Плоските данъци имат убедени привърженици и противници. Парадоксът е в това, че противниците не са единствено от лявото политическо пространство, а привържениците не са само от дясно.
За да стане ясно защо е така, ще дадем един елементарен пример. Нека да сравним увеличаването на плоския данък върху всички доходи с 2 процентни пункта и увеличаване на пределното данъчно облагане, т.е. на ставката върху най-високите доходи, от 24 на 37%. Последното число не е подбрано случайно, такава беше пределната ставка на данъците при дясното правителство на Иван Костов.
Увеличението на плоското облагане с два пункта - от 10 на 12%, означава, че държавата прибира допълнително 2% от БВП. Увеличението на пределното облагане с 13 пункта, т.е. от 24 на 37%, предполага допълнително увеличение на дела от БВП, събиран от държавата, равно на увеличението в процентни пунктове, умножено по дела на съответната група данъкоплатци в общия обем на дохода. Ако приемем, че този дял е 5%, което е напълно реалистично, общото увеличение на данъчната тежест е 0.65 % от БВП.
Този пример е изключително показателен за

скритите проблеми с плоските данъци

При него възможностите за увеличаване на данъчното облагане при минимална обществена съпротива са огромни. Електоратът много по-лесно ще приемe увеличаване на плоското облагане от 10 на 11 %, отколкото на пределното облагане от 24 на 37 %, макар че последното увеличава намесата на държавата в икономиката в много по-малка степен при това по начин, който е социално приемлив.
Независимо от това плоското облагане има привърженици в ляво. То възкресява една от позабравените идеи на Кейнс икономиката да бъде регулирана чрез данъците. При плоско облагане държавата лесно и ефективно може да увеличава или намалява облагането в зависимост от фазата на цикъла, нещо, което е крайно трудно при прогресивното облагане.
Точно тази възможност обаче плаши някои дясно консервативни кръгове, свързани с т.нар. подход на публичния избор (public choice). От гледна точка на част от дясно консервативните политически среди основният проблем е не толкова в размера на облагането, колкото в наличието на сфери на дейност, които трябва да бъдат защитени от посегателството на държавата. Равномерното плоско облагане, позволяващо изземването на значителни ресурси от всички доходи и дейности при минимална съпротива на обществото, е именно това облагане, което представлява особена обществена опасност.
Нека да илюстрираме тези разсъждения. От плоския данък ще загубят всички с доход под 375 лв., а не под 290, както се твърди официално. Ако отчетем и нормативно признатите разходи от примерно 20%, то всички с брутен доход под 459 лв. са в категорията на губещите.
Сумата набъбва още, ако отчетем загубите от премахването на елементите на семейно подоходно облагане, които ще изчезнат. Става въпрос за разходи от 35 до 105 лв. месечно.
Следователно плоското облагане засяга негативно не само ниските, но и средните (които са около 400 лв.), над средните доходи и дори при определени условия хората, влизащи в групата на най-високите доходи от над 600 лв. месечно.
Нещо повече, при нормативно признати разходи от 60% и нагоре само субсидирането на съответните дейности независимо от размера на дохода би могло да компенсира въвеждането на плоски данъци. Това е така, защото при 70% нормативно признати разходи пределната ставка от 24% (реално 7.2%) е фактически по-ниска от 10% върху брутния доход.
В частност субсидирането е единственото решение в областта на подоходното облагане в селското стопанство и научните изследвания, които сега се ползват от облекчения. Необходимостта от субсидиране е една от малко известните, макар и дискутирани в теорията страни на плоското облагане. Това е допълнителна причина десните икономисти често да се противопоставят на тази идея.
Въвеждането на облагане на хората с ниски доходи определено превръща тази група в губеща. За да компенсира това, правителството предвижда увеличаване на минималната работна заплата.

Тук обаче има два странични ефекта

Увеличението на минималните заплати в държавната администрация е така или иначе за сметка на данъчните постъпления, които се увеличават именно от повишеното облагане на ниските доходи, т.е. спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.
Частният сектор от своя страна или не може да бъде заставен да повиши минималните заплати, или ако бъде принуден административно, ще отговори със съкращаване на заетите. Така или иначе фактът, че се извършва трансфер от бедните към богатите, не може да бъде прикрит.
Правителството интуитивно чувства незащитимостта на позицията си, правейки опити за изменения в данъчно-осигурителната политика, които да компенсират антисоциалната насоченост на плоското облагане. Предлага се премахване на или увеличаване на осигурителните прагове за високите доходи, както и връщане на данък наследство. Това са по принцип правилни действия, но в създалата се ситуация ефектът ще бъде единствено окончателното обезсмисляне на плоското облагане и за групите с високи доходи.
Ниското облагане на високите доходи ще има като

