Наскоро няколко от големите фирми за топлинно счетоводство предупредиха с половин уста, че изравнителните сметки за парно за последната зима ще изненадат неприятно мнозина. Особено на хората, които са пестили или въобще не са ползвали отопление.

Прогнозата им не само се оправда, реалността дори надмина очакванията. За столицата например се оказа, че хората, които са имали минимално потребление или изобщо са нямали парно, трябва да доплатят със 100-150 лв. повече от миналата година. В Русе, макар сумите да са по-малки, става въпрос за четирикратно увеличение спрямо миналата година. А в Пловдив заради многобройните оплаквания шефът на местната топлофикация се принуди да започне проверки дали новата методика се прилага правилно.

Разбира се, хубаво е когато има оплаквания, да се правят проверки, за да се види дали някой не е сгрешил. В случая обаче това са напразни усилия. Просто цялата нова наредба е така написана, че резултатът може да е само един - колкото по-малко парно потребяваш, толкова повече плащаш. Обяснението е съвсем просто и логично. Миналата година от енергийния закон бе премахната горната граница при определяне на процента от показанията на топломера в абонатната станция, който се нарича "сградна инсталация" и който се плаща от всички живеещи там. Преди той се посочваше от общото събрание на собствениците и по закон можеше да е от 15% до 30%. Сега вече се определя от фирмата за топлинно счетоводство в зависимост от характеристиките на сградата.

Тази новост е сравнима по мащаби само със забраната да се пломбират радиатори от зимата на 2000 г. Тогава хората бяха принудени да сложат измерителни уреди на всеки радиатор и да махнат пломбите, а модерното "топлинно счетоводство" бе представено като панацея срещу високите сметки за парно. Седем години по-късно всичко това вече е безсмислено, защото каквито и показания да има по уредите, те тежат върху конкретната сметка по-малко от общия разход.

Нововъведението изглежда революционно, макар че по-точният термин е "контрареволюционно". Защото на практика нещата се връщат години назад. Показателят "сградна инсталация" се разпределя между живеещите правопропорционално на обема на жилището им. Това беше начин за определяне на сметките за парно в България преди повече от 15 години, когато цените все още бяха поносими, радиаторите грееха "на max" и хората някак си не забелязваха няколкото стотинки разлика със сметката на съседа. Само че тези стотинки вече са десетки левове и да се определят сметките в зависимост от това колко е голямо жилището е чист анахронизъм, при това е доста спорно дали е справедливо.

Ако например процентът за сградна инсталация е 85%, а човек е пестил порядъчно от парното, излиза, че няма смисъл изобщо да се проверява какво показват уредите по радиаторите - като процент те участват незначително в крайната му сметка. Ами тогава защо беше цялото упражнение с поставянето на уреди?

Това обаче не е единственото недоразумение в новата наредба. Когато излязоха първите изравнителни сметки, се видя, че отоплението на баните, през които в почти цяла България минават просто едни тръби, е било като за сауна. Оказа се, че наредбата е дала право на топлинните счетоводители да начисляват максимално потребление за т.нар. щранг-лири в баните, които почти навсякъде са без измерителни уреди и без вентили, чрез които може да се спре греенето. А за това никой не беше предупредил. Когато шефът на една от големите фирми бе запитан какво може да се направи, той с цинична откровеност каза: "Ами да се разберат всички във входа и да си отрежат тръбата". Да, обаче отоплителният сезон вече е минал. Така стигаме до основния проблем - защо наредбата действа с обратна сила във времето, т.е. така, че нито един потребител да не може да се измъкне от мъртвата хватка на "Топлофикация"? Защо лобито на топлинните счетоводители винаги е достатъчно силно и ефективно, за да победи пазарната логика? И защитава ли някой изобщо интереса на гражданите?