Преди 6 години на този ден стана най-впечатляващото риалити шоу в новата история на света. Същата история, за която Фукуяма беше писал, че й се видял вече краят, се оказа заредена със зрелища, сякаш почерпени от холивудски сценаристи. (Самият Фукуяма се изненада и обяви, че ревизира теорията си.)
"Светът никога няма да е същият" - предрекоха повечето политици, наблюдатели и анализатори след 11.09.2001 г.
Но като се огледаме днес, виждаме, че си е горе-долу същият. Джордж Буш пак е президент, Осама бин Ладен пак се изказва срещу супостата по "Ал Джазира" от неведоми места, в Афганистан и Палестина пак се гърми, в Иран пак имат задни и въоръжителни мисли... Единствената по-съществена разлика е, че преди Ирак беше враждебен и мирен;
днес е "приятелски" и крайно опасен
Най-странно е друго. То е, че хората не мислят по-различно отпреди шест години. Богатите шейхове и милионите обезправени и необразовани мюсюлмани от Индонезия и Пакистан до Сомалия и Мароко продължават да не обичат нищо от Америка освен доларите, а американците продължават да се учудват защо е така, и да ожесточават мерките за сигурност.
С две думи, чудната война продължава. Вече писах, че тази война, чиято емблема спокойно може да бъде срутването на двата небостъргача в Ню Йорк, е ни повече, ни по-малко за световно господство. И няма значение, че тя не се води по правилата на съвременната война (ако изобщо има такива) или че единият опонент е видимо и решително по-добре въоръжен. Войната е за това как да живее бъдещият единен свят, на какви закони да се подчинява, как да си устройва битието. А това не се налага само с оръжие. Понякога се постига с неотстъпчивост и единност, а понякога и с чиста демография, ако щете.
Всъщност войната е затова: ще си избират ли народите вождовете с общо и тайно гласуване за определен мандат, ще могат ли да имат медии, в които да критикуват тези вождове на всеослушание, ако не им харесват; ще могат ли жените да ходят сами на ресторант и да работят каквото искат; ще има ли равнопоставеност на вероизповеданията и атеизма и т.н. Или обратното, ще се възцари законът на шариата, наследствени фамилии ще притежават земята, това под нея и властта над нея; всеки мъж ще е един малък емир в семейството си; жените ще се наказват за свободомислие и прелюбодейство с камъни, а всеки дръзнал -
за обида на Пророка, със смърт...
Войната по принцип е интересно нещо. Тя, така да се каже, е другото основно състояние на обществото открай време, както го е формулирал и Толстой в заглавието на най-известния си роман. През по-далечните епохи всеки е воювал, но главно със съседите си, по обясними причини. Еднообразието на враговете е било обусловено от липсата на възможност за далечен поход, не от дружелюбие към непознатите. Примерно всяко новогвинейско село воювало с всички съседни и само с тях. Нямало как да идеш далеко - трябва много храна, ходене; досадно е. Но щом викингите открили силата на платната, тутакси се възползвали от възможността за протяжни милитъри дестинации. И колонизирали с меч много земи, дори опитали да сторят това с Гренландия. Оставили са ни писмени свидетелства за първите срещи с местните ескимоси - инуити. "Уловихме осем от тях. Те са много интересни, като им пробиеш кожата, не кървят, освен ако направиш дълбока рана. Тогава изведнъж почва да тече много кръв, докато умрат. Само един оставихме, после умря и той." Норвежците оцелели около пет века в две колонии в Гренландия, построили църкви и ферми, създали ред и земеделие. Накрая все пак измрели от глад или били избити до един от инуитите. Които оцелели може би защото се разбирали по-добре със студа.
Днес всички по света са лесно достижими и комшии, а светът изглежда село, в което има място за един кмет...
Войната е интересно нещо, не само защото воюваш с този, до когото можеш да се добереш. Интересно е, защото, ако перифразираме един лаф с иначе сексуална афористичност, при войната се запознаваш с хора. И при това взаимно опознаване научаваш от тях много неща, дори започваш да им приличаш. Очевидно е неизбежно. В процеса на воюването се учиш от врага или съюзниците. Осама едва ли щеше да бъде толкова страшен, ако не беше подготвен с ноу-хау от ЦРУ по време на войната на СССР в Афганистан. Саддам едва ли щеше да се превърне в душманин, ако не беше "доброто момче" за САЩ по време на войната между Иран и Ирак. Терористите от 11.09.2001 г. едва ли щяха да изберат такъв
зрелищен начин за стряскане на света,
ако не бяха изгледали репортажите от първата война в Ирак или безброй видеокасети с апокалиптични бедствия, така любими на Холивуд, докато се дремели в лагерите между две занятия...
Нашето място в такава война е напълно ясно. Ние сме го избрали и политически, и цивилизационно. Безпокои ме само фактът, че както противниковият лагер ползва нашите зрелища за собствена пропаганда, така и нашият ползва противника за политическа кинематографичност в един трилър, приличен все повече на сагата между викинги и инуити. И че нашият лагер се сепва от няколко карикатури на Мохамед в своята уж "напълно свободна преса", но не се сепва, когато откъсва безсмислената територия Косово по етнически принцип от европейска държава или когато отива да вкара мир в мирна иначе страна като Ирак и почва да изкарва оттам нефт и трупове в напълно несъответстващи на лозунгите си количества...
През по-далечните епохи всеки е воювал, но главно със съседите си, по обясними причини.
Драги ми Ламбовски,
за мен "обясними причини" за войната няма. Точка. Боли ме фара, колко са се клали хората преди, това не е нормално или естествено за мене. СЪщото и за работите дето инквизицията ги е вършила и още мноо други.
