Общи впечатления

Правителството написа отчет за първите две години от управлението си. Въпреки изричните препоръки на премиера към министрите докладите им да са кратки и ясни, в крайна сметка се е получил огромен документ от почти 200 страници. Много страници, но малко съдържание - този типичен чиновнически маниер на писане е оставил своя отпечатък и тук.

Няма и как да е по-различно положението, след като отделните министерства измерват дейността си по брой програми и ръст на разходите, а не по някакви рационални показатели за оценка на ефекта от тези разходи. Понеже икономиката вече 10 години отчита положителен растеж, в бюджета на държавата има повече пари, което означава, че има все повече разходи за всичко и все повече смислени и безсмислени програми. Всички тези програми и всеки километър нови магистрали са изчерпателно описани в отчета.

За да е още по-разбираемо, че всичко се развива добре, премиерът показа и публикува презентация с 50 графики, които илюстрират възходящото развитие на икономиката. И за да не се обърка някой, на много от графиките има и добавени насочващи черти - които показват как през последните 5-10 години показателите се движат в правилната посока. Разбира се, избрани са "правилните" показатели, най-позитивните от позитивните.

Всичко това не може да прикрие хаоса в поредния текст, всяка страница от който е изготвена от чиновници в различна дирекция, при това във ваканционно време през август. Сред всеобщите конкретни хвалби на бюрокрациите, че бюджетът им всяка година расте, се губи общата картина - защо икономиката произвежда повече, как да произвежда още повече, как се решава къде да се насочват ресурсите от държавния бюджет, има ли полза от увеличаването на разходите навсякъде и т.н.



Голямото постижение

Преди 2-3 години основното притеснение от евентуално предстоящо управление на БСП беше свързано с вероятността то да предизвика икономическа криза. От БСП тогава се чуваха съмнения за смисъла на валутния борд, предложения за промяна на фиксирания курс, идеи за харчене на повече пари, отколкото бюджетът би могъл да осигури, и съответните бюджетни дефицити, намерения за вдигане на и без това високите данъци и т.н. Съвсем логично подобна политика би довела до криза.

Криза обаче не се реализира. Дали БСП узря достатъчно, за да приеме икономическата рационалност, или това, че е в коалиция, не й позволи да извърши прокризисни политики, е въпрос, на който отговор е трудно да се даде в момента. Факт е, че макроикономическата стабилност беше запазена - левът е стабилен, бюджетът няма дефицити, държавните дългове намаляват, данъчното бреме не се увеличава.

Лесно е да подценим това постижение, а не бива. За последните 120 години няма друг период с толкова дълго продължила политическа и макроикономическа стабилност, вкл. стабилни пари, конвертируема валута, позитивен бюджетен баланс и намаляващо бреме на държавния дълг. Не е учудващо, че в тази среда на стабилност икономиката отчита умерен растеж и показателите се подобряват. Би било учудващо, ако това не се случваше.



Ръстът на икономиката

За илюстрация на високите темпове на икономически растеж премиерът Станишев в своята презентация посочва графика на темповете на нарастване на БВП за последните 7 години. Наистина икономиката расте реално с над 6% през първите две години на управлението на сегашното правителство. Но същата графика показва и факта, че от 2004 г. насам темповете на растеж на икономиката леко намаляват - от 6.6% през 2004 достигат 6.1% през 2006.

Едва през 2007 г., изглежда, тази негативна тенденция ще се пречупи най-вече благодарение на намаляването на данъка върху печалбата и осигурителните вноски и членството в ЕС. Можем само да се радваме, че още през 2006 г. БСП се отказа от идеите си за повишаване на данъците, които щяха да засилят тенденцията на спад на темповете на растеж на икономиката.



Икономически растеж 2000-2007



Въпреки всичко все още има какво да се прави за подобряване на бизнес средата в България, увеличаване гъвкавостта на икономиката и ускоряване темповете на развитие. Не бива да забравяме, че 6% икономически растеж може да изглеждат много в сравнение с минали периоди на развитие на България, но в сравнение с най-добрите примери в света или дори с най-добрите примери в ЕС е недостатъчно постижение.

