|
На кого да вярваме?
Тъй като Швимер бе в България заради юбилейна годишнина и от дипломатически съображения не можеше да говори друго, освен ласкаво, редно би било да повярваме на депутатката от СДС, която нямаше защо да се отклонява от истината заради протоколни задръжки. Но тук възниква проблем. На кое СДС да вярваме? На онова ли, което през януари чрез депутата си Лъчезар Тошев приложи към писмото на Симеон до председателя на Комисията по наблюдението своето хвалебствено мнение за обстановката в България, или на другото СДС, което изпрати чрез депутатката си Мария Стоянова мрачната "допълнителна позиция", сепнала комисията на 16 май в Букурещ. Разликата между бялото и черното в двата документа е толкова голяма, че председателят на комисията Андраш Баршони е решил до един месец лично да провери за какво всъщност става дума. Ревизорската му визита в България вероятно ще бъде неговата последна мисия в ПАСЕ, защото на изборите в Унгария през април той не успя да влезе в парламента и ще трябва да напусне и асамблеята на Съвета на Европа.
Какво ще види Баршони
и какво ще разкаже на своя приемник, остава да гадаем, но не е изключено страната ни да мине през ново облъчване в европейския рентген. В момента тя се намира в т.нар. пост-мониторингов процес, който е вид продължаващо дискретно наблюдение по забелязаните слабости, отразени в резолюция 1211 от януари 2000 г., когато бе прекратено неколкогодишното същинско наблюдение над България. Тогава ПАСЕ отправи 9 препоръки, за чието изпълнение даде едногодишен срок. Те изискваха подобряване на поведението на изпълнителната власт към правосъдието, медиите, местното самоуправление, малцинствата, борба с корупцията и полицейското насилие. Официално постмониторингът е "диалог" - комисията пита, а властите отговарят писмено. Само при тревожни случаи се извършват проверки на място, като за пратеници се избират депутати, които вече са били наблюдатели за страната. Когато обаче лично председателят на комисията прави ревизия, това би трябвало да звучи предупредително.
Досега никоя държава не е връщана към повторно наблюдение. Но България вече се е изявявала като първопроходец.
Воплите на СДС
през 1993 г. след падането в края на 1992 г. на правителството на Филип Димитров бяха едно от основанията ПАСЕ да въведе процедурата за наблюдение. Тя започна с т.нар. Директива Халонен (по името на бившата депутатка, а сега президентка на Финландия Таря Халонен), носеща дата 29 юни 1993 г. Под този документ, настояващ за изработване на контролен механизъм, стоят 5 подписа, включително и на тогавашния депутат от СДС Аспарух Панов, бивш ръководител на българската делегация в ПАСЕ.
Идеята за постмониторинг също възникна заради България. През януари 2000 г. ПАСЕ констатира, че правителството на Иван Костов с мъка покрива европейските стандарти, но все пак реши да го пусне на изпита с уговорката, че ще го следи дали ще се поправи. Новата процедура бе приложена първо към страни, които бяха излезли от наблюдение преди България, но за които навремето не бе ставало дума да бъдат обект на последващ контрол. Така че Костов им уреди постмониторинг и на тях покрай България.
Какво ще се случи през юни?
Ръководителят на българската делегация в Страсбург Юнал Лютфи е сигурен, че след посещението на Баршони постмониторингът окончателно ще приключи. СДС обаче се надява той да продължи, за да може отвън да упражнява натиск върху Сакскобургготски. Сините си спомнят колко болезнени бяха за Костов атаките откъм Страсбург, но забравят, че те сами ги предизвикаха с жалбите си, докато бяха в опозиция. Сега "имат да си връщат" и са склонни да извървят същия път, макар и официално да заявяват, че не искат ново наблюдение над България. Не се очертава и тяхно скорошно връщане на власт, но процедурите в Страсбург са толкова тромави, че междувременно могат да се извъртят две правителства и наблюдението да се стовари върху трето, както се случи предния път (СДС се оплакваше от Беров, после продължи с Виденов, а когато рентгенът в ПАСЕ най-сетне загря, за пациент се яви Костов).
Куриозното сега е,
че СДС изразява две противоположни мнения по един и същ въпрос. През януари твърдеше, че положението се оправя, а четири месеца по-късно - че е от зле по-зле. Обяснението е просто. Занесеното през януари писмо на Симеон, придружено от мненията на различните политически сили, закъсня половин година поради неспособността на новите управляващи да се организират през първите си месеци. Писмото на Лъчезар Тошев бе писано в отговор на запитване от Страсбург през февруари 2001 г., когато СДС още бе на власт и си вярваше, че ще спечели изборите. Затова малко преди драматичния обрат през юни Лъчезар Тошев състави текст, излъчващ оптимизъм. Той искаше да постели меко на Костов в Страсбург за следващия му мандат. Това беше времето, когато активистите на СДС взаимно се убеждаваха как ще удържат властта. Но тя им се изплъзна, а мнението на СДС вече бе подписано от Лъчезар Тошев. То трябваше само да се приложи към официалния отговор на правителството, оглавено обаче не от Иван Костов, а от Симеон Сакскобургготски.
