, а не наизустяването на конкретни факти. Има и още един проблем и той е свързан с опазване на тайната около тестовите задачи, които ще се паднат на изпита. Досега българската образователна система не е могла да предложи най-удачния вариант за реализиране на теста по линия на опазване на секретността.