Световният печат продължава да отразява посещението на папа Йоан-Павел II в България. Акцентът вече е върху отношенията между православието и католицизма, макар да има и нови коментари за думите на Светия отец, че т. нар. "българска следа" в атентата срещу него през 1981 г. е била инсинуация. Вестникът на Ватикана "Осерваторе Романо" пише за поклонението на папата в сърцето на източното монашество - Рилския манастир, "съкровищница на духовност и култура". Онова, което смятахме за невъзможно, днес е факт - приемникът на апостол Петър е в България, отбелязва вестникът.

"Стампа" се спира на топлия прием, оказан на папата от монасите на манастира, за разлика от хладното посрещане от патриарх Максим и Светия синод. Но помества и друга статия, озаглавена "Йоан-Павел II - тайната на изнурения папа". Пътуването на Светия отец в България имаше специално значение, тъй като послужи да бъде заличена т. нар. българска следа. Това очакваха да чуят всички в тази страна. Думите, които папата произнесе обаче, сами по себе си



не оправдават евентуални поръчители или съучастници,



родени в България. Каквото и да мисли и да знае в тази връзка папата, не можеше да се очаква друга постъпка от него. Той следва своята екуменическа стратегия с присъщата си склонност към опрощение, пише вестникът.

"Кориере дела сера" задава въпроса какъв е резултатът от посещението на папата, като се има предвид, че главната цел на визитата му в България е сближаване между католическата църква и Българската православна патриаршия. Засега равносметката е неясна - действително имаше знаци на гостоприемство, но нямаше истинска обща молитва и прегръдка на помирение, изтъква "Кориере".

Йоан-Павел II възхвали в древен православен манастир тези, които се борят срещу дяволските изкушения и се отдават на монашески живот, отбелязва в обширна статия "Ню Йорк таймс". С поклонението си в Рилския манастир папата напомни на вярващите, че законът за свещеническо целомъдрие не може да бъде нарушаван. Връщайки се към скандала с католическите свещеници педофили, вестникът посочва, че макар той да не е бил обсъждан при посещението на папата, българските свещеници взели отношение. "Ню Йорк таймс" цитира думите на ректора на Софийската семинария архимандрит Сионий, че "ако католическите свещеници можеха да се женят и да създават семейства, както правим ние, тогава нямаше да има толкова големи проблеми".

В София, пише вестникът, папата затвори една глава от историята на студената война и повдигна духа на българите, като увери техния президент, че никога не е вярвал в намеса на българските тайни служби в атентата срещу него през 1981 г. Йоан-Павел II, изглежда,



черпи енергия от посещенията си в православните, бивши комунистически страни



"Той не беше обезсърчен дори когато лидерът на БПЦ патриарх Максим, следвайки примера на своите колеги от Грузия и Украйна, не откликна на папския жест", се казва в статията.

Политическото разделение на европейския континент се преодолява по-лесно от разцеплението на християнската църква, е лайтмотивът в германските и австрийските вестници.

"Бие на очи резервираността на представителите на БПЦ, която по традиция е тясно свързана с московската патриаршия", пише германският "Зинделфингер цайтунг". Очевидно е по-трудно Йоан-Павел II да преодолее "преградите, издигнати между патриаршиите на Изтока и римокатолицизма", отколкото да бъдат премахнати пречките в политическата сфера, посочва вестникът.

Австрийските "Ди Пресе" и "Клайне цайтунг" публикуват кореспонденции на Томас Гьоц, който нарича Йоан-Павел II "авангардист на единството". Дълго преди Западът да започне да възприема Източна Европа като съставна част от Стария континент, папата изложи визията си за обединена Европа. Упоритостта, с която Йоан-Павел II продължава обиколките въпреки лошото си здраве, изглежда, е продиктувана от тревогата, че евентуален негов приемник от друг културен кръг няма да полага същите усилия като него. Докато папата се опитва "да затопли мразовития климат" между църквите, в София продължава работа Парламентарната асамблея на НАТО, пише австрийският кореспондент. "Американският президент сключва приятелски съюз с руския си колега, дори Русия се сближава с НАТО, на дневен ред е приемането на бивши съветски сателити в ЕС. В този стремителен процес на папата се пада



декориращата роля да благослови стария трабант



на българския външен министър Паси. В началото на 90-те години Соломон Паси определи своята кола като символ на волята на българите да влязат в НАТО, сега той го паркира пред министерството в знак на настъпилите промени. Политическото разделение на един континент се превъзмогва видимо по-лесно от разцеплението на църквата, което датира от 1000 години", завършва кореспонденцията.