Парите, пренасяни в куфарче, обикновено са свързани с някакво престъпление - укриване и източване на данъци, трафик на дрога, плът или оръжия, кражба на ценни вещи. Терористите също избягват банковите сметки.

Аферата с мистериозните милиони на Вальо Топлото, както и многото схеми за източване на данъци щяха да са по-лесни за разплитане, ако забраната за плащане на големи суми на ръка беше в сила. Предложението само по-дребни пари да се броят на ръка, а всяка смяна на собственика на повече от 10 000 лева да става задължително по банков път, отдавна обикаля институциите. И въпреки че повечето големи и уважавани организации на бизнеса "гласуват" за него с две ръце, доскоро то все удряше на камък. Но ето че това лято изненадващо се появи в пакета от мерки за омаломощаване на сивата икономика и корупцията и за по-добро пълнене на бюджета, които Националната агенция за приходите подготви по нареждане на премиера Станишев.

Стамен Тасев, директор на Българския форум на бизнес лидерите, е сред авторите на идеята да се забрани предаването на едри пари на ръка. Разплащанията в брой трябва да се ограничат, защото са инкубатор на контрабанда и корупция, твърди Тасев, който се опита да прокара мярката още докато беше зам.-министър на финансите (в предното правителство), но не успя. "Ако внесеш или изтеглиш над 30 000 лв. на гише в банка, това се докладва в Агенцията за финансово разузнаване. Но ако безработен си купи автомобил за 200 000 лв. или къща в Бояна за няколко милиона в брой, никой не пита за произхода на парите", разсъждава той.



"За" и "против"



Отзивите за въвеждане на лимит са между двата полюса. Привържениците на мярката са убедени, че така ще се променят навиците на сенчестия бизнес - онези, които смятат 10 000 лева за джобни пари и държат никой да не си пъха носа в доходите и придобивките им, трудно ще намерят прилични обяснения за произхода им.

Но не липсват критики и съмнения в полезността на мярката. От БТПП например напомнят, че свободата на договаряне включва и правото на двете страни по дадена сделка да определят начина на плащане. Понякога между приятели и отдавнашни партньори сделката става на маса, плащането също - бързо, без допълнителни разходи и формалности. Освен това, ако пътуването на пари по банков път стане задължително за бизнеса, това може да означава 2-3 дни забавяне, преди сумата да стигне до адресата си, изтъкват от БТПП. Но дали два-три дни са фатални? Пък и ако плащането е въпрос на часове, никоя банка няма да откаже експресен превод. Е, "светкавичната" услуга излиза по-скъпичко, но такива са правилата на играта.

Юристи смятат, че мярката е прекалена. Те припомнят, че според Закона за мерките срещу изпиране на пари всички преводи над 30 000 лв. (или равностойна сума във валута) се декларират в Агенцията за финансово разузнаване.

Други изтъкват, че няма евродиректива, която да слага лимити за кешовите плащания. Това обаче не е попречило на Франция от години да прилага ограничения, а отскоро - и Румъния. Във Франция бариерата е 3000 евро, а работодателите са длъжни да превеждат по банков път всяка заплата над 1500 евро. В Белгия безкасовото плащане е задължително при сделките с недвижими имоти.



Ах тези такси



Най-сериозният аргумент срещу задължителното безкасово плащане са скъпите услуги на банките - таксите са високи, а в тарифите са предвидени удръжки за всяко шаване на клиента. Хората се шегуват горчиво, че трезорите не взимат такси само за кихане. А и не е тайна, че услугите на някои банки у нас излизат по-скъпо, отколкото в други, далеч по-заможни страни от ЕС. Само можем да стискаме палци растящата конкуренция да свали по-бързо тарифите.



Бариерата



10 000 лева е всъщност достатъчно висок таван за плащания кеш. Той по никакъв начин не засяга всекидневните ни харчове - пак ще си плащаме парното, костюма и ремонта на колата с хартиени левчета.

Шефът на НАП Мария Мургина вече обяви, че предлага летвата от 10 000 лева да важи за два типа разплащания - между фирми и между фирма и физическо лица. "Идеята е силно да се свият парите в брой, които не се отчитат в първичните счетоводни документи и дават възможност за изплащане на заплати на работниците от т.нар. черни каси", коментира Мургина.