Естония и балтийските й съседи постигат почти два пъти по-висок икономически растеж от България - реален годишен ръст от 10-12% там вече се приема за нещо нормално. Това е огромна разлика. При 6% икономически растеж след 20 години икономиката ще произвежда три пъти повече доход. При 12% икономически растеж след 20 години икономиката ще произвежда почти 10 пъти повече доход.

Още едно сравнение. При сегашните темпове на развитие след 10 години Естония вече ще е сред най-богатите страни в ЕС, докато България ще продължи да се движи сред най-бедните. Преодоляването на тази голяма разлика в темповете на растеж на икономиката и доходите е основното предизвикателство пред политиката на правителството. И вместо този проблем да се заравя под купища безсмислени чиновнически отчети, адресирането му трябва да бъде в центъра на всеки отчет и всяка програма.





Данъчното бреме - постижение, но и предизвикателство



Правителството отчете продължаване на данъчната реформа с поредно намаляване на корпоративния данък и намаляване на осигурителните вноски с 6 пункта. Обнадеждено от позитивните резултати - за последната година бяха създадени над 200 хиляди работни места, инвестициите отчитат рекорден ръст от 44%, а приходите в бюджета се увеличават - както и под публичен натиск, правителството обяви, че ще продължи тази политика чрез допълнително намаление на осигуровките и въвеждане на плосък данък върху доходите от 10%.

Това са стъпки в правилната посока на снижаване на данъчно-осигурителното бреме върху труда и бизнеса. Без съмнение те ще подобрят стимулите за инвестиции, труд и предприемчивост и по този начин ще увеличат потенциала на икономиката.

Преките данъци обаче не са всичко. Макар и да липсва в отчета на правителството, за последните години косвените данъци бяха увеличени значително - главно заради изискванията на Европейския съюз. Тези увеличения изцяло компенсираха намаляването на преките данъци и в резултат общото данъчно бреме като дял от БВП се запази на сравнително високи нива от над 40% от БВП. Доколкото общото данъчно бреме също има сериозно влияние върху развитието на икономиката и ръста на разполагаемите доходи, запазването на високото преразпределение през бюджета е определено проблем.



Чистият провал



В един от слайдовете от презентацията на премиера се посочва, че през 2007 г. държавата е инвестирала рекордната сума от 70 милиона лева в здравеопазването. Не се споменава обаче, че само една частна болница - "Токуда" - е инвестирала повече пари в капиталови разходи, отколкото държавата е похарчила за всичките 300 държавни лечебни заведения. Очевидната невъзможност държавата да осигури достатъчно средства за инвестиции в болниците заедно с нежеланието да се привлекат частни инвеститори в сектора води до настоящата проблемна ситуация. Тя се подсилва още повече от желанието да се запази монополът на държавната здравна каса.

Образованието и науката също се оказаха сектор, в който реформи се правят трудно - макар че там има някакво развитие, поне на идейно ниво какво може и трябва да се прави. Подобно е положението и в съдебната система, социалната система, бюрокрацията. Въпреки бодрите отчети, че се работи по въвеждането на програмно бюджетиране, явно получаването на стойност от публичните разходи е все още значим проблем пред правителството, чието решаване остава в бъдещето.



Предизвикателствата

Макар и с някои безспорни успехи - особено по отношение на макроикономиката и известно намаляване на прякото данъчно бреме - все пак основният въпрос за ускоряване темповете на развитие остава. Дали правителството ще успее да сведе и осигуровките и общото данъчно бреме до по-ниски нива? Ще се подобри ли бизнес средата дотолкова, че страната ни да не е на последните места сред новите членки на ЕС? Държавните разходи ще постигат ли някакъв осезаем ефект под формата на по-добро образование, здравеопазване, сигурност? Това са само някои от въпросите, които не получиха отговор от отчета за първите две години управление на правителството.