основна последица нарастването на вноса

поради високата склонност към потребление на вносни луксозни стоки отстрана на слоевете с високи доходи. Ще се разшири и размерът на потребителското кредитиране. Изместването на търсенето навън няма да стимулира националната икономика.
Тъй като правителството възприе стратегията на ускорено въвеждане на еврото, то ще се окаже под засиления натиск на Брюксел да вземе мерки за свиване на външнотърговския дефицит и овладяване на инфлацията. Това означава поддържане на високи фискални излишъци. При намален данък върху доходите правителството ще трябва да избира между увеличаване на ДДС до 22% и орязване на държавните разходи.
Всичко това означава по-нисък растеж и заетост, а в последна сметка и по-високо крайно данъчно облагане. Именно по подобни причини плоското облагане се отхвърля не само от левите, но и от десните политически сили в страните с устойчива пазарна икономика.

В международен план очакванията също са негативни

МВФ и Европейската комисия са традиционно скептично настроени към плоското данъчно облагане. Нещо повече, съществува тежък конфликт по повод на данъчното облагане между Стара и Нова Европа. Цената, която посткомунистическите държави вероятно ще платят за неуместния данъчен дъмпинг, който прилагат, ще бъде орязване на структурните фондове на ЕС.
Нека да си припомним също, че идеята за плоски данъци беше наложена преди всичко от икономическия екип на НДСВ. Същият екип успя да прокара една друга, вече позабравена идея, а именно преструктурирането на външния дълг. Загубите от последното начинание досега са поне 3 - 4 милиарда лева. Загубите от новата блестяща идея ще бъдат десетки пъти по-големи.


В последна сметка от плоското облагане ще загубят практически всички,

но най-много хората с ниски доходи, дребният и средният бизнес. Засега се очертава един-единствен сектор, който поне временно ще спечели от плоското облагане. Това е банковият сектор. В България, както и в глобален план се очертава кредитна криза, породена от свръхзадлъжняването по линията на ипотечното и потребителското кредитиране. Плоското облагане ще подобри кредитоспособността на длъжниците на банките, прехвърляйки част от паричните потоци от данъците към обслужване на заемите. Обратната страна обаче е в това, че кредитирането ще продължава да расте и да допринася за влошаване на търговския баланс, особено в контекста на противоречивите мерки, въведени наскоро от БНБ.
Някои икономисти предлагат корекции в предвижданата от правителството схема на плоско облагане, като се допусне необлагаем минимум и се запази признаването на необлагаеми разходи. Това е добре, но означава фактически отказ от основните принципи на плоското облагане, тъй като предполага две скали - нулева и 10-процентна, и селективно третиране на доходите по линията на нормативно признатите разходи. Следователно проблемите с плоското облагане могат да се решат, ако на практика се откажем от него.
Основната заблуда на плоското облагане е създаването на илюзията, че сложните социално-икономически проблеми могат да бъдат решени с елементарни средства. Наблюдаваме обаче обратното. "Опростяването" на данъчната система води до сложни и контрапродуктивни последици, които предполагат допълнителни административни мерки за корекция, а в последна сметка по-голяма администрация и по-високо облагане.
Плоското облагане позволява данъчната тежест да се повишава незабележимо и постепенно. На практика 10-процентен плосък данък плюс 20% ДДС, значителни социални осигуровки и високи акцизи е едно изключително високо и обезсърчаващо данъчно бреме.
За по-голямата част от българския народ плоският данък означава повече, а не по-малко данъци. Илюзиите по този повод ще ни струват изключително скъпо. В дългосрочен план въпреки отделни мерки за намаляване на данъчното бреме логиката на държавната администрация в контекста на плоското облагане е повишаване на данъчното бреме.
Това ще рече, че както желанието на държавата да харчи повече, така и склонността на обществото да й го позволява ще нараснат. Тук субективните цели и виждания на отделните политици и експерти нямат абсолютно никакво значение.
Парадоксално,но една по-сложна данъчна система представлява много по-добър инструмент за стимулиране на икономиката и оптимално разпределение на данъците от равномерното облагане. Това е така, защото при относително сложното прогресивно облагане държавата вгражда в системата определени финансови стимули и санкции, които насочват действията на икономическите агенти в желаната посока. Същевременно по-високите пределни данъци гарантират обществена съпротива срещу прекомерните претенции на държавата.
Без такива регулатори социално-икономическата структура или губи своята стабилност, или "стабилността" трябва да се налага административно.

СНИМКА: Ройтерс Жителка на Любляна протестира срещу плоския данък общ доход и реформите, набелязани от словенското правителство през 2005 г. Въпреки недоволството на синдикатите данъкът бе въведен.

Снимка: Николай Дончев Българските синдикати също недоволстват от рязката промяна в данъчната политика на правителството, която не бе предварително обсъдена с тях.

38

2869