Вместо да кажеш война, казваш миротворчески, мироопазващи и не знам какви си операции. Казваш приятелски огън и колатерални поражения, вместо да кажеш, че твоите хора се трепят един друг и убиват жени и деца.

Но от Афганистан до Двуречието България участва във войни. И то класови. Бедните мразят богатите, понеже са богати. Защо бедна България воюва срещу бедните. Не казвам тя да воюва срещу богатите. Казвам: "Защо тя воюва?". Защото така реши Мони Паси, който навремето се изхитри да не ходи войник?

Брей, голям марксист станал този Джимо, дето говори за класови войни - ще ми се присмеят. Не ще се обидя. Не могат да ме причислят към ония, които в името на диктатурата на пролетариата, въведоха диктатура на простотията. Те не са чели Маркс, пък аз изчетох трите му тома и даже един четвърти (с теории за принадената стойност).

Епитом на класовите войни е за мен стихотворението, което Киплинг написал в края на ХIХ век. Когато Русия освобождавала България (понеже й трябвало излаз на топло море), САЩ "освобождавали" Филипините. Тогава Киплинг написал стихотворението "Бремето на белия човек". Предвидил го за диамантения юбилей на кралица Виктория. Но в САЩ го схванали като прослава на мисията на белия англосаксонец да воюва, колонизира и покръства.

Онзи ден потомците на човекоядците от Папуа се извиниха, дето предците им сготвили мисионерите. А тогавашният виц бил, че във Форин офис получили нота: Извиняваме се, дето изядохме вашия посланик. Вие изяжте нашия и сме квит.

На българите (колкото сме останали) не ще припомням, че в началото на ХХ век синовете на заможни българи, учещи "в странство", се завръщали само и само да се запишат доброволци. Те се нагърбвали с военното бреме повече, отколкото простите и бедните. Така било по света.

В Първата световна война (1914-1918) загиналите младши британски офицери били (пропорционално) три пъти повече от падналите редници. От 1868 до 1900 в президентските избори в САЩ осем от девет номинирани за президент от републиканците били офицери от Гражданската война.

През Втората световна война президентът Франклин Рузвелт делегирал Хари Хопкинз за военновременен емисар в Лондон. Стив, 19-годишният син на Хопкинз, паднал при десанта на о-в Иво Джима. Чърчил написал на Хопкинз съболезнование и тук отварям една скоба (средните англичани са неграмотници; за да схванат сюжетите, едно време им разигравали сценки, което пък предопределило славното бъдеще на английския театър). Чърчил, един забележителен политически театрал, изпратил на Хопкинз съболезнование с думи от "Макбет":

"Your son, my lord, has died a soldier's death".

19-годишният син на един от най-влиятелните мъже в САЩ бил морски пехотинец и "умрял като войник". Сега това е немислимо. Камо ли да загине в бой някоя издънка на българската политическа класа. Децата на богатите вече не ходят на война.

През Виетнамската война петдесетина синове на сенатори и конгресмени се сражаваха. Сега на Капитолийския хълм единствен сенатор Джим Уеб от Върджиния има син в Ирак. САЩ са управлявани от хора като вицепрезидент Дик Чейни, който през Виетнамската война имал "other priorities", и Джордж Буш син, който манкирал, постъпвайки в National Guard.

Българският военен ангажимент по света бе задвижен от манкьори като Мони, които манкираха от войниклъка. Ние, полуманкьорите (през петдесетте години студентите лагерувахме само два месеца летем), прочесвахме Кресненското дефиле и събирахме останките от сваления израелски "Констелейшън". Събирахме дуралуминиевите тенекии и повръщахме, щото в тях се бяха заклещили парчета от човешки стомаси с остатъци от сандвичите, които стюардесите поднесли на пасажерите, преди на горкичкия български изтребител да му заповядат да свали лайнера.

После и аз станах манкьор. Влязох във ВОЗ 243. Военен преводач. Като заловим пленници, аз ще превеждам при разпита. Това не се случи. Не се разигра такава партия на световната шахматна дъска. "Няма такава партия" - каза Ленчо, който коментираше шахмата по телевизията.

Той влезе в стаята и двамата, които играеха шах, го попитаха дали партията им е реми. Ленчо погледна дъската и като видя разположението на фигурите, каза: "Няма такава партия". Днес в 11 часа ще отида на софийските гробища да изпратя Ленчо (Владилен Попов).

Моите приятели бяха впиянчени скулптори, физици, евреи, марксисти, ревизионисти и шахматисти. Кажех ли им да прочетат "Зен и изкуството да караш мотоциклет" или "Богат, беден", те ми вярваха. И Ленчо шахматиста - Бог да го прости! - ми вярваше. Да ти вярват е хубаво. Интересно защо Кожухаров и Станишев ми нямаха вяра.