Пробната матура по български език и литература е пълен провал. Не просто защото 52% от 11-класниците не могат да добутат до тройка. Резултатът доказа, че цялата философия на задължителния за всички ученици изпит е дълбоко погрешна.

Ако същата "успеваемост" се повтори догодина, половината българчета няма да получат диплома за завършено средно образование. Т. е. вместо към 70 000 абитуриенти ще имаме само 35 000 с право да продължат да следват. А университетите приемат обикновено към 36 000. Което ще рече, че кандидат-студентите ще са точно толкова, колкото са местата.

Какво следва от това? Ами



вузовете не трябва да пишат нито една слаба оценка,



за да могат да си запълнят бройките. Абсурд, нали? Още повече, че голяма част от учениците, които са получили на матурата повече от двойка, са именно тези, които кандидатстват с литература. Това не значи, че могат да изкарат успешно кандидат-студентски изпит по математика например. Дали няма да се окаже, че за точните науки във ВУЗ-овете няма достатъчно кандидати просто защото не са успели да минат през ситото на литераторите?

Вярно, че неграмотните ученици не би следвало да стават студенти, та дори и ако ще учат за инженери. Само че начинът, по който просветното министерство реши да прави отсяването, е откровено безумен.

50-те процента двойки като че ли си бяха заложени - експерти ги предричаха още преди изпита. Според министъра пък добрата новина от матурата била, че резултатите повтарят тези от кандидатстудентските изпити по литература и това говорело добре за качеството на самата проверка.

Що за съждение?



Между кандидатстудентския изпит и задължителната матура разликата е огромна



и принципна. В единия случай ученикът преценява сам, че е най-силен по литература, има афинитет към писането и ще се яви именно на такъв конкурс. При зрелостния изпит е точно обратното - той е задължителен за всички 12-класници, правото на избор и преценка на собствените възможности не съществува. Тогава откъде накъде критериите на проверяващите и в единия, и в другия случай ще са еднакви, та и еднаквият брой двойки ще говори добре за качеството на самата проверка?

Самият изпит поражда най-малко два въпроса. Първо, дали трябва абитуриентите да доказват образоваността си тъкмо по този начин - като всички пишат литературно-интерпретативно съчинение. Показателно е схващането, че това е изпит по литература. На заден план остава, че той трябва да проверява и познаването на граматическите норми. Експертите изтъкват, че учениците трябва да покажат доколко могат да мислят върху текст, който е пред очите им. Когато обаче им дадат едно стихотворение, което надали е сред най-гениалните на Ботев, че и го гарнират с увъртяна формулировка, интерпретацията става доста сложна. Иззад нея започва да прозира не образованост, а по-скоро заученост.

Вторият въпрос е как един универсален за всички изпит покрива огромния диапазон между най-слабите и най-силните ученици. За разлика от всички останали матури тази по български език и литература е само на едно равнище.



Какво пречи да има 2 равнища?



Лесно - което да покрива задължителния минимум от знания - езикови и литературни, например под формата на тест. И трудно - което да се доближава до кандидатстудентските изпити и да служи за приемане във ВУЗ. Подобен метод за подбор на студенти се използва например в Пловдивския университет. Там за строго филологическите специалности се държи класическият изпит по литература с тема. За останалите, които приемат с български и литература, се дава тест.

Точно на въпроса какво пречи това да става и на зрезлостния изпит обяснението на просветното министерство е парадоксално: "Да не мислите, че ние не знаем това. Просто нямаме готовност да изработим тест по български", каза наскоро зам.-министър Юлиан Наков.

Ами тогава какво остава?



Или министерството да придобие "готовност", или да остави нещата



с матурата по литература и български език, както са сега. Но за второто е задължително да даде възможност на учениците да придобият готовност. Защото никого не топли констатацията на министър Атанасов, че 52% двойки показват актуалното състояние на средното ни образование.

Третият вариант е просветното ведомство да реши, че всеки ученик трябва да положи двете матури, но и двете да са по предмет, избран от самия него.

Задължително министерството трябва да се замисли какво ще прави. Защото бедна му е фантазията какво ще се случи, ако и догодина проверителите напишат 50% двойки. Това ще остави половината абитуриенти без диплома за средно образование и ще изпрати за висше да кандидатстват главно "литератори".