Те са роми, идват от Румъния и до неотдавна обитаваха бидонвил в североизточното парижко предградие Обервилие. В края на юли размениха караваната си за бунгало. Носещите колони на магистралата A 86 се извисяват над новия им дом, тътенът на крайградската железница RER се чува на редовни интервали, но те са ентусиасти.

"Не е луксозно, но е чисто, удобно и е добре за децата", обяснява Роберт Чиурар, 35-годишен. Като него има още петдесетина, избрани от кметството да бъдат настанени в сглобяеми къщички, наподобяващи бараки за работници по строежите. Наемът е 50 евро (100 лв.) на месец. В замяна всички се съгласиха да ходят на уроци по френски, да пратят децата си на училище и да предприемат действия с помощта на социалните служители да си намерят до три години работа и друго, по-солидно жилище.

Тази



новаторска програма за ромско включване



е последната идея от серията инициативи, предприети от десетина кметства - сред които Лион и Марсилия - за премахване на бидонвилите от предградията. "В зависимост от сезона имаме по 500-600 роми в комуна, разказва Жоел Дьомартини, генерален директор по въпросите на обслужването към кметството в Обервилие, управлявано от избраници на Френската комунистическа партия. Имахме, разбира се, и други важни социални проблеми, но спешно се наложи да уредим този въпрос". Проектът представлява обща инвестиция от 1,5 млн. евро, предназначена за различни партньори.

Една от най-успешните подобни инициативи бе задействана през 2002 г. в новото градче Лиюсен в департамента Сен-е-Марн източно от Париж. Първоначално 39 ромски семейства бяха взети на издръжка. Пет години по-късно само осем от тях все още не са напълно "включени". Другите си намериха жилища, най-често от социалните, а главите на семействата работят предимно на безсрочни трудови договори.

Повечето роми, които идват във Франция, са с румънско или българско гражданство. На 1 януари тези две страни се присъединиха към Европейския съюз. Всички техни граждани могат да се възползват от свободата на движение. Във Франция тя е ограничена до три месеца. За да продължат престоя си, трябва да имат законна работа, да са студенти или да регистрират своя фирма.

Но повечето роми не спазват тези условия.



Изправени пред дискриминация



в своите страни, те пристигат обикновено без никакви средства и без квалификация. "Въпреки мизерните условия за живот просията във Франция е 5-6 пъти по-рентабилна от заплата на селскостопански работник в България", подчертава Мишел Мезар, представителка на общността Роми Европа.

От 1990 г. общините са длъжни да отделят терени за настаняване на "пътуващи хора", както във Франция наричат още ромите. Но тези места са забранени за чужденци, включително и за роми от чужбина, което ги кара да се тъпчат в бидонвили по периферията на големите градове.

Досега са успешни всички инициативи за създаване на лагери за роми с цел тяхната интеграция във френското общество. Но местата са скъпи. Само един от всеки шестима обитатели на бидонвила в Обервилие получи шанс да бъде избран от кметството за участие в програмата за включване.



Мнозина се разколебават



да участват поради задължението да останат във Франция след изтичането на трите години от програмата. "Много се отказват, защото след като размислят, решават, че нямат мерак да се окажат в крайна сметка обитатели на апартамент на 12-ия етаж в някой жилищен блок за социално подпомагане", коментира г-н Дьомартини.

Освен това вътрешният ред в лагерите за временно настаняване е изключително строг. Пазачи наблюдават влизащите и излизащите 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Забранено е приемането на външни гости.

В крайна сметка тези проекти за включване имат твърде малка роля. В повечето случаи ромските катуни биват разпъждани с помощта на големи полицейски подразделения. Според общността Роми Европа от май досега от катуните са изгонени около 500 роми. Щом се установи, че някой е с нередовни документи за пребиваване, получава нареждане да напусне страната, конвоиран до границата.

Асоциациите във Франция, които защитават ромите, изразяват възражения, въпреки че се радват на напредъка, колкото и да е ограничен, на тези инициативи за включване. Според тях всички програми позволяват по фин начин на кметствата да получат подкрепа от префектурите, за да отстранят ромите, чиито молби не са били уважени. Неодобрените нямат друг избор освен отново да хванат пътя и да отидат да пренаселват бидонвилите в други общини. "Помагаме им да се измъкнат от безизходицата, но това не е револвиращ кредит, обяснява г-н Дьомартини от кметството в Обервилие. Необходимо е след това и други общини да допринесат с нещо."

Обитателите на лагера в Обервилие си дават ясна сметка, че решението на проблема им е временно. И въпреки това в бунгалата си, които още миришат на нови, някои са украсили вратите си с дантелени завеси, а други са закачили по стените семейни снимки. 28-годишният Роберт Бербекар е похарчил първите си спестени пари, за да украси своето бунгало с изкуствени цветя.



ФРЕНСКИ РЕЧНИК



Роми

Наричат ги също цигани и идват главно от Централна и Източна Европа. Живеещите във Франция пристигат предимно от Румъния и България. Смята се, че вече са около 5000. Имат уседнал начин на живот.



Пътуващи хора



Родово понятие, което определя номадите с френско гражданство. Някои са от ромски произход. Те са над 300 000 във Франция. За разлика от ромите тяхната култура исторически е номадска. Въпреки това мнозина избират уседнал живот.



Житани



Термин, използван за "пътуващи хора" от Южна Франция.



Мануши



Идват от север, по-специално от Германия. Заселват се във Франция, най-често по бреговете на р. Лоара.