В понеделник сутринта успях да разбера от Тити Папазов, че някакви десни ще го издигат за кмет на София. Тити е известен тип, няма нужда от дълги обяснения кой е той - той е онзи, който подскача като палячо, плаче, смее се, крещи и танцува на баскетболните мачове на националите. Иначе е треньор. Много симпатичен човек. Голям спортист и шоумен.

Та, Тити обяви по телевизора, че има гражданска позиция и затова ще става кмет. Рече, че с каквото се захване, го довършва; обясни, че е точен пич и ако се издъни като кмет - нека избирателите дойдат пред общината и да го заплюят категорично.



Неортодоксални мисли на един неортодокс.



Тити е готин и няма никакво съмнение, че в тази държава доста хора ще гласуват за него. Но той не става за кмет. Тити очевидно е проект на партия или коалиция, която не може да се справи с нормални политически средства и затова търси спасение в шоуто. Която и да е тая партия - Демократическата партия или "Гергьовден", СДС, ДСБ или други десни аматьори, все тая. Политиците тук, не само в дясното, умряха отдавна и политиката се превърна в мегдан за спортисти, артисти и чалга. Дотам го докарахме, че един спортист - Бойко Борисов, ще мери сили с друг спортист - Тити Папазов, в битката за кмет на столицата. Чува се, че и един синдикалист ще се пробва, БСП пък сигурно ще търси пак банкер. С две думи -



политици няма, борбата е между шоумени



Защо се получи, така е ясно - за тези 17-18 г. политическата класа у нас не успя да лансира и утвърди образите на политически фигури, които бият и падат на избори, но го правят с чест и затова имат зад себе си верни избиратели. Такива хора тук почти няма. Тук всичко е временно, защото е недодялано и бързо омръзващо. Тук всичко е порочно и маргинално. И тъй като политическата кошара отдавна е разграден двор, всяка овца може да се намърда вътре - било монархическа, било националистическа, било мутренска.

Който е зализал перчема по-хубаво - той може да блесне. Нескопосаната политическа класа дотам го докара, че се превърна в продуцентска къща, която издирва таланти, за да ги лансира в общественото пространство.



Така се роди цялата ерзац политика у нас



В този свят на заместителите няма ляво и дясно, няма бедни и богати, няма общество дори. Всичко е власт, борба за власт. И тук не става дума за кандидатите за изборна длъжност - не те се борят за власт. Борят се онези от продуцентската къща, онези, за които властта е смисълът на съществуването им. Те измислиха Тити. Те го лансираха. И сега чакат да видят какви ще са първите реакции по тази неочаквана кандидатура. Какви да са? Тити е свестен тип, който няма и не би трябвало да има абсолютно нищо общо с реалното правене на политика. Да, всеки може да се кандидатира, защото всеки има своята гражданска позиция. Да, личността на Тити предполага, че ще сме свидетели на една интересна кампания. Но каква партия има зад това, каква политика? Каква десница, за Бога? Тити е човек, който харесва и подкрепя левия Първанов, намира добри думи за Бойко Борисов, разбира се и с Иван Костов, и с Пламен Юруков. Широко скроен човек е Папазов - него не може да го вкараш в тясната роля на кандидат-кмет.

Тити е Бърборино, който



става за шоу, за реклама със субтитри,



за качествен спорт и за сълзлива сапунка. Той може и трябва да подкрепи 101 полезни обществени инициативи, но да управлява град едва ли може. Защото Тити Папазов е от онези хора, които си тежат на мястото. Той е камък, който, ако го хвърлиш, не бива да си мислиш, че щом лети, значи е птица.

Огледайте се - наоколо е пълно с аматьори в политиката. Императорът на попфолка Митко Димитров-Пайнера бе за 24 часа в листата на ГЕРБ в Димитровград... Добре, че Борисов се сети да го извади оттам. Но що за странна логика извади местната структура на ГЕРБ в Димитровград - че един човек, който е успял в даден бизнес, би успял и с ръководството на община? По тази логика всеки би успял в ръководството на община, защото всеки е добър в дадена област. Това е логиката на запалянкото, който на халба бира и пакетче семки е способен да оправи проблемите не само на българския футбол и българската политика, но е готов да даде конкретни решения и в планетарен мащаб. Тук, в тази страна на заместителите, всеки е способен да се занимава с това, което не му е работа. Затова и парламентът ни е препълнен от хора, които са дошли отдалеч, занимават се с несвойствен труд и са за малко. Скоро и общините ще се превърнат в такова безрадостно място.



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg