Завръща ли се комунизмът? Какво друго, ако не централно планово стопанство е идеята за държавен контрол върху цените! Такива въпроси предизвика идеята на ведомството по икономиката да поведе война с надутите цени. Големият въпрос тук е не толкова целта (кой не би искал цените на пазара да са честни и пределно ниски?), колкото за средствата на поредния поход срещу "спекулациите". Защото свободното ценообразуване е двигателят на пазарното стопанство. Единствената му алтернатива на пазара е централно планираната икономика, а у нас е жив споменът за празните рафтове на магазините и жестоките дефицити, до които ни доведе всепланиращата държава. Слава богу, засега никой не предлага връщане на държавните фиксирани цени. Идеята, изглежда, е да се окаже



морално въздействие



върху купувачите и продавачите, та цените да останат в рамките на разумното. Как ще стане това, засега плува в мъгла. Чу се, че администрацията щяла да събира ценова информация и да публикува информация за "честните" цени на "основните" стоки. Подразбира се, че щом потребителят се информира колко е "честно" да плати за някоя стока, той ще се откаже от покупката, ако търговецът иска по-скъпо. Така скъпчиите ще останат без клиенти и ще са принудени да избират: да спазват ценово приличие или да фалират. Тази идея наистина е



"социална", но не "социалистическа"



Тя е много, много по-древна. Самият Хамурапи, цар Вавилонски, се е възмущавал от търговци, които мамят клиентите си, та пише в своя Кодекс: "Ако кръчмарка... приеме сребро по прекомерно голям топуз и намалява стойността на сикерата спрямо стойността на храните, тази кръчмарка трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата". Още в Талмуда присъства



закон срещу нечестните цени



Мишна ("Учението") нарича ценовата измама със староеврейската дума "она'а", превеждана най-често като "увреждане", "ощетяване". Она'а се приравнява с кражба и явен грабеж. Но как да различим "честната" от "грабителската" цена? В Талмуда нещата са прости, там пределната печалба е определена като 1/6 част от "онова, което му струва (на търговеца)" стоката. Значи, ако съм купил нещо за 6 лева, не мога да го продам за повече от 7 лева. Подобно е римското правило laesio major, само че много по-либерално: ако продавачът продаде нещо за цена, по-голяма с 1/2, отколкото той е платил, купувачът може да развали сделката. Но пак от римската история знаем за ценовата реформа на Диоклетиан, който през 285 г. въвел т.нар. certum, пределни цени: вместо да продават по определените от величеството (ниски) цени, замеделците укрили житото и в имперската столица настанал незапомнен глад. Оттогава насам са се натрупали стотици примери за очевидното:



ценовите ограничения раждат дефицит



В икономическата теория е доказвано по всякакви начини, че намесата на държавата изражда пазара. Единственото общоприето изключение от това правило се отнася до ценовата информация: колкото по-добре информиран е потребителят за цените и тяхната динамика, толкова по-добре работи пазарът. И ако нашето Министерство на икономиката се ограничи с това да информира потребителя кои цени са "справедливи", можем само да му благодарим. Може би най-ефективната система за информиране на потребителя е германската практика от 80-те години, когато всеки производител трябваше да обявява



препоръчителна цена на дребно,



която задължително се отпечатваше върху етикета, т.нар. UVP. Така търговецът, макар да имаше право да продава и по-скъпо от препоръчителната цена, пазеше приличие. За съжаление методиките за изчисление на препоръчителните цени толкова се усложниха и объркаха, че задължителното им посочване бе отменено. Но и до днес ще срещнете UVP по опаковките на стоки, произведени в Германия: много производители продължават политиката да информират крайните си потребители за справедливата крайна цена на пазара. Та щом го правят и без да са длъжни, значи си струва да се проучи, а може би и да се приложи у нас старата и по-строга германска практика, защото много индикации сочат



"пазарен провал"



Това е термин на английския философ Хенри Сиджуик, използван от съвременните икономисти за означаване на ситуацията, когато пазарното разпределение на стоки и услуги е неефективно. Със сигурност пазарът се проваля, щом олиото у нас било с над 25% по-скъпо от Испания, хлябът и сиренето - по-скъпи от Германия. Вярно, че в тези страни имат по-нисък ДДС за храните, но и много по-високи наеми за магазините, работни заплати на продавачите и три до четири пъти по-високо облагане на доходите. Според икономическия канон причините за пазарните провали са три: злоупотребата с господстваща пазарна позиция ("монопол"), извънредни разходи (за рекет, квазифискални такси, издръжка на политически "чадър", митнически канали) и накрая: информационна асиметрия, липса на информация и достатъчни познания за цените. С "морално влияние" държавата може да облекчи поне две от тези причини. Важното е да не се прекрачва неуловимият предел, след който държавата повече пречи, отколкото помага на пазара.