Така за Страсбург замина уверението на СДС, че "независимостта на правосъдието е гарантирана от Конституцията и всеки опит за влияние от изпълнителната власт се сблъсква с тази конституционна преграда". Твърдеше се, че създаването на НСРТ "трябва да се смята за напредък" в гарантирането на обективност на радиото и телевизията. Борбата срещу корупцията пък се развивала успешно, защото били отменени 140 от 460 лиценза и освен това започнало разследване срещу 1368 лица за корупция. СДС много искало да въведе избираемост на областните управители и да учреди институцията на омбудсмана, но опозицията му пречела да промени конституцията. Положението на журналистите се било поправило, защото според променения закон вече нямало да влизат в затвора за обида и клевета, а само щели да бъдат глобявани. България започнала да се вслушва по-внимателно в препоръките на експертите на Съвета на Европа и пр.
Съвсем друго е положението
според "допълнителната позиция", представена сега от СДС. "Мнозинството не държи сметка за мнението на експертите на Съвета на Европа", докладва Мария Стоянова пред Комисията по наблюдението. "Правосъдието е подложено на влиянието на мощни финансови и икономически групи и на медийната среда", цитира тя главния прокурор Никола Филчев. "Проектозаконът за омбудсмана не е приет, само защото е предложен от опозицията", "действията на мнозинството се характеризират с непрозрачност и с предоставяне на привлекателни постове на роднини", "мнозинството не възнамерява да предложи промени на конституцията, за да се въведат пряко избираеми съвети във всички административни райони на България", продължава донесението. Най-абсурдното обвинение в него е, че "липсва диалог между управляващото мнозинство и представителите на опозицията", което е вярно точно толкова за Симеон, колкото и за времето на Костов. Че нали точно за това предишните управляващи бяха критикувани най-остро в Страсбург, а в доклада на наблюдателите Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод бе записано, че обществото е доведено до дълбоко разцепление!?
Най-голяма мъка
СДС видимо изпитва към медиите (откакто е в опозиция). От 5,5 страници текст в "допълнителната позиция" за медиите са отделени 2,5 страници. Шефката на медийната комисия в парламента Милена Милотинова единствена е наклепана поименно, че се е отнесла пренебрежително към експертизата на Съвета на Европа за създаването на Съвета за електронни медии (СЕМ). Променените в закона за радио и телевизия "явно имаха за цел да укрепят властта на мнозинството и неговия регулаторен орган", заявила Стоянова, след което отсякла: "Днес в БНТ има цензура". Доказателствата според нея са уволнението на Лиляна Попова, изгонването на "един от най-прочутите журналисти Явор Дачков и спирането на неговото предаване "Гласове", което имаше най-висок рейтинг сред зрителите". Сегашният директор на телевизията и неговият 5-членен директорски съвет "възпроизвеждат тоталитарната вертикална структура", алармира Стоянова и добавя: "Няма механизъм за обществен надзор." Към многословния вопъл за телевизията се добавя и едно изречение, че се подготвя уволнение на директора на БТА "само по политически причини".
Темата за
политическите уволнения
продължава и със статистиката, че само до края на 2001 г. са отстранени от работа 1239 държавни служители въпреки техните трудови договори, а "сега уволненията са съставна част от управлението, като засягат служители и специалисти на всички равнища на държавната администрация".
СДС споделя и болката си от отмяната на закона за досиетата, което прикрило доносниците на тайната полиция, но заедно с това дава и пример за международно доносничество. По повод двойното отменяне на гостуването на Симеон в Страсбург (през януари и април) СДС пише на Комисията по мониторинг: "Може да има различни интерпретации на този факт, но въпреки това той недвусмислено демонстрира отношението на сегашните управляващи в България към престижа на институция като Съвета на Европа". Сиреч - той ви пренебрегва.
Доживяхме и това. Докато СДС беше на власт, правеше всичко възможно да омаловажи единствената европейска организация, отворила се досега за България, защото тя му намираше кусури. Костов твърдеше за доклада на наблюдателите от ПАСЕ, че той е "само информационен". Сега ролите се смениха и след проветрението на "Раковски" 134 Надежда Михайлова явно се е сетила и за Страсбург.
Само че като напада днешната власт, СДС трябва да си даде сметка за още нещо: В Комисията по мониторинг заседават депутати, които един ден в националните си парламенти ще трябва да ратифицират приемането на България в Евросъюза и НАТО. Ще агитират ли колегите си за нейната кауза, ако им се внуши, че страната ни нарушава европейските стандарти?
|