Глобалната икономика има своите рицари - завоеватели и владетели на пазарите, но и своите сиви кардинали. Последните новият бизнесжаргон нарича съдържателно "професионалистите" - или специалисти по професионални бизнесуслуги. Към тях се причисляват инвестиционните банки, финансовите анализатори и брокери, счетоводните консултанти и одитори, хилядоглавата адвокатура и малобройната, но мощна групичка на проверителите (които на всяко пристанище и навсякъде по света броят, мерят и окачествяват доставките). Тъкмо професионалистите са



духовните водачи



на бизнессвета, които имат достъп до най-съкровените тайни и помисли на своите клиенти и влияят върху техните решения подобно на средновековните изповедници, насочващи суеверните и неуки крале. Както някогашните духовници, съвременните професионалисти предпочитат да стоят в сянката и оттам да направляват развитието на подопечните си клиенти, разбира се, без да пропуснат да получат своята (все по-значителна) част от печалбата. Целият свят ден след ден следи всяка стъпка на глобалните компании - "Ексън", "Уол-Март", "Дженерал моторс", "Дженерал илектрик", "Майкрософт"... но делата на професионалистите



остават неведоми и скрити



за широката публика. Те за разлика от потребителите на техните услуги не са публични компании (с изключение на големите инвестиционни банки) и не се котират на борсите, собствеността е разпределена между няколко (както при адвокатите) до неколкостотин съдружници. Прието е за дейността им да се говори или хубаво, или нищо. И само някой ненадейно избухнал скандал повдига завесата - като фалита на "Енрон" или обвиненията на нюйоркския прокурор Елиот Шпайтцер срещу инвестиционния гигант "Мерил Линч" за системно подвеждане на клиентите за собствена облага. А тъкмо сега в света на професионалистите настъпват най-дълбоките промени от десетилетия насам, които са безспорно интересни за нас, защото именно



те определят политиката



на глобалните сили и на света. Сред професионалистите се набират новите кадри за парламентите и правителствата - не само в България, но и навсякъде по света. Разкритията около случая "Енрон" показаха, че над половината членове на кабинета са бивши партньори и служители на консултантски и адвокатски къщи. Същите среди излъчват ръководителите на международните финансови институции. Те са неизменни съветници и проверители на правителства, банки и фирми, без тях не минава никоя що-годе значима сделка. Но



какво става с професионалистите?



Можем да отбележим няколко тенденции, които ще следим в бъдеще. Първо ще посочим продължаващата експанзия на консултантите от "Голямата петица" - "ПрайсУотърхаус Купърс", "Делойт и Туш", "Ърнст и Янг", "Андерсен" и "КПМГ". Тези глобални компании отдавна вече са се разпрострели извън основната си област - счетоводство, одит и данъчни съвети, днес едва половината от нетния им доход е от тази дейност. Останалата част е от управленски консултации, продажба на софтуер, инвестиционни и правни услуги. "Петицата" смело навлиза в инвестиционното банкиране, а в доста страни (в т. ч. и у нас) предоставя и адвокатски услуги на клиентите си. От друга страна, поредица скандали сериозно разклати реномето на глобалните консултанти и затова наблюдаваме



срив на доверието



към петимата големи. А компания, чийто бизнес се крепи главно върху доверие, е несигурна, защото доверието не е като фабриките и нивите - то може да изчезне за една нощ. Най-вероятно това ще се случи с "Андерсен", който едва ли ще преживее провала с "Енрон", а петицата на големите ще се редуцира в четворка. Вероятно ще бъде ограничена дейността на консултантите, като се раздели одиторският им бизнес. От трета страна налице е най-сериозната стагнация за цялата история на инвестиционните банки. Сигурно е, че



балансът на силите ще се промени



през следващите години. Струва ми се, че банките ще си върнат доминиращата си позиция като професионалисти отпреди Втората световна война. Макар и по-тромави, те са значително по-стабилни от инвестиционните специалисти и универсалните консултанти. Не случайно тъкмо големите банки овладяха водещите световни финансови къщи чрез изкупуване и сливане. Безспорно е, че те ще успеят да запазят глобалното си присъствие дори и след като пазарният срив принуди другите глобални професионалисти да ограничат дейността си. Ако направят и следващата крачка към овладяване на пазара за консултантски услуги, със сигурност ще станем свидетели на доминиран от глобални банки свят, подобно на времето на Ротшилд, Морган и Рокфелер.