Години наред администрацията на Буш не обръщаше внимание на опасенията за онези трилиони долари, които САЩ дължат на Китай, Япония или нефтодобиващите страни от Близкия изток, заявявайки, че тези дългове не дават на чуждите правителства особени възможности за натиск върху Америка. Но в периода на глобалната финансова нестабилност американците започнаха да проявяват безпокойство, защото чуждите държави все по-активно влагат своите долари в инвестиционни фондове за покупка на компании, имоти и банки в САЩ и други страни. А дейността на т.нар. държавни инвестиционни фондове може да дестабилизира пазарите или да предизвика негативни политически последствия. Затова администрацията на Буш оказва натиск върху МВФ и Световната банка да изследват дейността на тези фондове и да им наложат своеобразен кодекс на поведение. Сред обсъжданите мерки са изискването да се разкрива информация за инвестиционните методи и задължението да се избягва намесата в политиката на страна, в която определен фонд инвестира пари.

Официално САЩ приветства всички инвестиции, с изключение на онези, които могат да навредят на националната сигурност. Но вече се чуват и гласове за бдителност. Едното от опасенията има философски характер. Години наред САЩ четяха проповеди за приватизацията, призовавайки другите страни да продават държавните си предприятия. Сега, когато се появиха държавните инвестиционни фондове, много експерти се питат дали чуждестранните инвестиции няма да доведат



до национализация на американската собственост от чужди държави,



което може да повлече след себе си и намесата в работата на свободните пазари.

Другото безпокойство е предизвикано от капиталите на тези фондове. Техните активи, оценявани на 2.5 трилиона долара, превишават сумата, която инвестират световните хеджфондове. Например инвестиционната банка Morgan Stanley в един от докладите си предсказва, че след 10 години активите на тези фондове могат да скочат до поразяващата въображението сума от 17.5 трилиона долара.

Въпреки че държавните инвестиционни фондове не изиграха особена роля в неотдавнашната криза на световните пазари, експертите смятат, че в бъдеще те ще могат да оказват влияние - както благоприятно, така и неблагоприятно, продавайки неочаквано свои активи или помагайки на компании, оказали се в беда.

"Те могат да станат както източник на проблеми, така и част от тяхното решение", смята Едуин Труман от Института за международна икономика в Питърсън. "Когато чуждите правителства притежават не само държавни ценни книжа, но и акции и облигации, трябва да си зададем въпроса те стабилизираща или дестабилизираща сила ще са?"

Държавните инвестиционни фондове се появиха заради факта, че десетилетия наред вносът в САЩ надвишава износа. Високите цени на енергоносителите донесоха трилиони долари на производителите на петрол и газ - от Норвегия и Русия до страните от Близкия изток, а импортът на други стоки от Китай, Япония и други азиатски страни доведе до натрупване на капитали и там. Досега недоволството от тези фондове не беше силно. Опитът на Китай и Сингапур в началото на годината да купят английската Barclays Bank, както и на Катар да придобие английската верига супермаркети Sainsbury не предизвика особен шум във Великобритания. Нито предложението на арабския емират Дубай да купи американската търговска верига Barney's, нито покупката на Китай на 10% от американския инвестиционен фонд Blackstone доведоха до протести в САЩ. Но канцлерът на Германия Ангела Меркел предупреди, че покупката на предприятия от чуждестранните правителства или контролирани от тях компании носи риск. "Как да се държим с държавните фондове? Досега такова явление в подобни мащаби не е имало", отбеляза тя.

Най-силните политически последствия, предизвикани от държавни инвестиционни фондове, може би настъпиха, когато сингапурската инвестиционна компания Temasek Holdings купи част от акциите, собственост на премиера на Тайлант Таксин Чинаватра. Тази сделка предизвика антиправителствени демонстрации, които доведоха до отстраняването му чрез преврат през 2006 г.

Но много експерти смятат, че



тези фондове не се ръководят от политически мотиви,



а са дали право на своите мениджъри да вземат разумни според тях инвестиционни решения. Неотдавна зам.-министърът на финансите на САЩ Робърт Кимит посети Китай, Русия и държавите от Персийския залив, за да призове техните правителства да направят по-прозрачна своята инвестиционна дейност, да забранят държавните субсидии за инвестиционни фондове, влагащи пари зад граница. След това в интервю отбеляза, че съдейки по всичко, тези фондове действат, изхождайки от здрави финансови, а не политически интереси. "Когато бях в Китай и Русия, бях поразен колко разговорите ми с държавни чиновници приличаха на разговори с мениджъри по управление на активи", каза той.

Държавните инвестиционни фондове съществуват отдавна. Кувейтският Общ резервен фонд бе създаден през 1960 г. В Абу-Даби Инвестиционото управление бе учредено през 1970 г., а към днешна дата капиталът му достига около 800 милиарда долара, което го прави най-големият в света инвестиционен фонд от подобен тип. Фондът в Норвегия, който разполага с 300 милиарда долара, е смятан от много финансови експерти за образец на прозрачност. Той предоставя всяка година подробни данни за стратегията си за инвестиране на парите, за своите активи и методите си на работа. Освен това отстоява и позиции - неотдавна фондът изтегли своите капитали от търговската мрежа Wal-Mart заради повдигнатите против тази компания обвинения за нарушаване на законите за детския труд и възпрепятстване на обединението на работниците в профсъюзи.

Но Китай и страните от Близкия изток трябва да направят още много, за да станат прозрачни като Норвегия. Някои експерти си задават въпроса какво ще стане, ако Китай купи американска фармацевтична компания и започне да настоява за изменение на програмата за разпределение на лекарствата по рецепти. Или каква ще бъде реакцията, ако някоя арабска държава започне да иска данъчни или други



облекчения в замяна на подкрепата си за мирните преговори в Ирак



или Израел?

Неотдавна президентът Буш подписа закон, който регламентира процеса за избор на чуждестранни кандидати сред желаещите да придобият американски компании и дава основания за възможен отказ в рамките на обезпечаването на националната сигурност. Но финансовото министерство смята, че този закон ще засегне само около 10% от подобни сделки.

Опитът на една дубайска компания да вземе в свои ръце контрола над няколко американски пристанища, а също желанието на китайската държавна нефтена фирма да купи американската Unocal предизвикаха огромна вълна недоволство. Това дава основание да се предположи, че американците няма да се съгласят с увеличаването на сделките, в които чужди държави придобиват американска собственост. И в двата случая американските политици бяха обезпокоени от това, че въпросното имущество има отношение към националната сигурност. Но когато през 80-те години американците отказаха да продадат на японски компании няколко киностудия или Рокфелер център, това по никакъв начин не бе свързано с националната сигурност.

"Администрацията на Буш е права да следи внимателно това явление, но без да вдига тревога. Работата на държавните инвестиционни фондове и управлението им просто трябва да станат по-прозрачни, за да не бъдат подозирани в тайни геополитически игри чрез техните инвестиции", смята Стивън Джен от Morgan Stanley.