"Врата, на която не се чука" - така описа наскоро Румен Петков отличната работа на кмета на Варна Кирил Йорданов. "Тя, вратата, се оказа гаражна", вдигна мащабите винаги духовитият доцент от Икономическия университет Петър Димитров, понастоящем министър на икономиката. "Живеем не в град, а в поезия", извиси се и интелектуалката Елка Няголова от президентския комитет "Съзидание".



"Биографията ви е изписана на улиците",



стрелна по Йорданов патрон историчност и Съюзьт на запасните офицери. Пък той, горкият, облян в слава, просто реши да се кандидатира за трети мандат.

Във Варна тези дни наистина е така - дъжд да завали, някой буден общественик ще напише, че природата плаче, трогната от смелостта на Йорданов да поведе битка за трети път. Пък той ще даде пресконференция и напоително ще обясни, че дъждът не е повредил хилядите нови лампи, които е монтирал, не е намокрил хилядите учители, на които е вдигнал заплатите, и естествено не е повредил километрите нов асфалт по безупречно чистите варненски улици.

Но оказа се, че не само интелектуалците и БСП харесват независимия Йорданов. Независимо един от друг опонентите на кмета също засвидетелстваха огромно уважение. Десните издигат кандидат, който иска, но не може да е кмет, а ГЕРБ - който нито иска, нито може. Отделно от това при всичките си вътрешни проблеми БСП е най-консолидираната партия в града, а опонентите са раздирани от противоречия. Така Йорданов остава единственият, който хем иска, хем може да е кмет. На вратата на кабинета му наистина не се чука... Няма кой. Само той.

Сензацията в кметската надпревара безспорно е Димо Гяуров. До оня ден никой не предполагаше, че ДСБ и СДС могат да изпият и едно кафе заедно, а пък ето че си паднаха едновременно по



варненския Джеймс Бонд



Едва ли и самият Гяуров е предполагал в трудните години, докато бе шеф на разузнаването, че един ден ще бъде посрещнат нейде из България като месия. Та той не бе просто шеф, а много скандален шеф - постоянно около него се вихреха истории с политически поръчки, партийни чистки, накрая и с апартаменти... Стана за нула време полковник, а после и генерал заради едната нужда на Петър Стоянов да сложи свой довереник на важния пост. Веднага след като пое разузнаването (едва на 34 години), баща му стана шеф на надзорния съвет на БМФ, което във Варна се прие като роднинско назначение... Но ето че днес Гяуров се носи на бял кон из града.

Мистерия остана как и кога точно реши да се кандидатира. След като сдаде разузнаването, стана посланик в Унгария и нито веднъж за 10-те години, които прекара трайно извън Варна, не взе отношение по какъвто и да е градски въпрос. Нито хубаво е казал за града, нито лошо, общественият живот не изпитваше носталгия по него, както и той по обществото. БСП и кметът си хвалеха управлението, десните негодуваха, а пък от Гяуров ни вопъл, ни стон... Едва ли някой е предполагал, че най-голямото омерзение зрее точно в душата Гяурова.

Самият той прочувствено обясни, че не някой друг, а гражданското общество го издигнало за кмет. Писали варненските вестници веднъж, че може да е кандидат, срещнали го приятели, зарадвали му се и ей така - по граждански, се родила идеята. Препатилият гражданин Александър Йорданов обаче не се хвана на тази история и както доверяват седесари, надълго разяснявал, че всъщност гражданинът Иван Йорданов Костов кандидатира Гяуров... Депутатът Христо Кирчев пък публично каза, че не СДС е търсило разузнавача, а



той сам е потърсил СДС



Други бедни десни люде пък издават, че Гяуров ги спечелил с уверението, че сам ще си намери спонсори за кампанията... Както и да е, "гражданската" коалиция се нареди - СДС, ДСБ, ССД, чийто гражданин в общинския съвет четири години добруваше в лявото мнозинство, "Радикали"-те, които в по-предния съвет също крепяха БСП... Както и много настоятелният Николай Василев, който обаче не можа да обещае, че царските съветници поне веднъж ще бламират Кирил Йорданов.

Засега най-голямо любопитство буди ролята на Василев и НДСВ зад кандидатурата на Гяуров. Седесари разправят, че през ден министърът се обаждал, да не би сините да се разколебаят. Покрай евроизборите стана ясно, че Василев твърдо е любимец на царя. Пък преди четири години царят страшно си харесваше Кирил Йорданов...Какво го е накарало да промени мнението си? Може би преди четири години се оглеждаше за коалиция с БСП, а сега прави нови сметки без БСП? Или пък Гяуров е скочил с неустоима оферта? Или с информация? Тайни и загадки.

Не останаха тайна обаче вътрешните драми в НДСВ. А и нямаше как, след като Илчодугановата метла помете и варненската координаторка Снежана Дончева. Несправедливостта толкова напуши Борислав Ралчев, че чак го самопредложи за кмет, даже и независим... После депутатът се дръпна, обяснявайки, че



само дал "сигнал към партията"



Накрая ръкопляскаше от първия ред при издигането на Гяуров. Ралчев много добре знаеше, че няма как да е кмет просто защото веднъж вече е бил кандидат и се е класирал трети... Но пък като истинска "панайотка" не пропусна да посплаши Велчев, макар и с цената на неразбории около кметската кандидатура на партията.

Балканските страсти не подминаха и други граждани - тези, които радеят за европейско развитие на България. Бойко Борисов издигна морския специалист Свилен Крайчев, но подопечните му гербери събраха подписка в полза на Душана Здравкова. Тъкмо да му я връчат и се сетиха, че българските граждани за европейско развитие имат само задължения, но не и права. Тъй им заръча Бащицата навремето.

А пък Бащицата уж тръгна да лови акули в морето, а е на път да хване попчета. Цяла България свързва Кирил Йорданов с БСП, но явно не и Борисов или поне докато течеше кампанията за евровота. Тогава варненският кмет бе добре дошъл на предизборните мероприятия на дясната партия ГЕРБ. Борисов прозря червената сянка зад Кирил Йорданов едва след като БСП си подкрепи за трети път човека. И издигна Крайчев, познат единствено на ресорните журналисти... По това време десницата вече се бе консолидирала около Гяуров. И защо десният Борисов не подкрепи десния Гяуров? Генералът обясни, че разузнавачът нямал шанс да спечели. А неговият Крайчев има ли? Няма как Борисов да не бъде заподозрян в поредното театро - на сцената издига кандидат, а



зад кулисите помага на червения кмет,



раздробявайки десния вот.

Единственият, който има шанс в такава ситуация, е Кирил Йорданов. Тази игра - с много десни кандидати и единствен той вляво, кметът я е играл вече два пъти. Няма спор, че много варненци го харесват и рейтингът му далеч надхвърля процентите на БСП. Но също така е вярно, че при консолидирана десница в град като Варна нито един ляв кандидат не може да е сигурен в успеха. Но нея я няма. ГЕРБ разчита на морските познания на Крайчев, десните - на факта, че кандидатът им в качеството си на бивш шеф на разузнаването със сигурност знае много неща... Което с още по-голяма сигурност означава, че опонентите му ще кротуват. Но ще стигне ли това?

А пък Йорданов е улеснен и от други местни особености - "Атака" се разцепи, многото бизнес-партии въртят успешен бизнес под крилото на общината и затова се целят не в кметския пост, а в съвета.

Кирил Йорданов отново се готви да мине по червения килим и може да се провали само ако сам се спъне. Като например да пресоли манджата в предизборната кампания.