72% от студентите юристи считат, че депутатите си губят времето в празни приказки. 86% не одобряват честите им отсъствия от пленарна зала, а 77% смятат, че народните представители не помагат за решаването на конкретните проблеми на избирателите.

Това са само част от констатациите от проучването на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание (НЦИОМ). Изследването е направено през април-май 2002 г., като са анкетирани 670 студенти от последен курс на специалност право от осем български университети. Сред тях са Софийския университет, УНСС, Нов български университет, Великотърновския, Благоевградския и Пловдивския университети.

От изследването става ясно, че всеки шести студент, завършващ право, има претенциите да е изцяло "в час" със ставащото в парламента. Само 17% признават, че изобщо не следят работата на Народното събрание. Най-масов е интересът към парламента сред бъдещите юристи от столичните вузове, а най-малък - у тези от Варна и Пловдив.

Народното събрание се нарежда на второ място - след съда, като държавна институция, която е най-интересна за студентите по право, сочат резултатите от изследването. На трето място е Министерски съвет.

Младите юристи желаят



да получават повече информация за законите,



които парламентът приема. 57% посочват, че информацията им за новоприетите нормативни актове е недостатъчна, а 12% откровено признават, че изобщо не получават такава.

Изследването сочи, че има определен интерес към петъчния парламентарен контрол. Резултатите показват, че студентите редовно го следят, макар и по твърде разнообразни причини. Те варират от професионален интерес до най-елементарно любопитство за поведението и външния вид на депутатите, за начина им на изразяване по време на пленарни заседания. Интересно е да се отбележи, че в част от отговорите на анкетираните студентите-юристи парламентарният контрол се разбира като шоу. За тези студенти интерес представляват депутатките от НДСВ и най-вече Юлиана Дончева. Не са безразлични и към финансовия министър Милен Велчев. Някои от тях го следят, за да видят кирливите ризи на депутати и министри, защото там се разиграва истински театър, защото стават скандали и защото понякога е весело, но често е трагично.

Авторите на изследването обаче са направили извод, че все пак като положителните мнения за петъчния парламентарен контрол имат превес. Но отбелязват, че



бъдещите юристи имат негативна представа за депутатите



"Тези представи се доближават донякъде до широко разпространените обществени представи", пише в анализа към изследването. Налице са всички основания да се твърди, че въпреки професионалната близост на студентите по право до работата на Народното събрание, те се оказват в плен на шаблони за работата на депутатите. "Не би било коректно да не се спомене, че е регистрирана култура и подготовка сред студентите, която видимо отличава техните преценки от масовите сред населението", пише в анализа. Затова според анализаторите на резултатите от анкетата сред тях трябва да се гледа като на експертно мнение.

Бъдещите юристи отчитат като най-голямо достойнство на депутатите от сегашното 39-о Народно събрание факта, че "работят интензивно като членове на парламентарни делегации в чужбина". Този отговор е посочен в 39% от отговорите. Второто отчетено достойнство е, че народните представители се стремят да поправят действащите закони, така че те да станат по-добри. Едва 25% от анкетираните отговорят, че депутатите обсъждат и приемат най-важните за страната закони.

Според цели 82% от анкетираните "народните представители не са пример за спазване на законите". 80% пък смятат, че



депутатите не гласуват винаги по съвест и убеждение,



а 78% - че те не работят интензивно по приемането на законите. Според 64% поставянето на преден план на теснопартийни интереси пречи на работата на парламента. 55% смятат, че депутатите не си разбират от работата, но само 2% - че те обслужват лични и групови интереси. 5% не виждат нещо да пречи на работата на народните представители, нито пък тя да има недостатъци.

Бъдещите юристи определят като позитив в 39-ото Народно събрание дебатите и консенсуса за интеграцията на България в ЕС и НАТО, както и предприетият курс за широк диалог покрай приемането на законите. Болшинството от анкетираните обаче считат, че като цяло дебатите в сегашното НС са белязани най-вече от негативни характеристики - липса на конструктивно мислене и добър тон, отсъствие на умения, слаба дисциплина, некомпетентност, доминиране на лични интереси и др.

Интересно е да се отбележат и някои косвени индикации за популярност и привлекателност на работата на народните представители. Така



69% от анкетираните обявяват, че не работили като депутати



31% не отхвърлят възможността един ден да се кандидатират за народни представители.

Според анкетираните сегашните депутати трябва да концентрират усилията си предимно в областта на икономиката, социалната политика и борбата с бедността, реда и сигурността. 76% се обявяват за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, 16% в семейния кодекс, а само 2% смятат, че в момента са необходими промени в конституцията.

Интересно е да се отбележи, че 76% подкрепят идеята депутатите да могат да бъдат отзовавани. Основният аргумент е, че така те нямат да се мислят за недосегаеми и несменяеми, както и че така ще се повиши контролът върху работата им.