Според някои привърженици на мярката задължителното безкасово плащане трябва да обхване само междуфирмените отношения. Други добавят и уреждането на някои типове сделки между граждани - например отпускането на големи заеми, покупко-продажбата на апартаменти, къщи, произведения на изкуството, златни и други колекционерски изкушения. Според тях, ако някой следовник на Вальо Топлото получи примерно 100 000 лева за доверително управление, редно е приемо-предаването да се извърши от банкова сметка към банкова сметка - защото кой нормален човек ще разнася торба с пари в багажника на колата си. Това важи и за покупката на скъпа картина или безценна монета от някой далечен век.

"Клиентите" на комисията за разследване на незаконно забогателите например често оправдават необяснимия произход на охолството си с приятелски или роднински заеми, броени на ръка. Според Стоян Кушлев, главата на тази комисия, спасителните договори за кредит обикновено се появяват черно на бяло с огромно закъснение, което навява подозрения, че са изфабрикувани.

Затова лимитът би бил полезен - ако политик, висш чиновник или силно охраняван бизнесмен твърди, че е вдигнал имението си с шестцифрени заеми от верни другари и щедри роднини, но няма следи по банките за преведените суми, участниците в тази "кредитна" операция ще трябва да обясняват защо са нарушили правилата и да си понесат съответните санкции. Какви може да са наказанията, не е ясно, защото пакетът от мерки на НАП още е само проект, който трябва да получи одобрението на правителството и на депутатите.



А контролът



Дори и да има забрана, кой ще следи дали тя се спазва, питат реторично критиците на мярката? Това всъщност е най-болният въпрос - няма ли ограничението да се превърне в поредната порта в полето.

Според финансиста Йосиф Аврамов ролята на контрольор най-успешно би се изпълнявала от данъчна полиция (или служба за фискални разследвания). Но тъй като засега такова ведомство не влиза в плановете на управляващата коалиция, на първо време и НАП може да свърши работа. Нали ограничението трябва да охлади охотата на някои фирми да спотайват обороти и печалби и да спестяват данъци и осигуровки.







....................................

ЕВРОПЕЙСКАТА ЛЕТВА

Наскоро шефът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров обяви, че като член на ЕС България ще разшири обхвата на мерките срещу изпирането на пари. Според последната евродиректива, която страната ни трябва да приложи до края на тази година, всяка фирма, която продава стоки или услуги, ще е длъжна да сезира АФР за разплащания кеш, надхвърлящи 15 000 евро - независимо дали рафинира захар, продава джипове или предлага развлечения. Това означава, че след Нова година, ако купувач на апартамент поиска да плати на ръка, строителният предприемач ще може да приеме парите, но ще трябва да докладва случая на АФР. Сега задължение да докладват имат определени групи лица - банки, застрахователи, пенсионни фондове, инвестиционни дружества, агенции за недвижими имоти, заложни къщи, нотариуси, адвокати и др.

Директивата всъщност дава две възможности, между които всяка държава членка трябва да направи избор. Максималното разширяване на кръга на лицата, които са длъжни да уведомяват финансовото разузнаване за кешови плащания над 15 000 евро, е едната от опциите. Другият вариант е да се въведе забрана за броене на ръка на суми над 15 000 евро. България трябва да реши дилемата преди Коледа. Странното е, че никой не поставя този въпрос на обсъждане в обществото. А краят на годината не е толкова далеч.





------------------------

ДЕЖА ВЮ?

---------------------------

Идеята за ограничаване на кешовите плащания не е нито нова, нито непозната за България. Дълги години у нас действаше Наредба №3 на БНБ за плащанията, която повеляваше всяка транзакция за над 5000 лева да се прави безкасово. Наредбата, въведена в далечната 1992 г., засягаше само междуфирмените разплащания.

През 2001 г. обаче ограничението бе отменено. Не липсваха мотиви. По онова време българската финансова система още се съвземаше от драматичната Жан-Виденова зима 1996 -1997 г. Повечето банки имаха малко клонове и офиси извън София и големите градове, а АТМ и ПОС терминалите още минаваха за авангардни глезотии, а не за част от всекидневието ни. По тези причини принудителното ползване на банкови услуги не бе много уместно. Пък и наредбата всъщност бе абсолютно импотентна - не казваше ясно кой следи за прескачането на бариерата и изобщо не бе предвидила наказания за нарушителите.

Но това бе преди 6 години, а днес пейзажът е съвсем различен.