От години държавата инвестира в най-разнообразни мерки, които да стимулират работодателите да наемат неатрактивни работници - младежи без опит, възрастни пред пенсия или хора с увреждания... Част от тях са ефективни, други са вече отживелица, трети звучат твърде абстрактно за българските условия.

През 2007 г. Агенцията по заетостта изпълнява



20 програми за заетост и обучение и над 20 насърчителни мерки



За активни политики на пазара на труда са отпуснати 190 млн. лв. "Въпреки спада на безработицата засега няма нито една програма, към която интересът да е намалял", категорична е Мариана Хлебарова, началник-отдел "Програми и мерки за заетост и професионално обучение" към агенцията. Тя обаче признава, че някои от мерките по Закона за насърчаване на заетостта не действат, а други още не са добили популярност, защото носят по-европейски дух.

Сред ретро мерките се нарежда насърчаването на работодателя да запазва работни места, когато спира или намалява обема на производството си. "През 2007 г. мярката е отбелязала нулева реализация", признава Хлебарова. Според нея причина за това е стабилизирането на икономиката и липсата на фирми, които закриват или намаляват производство. По принцип мярката дава възможност фирмата да преквалифицира безплатно служителите си, за които шефът се ангажира да им запази мястото. В продължение на 2 месеца агенцията плаща и осигуровките по трудов договор на въпросните работници. Максималната сума, която агенцията дава за обучение, е 225 лв. Фирмата обаче е длъжна да държи служителя на работа поне 6 месеца. Ако запази работното място за цяла година, обучението може да струва и 500 лв. За мярката през 2007 г. бюджетът е заделил над 20 000 лв. Заради липсата на интерес към нея парите ще бъдат насочени другаде.

Една от мерките, която е още твърде авангардна за българските работодатели, е



наемането на работа и обучението на ротационен принцип



Тя позволява фирмата замести временно с безработен свой служител, който е изпратен на обучение. "Става дума за дългосрочни обучения - минимум 3 месеца", обясни Хлебарова. За да ползва мярката, работодателят сам трябва да финансира квалификацията на своя служител. Агенцията плаща всички осигуровки (здравни и социални) на наетия безработен. Тя може да финансира обучение до 225 лв. и за наетия безработен, ако фирмата реши да квалифицира и него. "Към тази мярка няма никакъв интерес. Причината е, че ако фирмата въобще реши да квалифицира служител, то обикновено го изпраща на краткосрочно обучение", коментира Хлебарова. Другата причина е, че агенцията в момента плаща за обучение едва до 225 лв. През следващите години обаче ще се покриват доста по-високи суми, защото европейските програми дават повече възможности. Въпреки че от тази преференция не се е възползвал нито един работодател от 2004 г. насам, агенцията няма намерение да я отменя, а ще чака интересът да се появи.

Бизнесът открай време предпочита да наема безработни по програми за субсидирана заетост, вместо да повишава квалификацията на служителите си. Подобна участ има и



проектът на социалното министерство "Отново на работа"



Част от него е за жени, върнали се от отпуск по майчинство, които имат нужда да осъвременят знанията си. Предлага им се обучение, с което да "наваксат" пропуснатото. През 2004 г. обаче от проекта са се възползвали 2 жени, а за 2003 г. - само една, сочат данните на Агенцията по заетостта. Явно безплатното обучение на служителите не е достатъчен мотив за работодателя. За курса се налага отсъствие от работното място до 4-6 часа на ден, с което малцина са съгласни.

Без успех са и стимулите за наемане на лица, получавали обезщетение за безработица не повече от 5 месеца, отчитат от АЗ. Никакви заявки няма и по друга иначе интересна мярка - почасовата и гъвкава заетост. Въпреки че редовно бизнесът, а и работещите се оплакват, че този начин на работа у нас не е развит, те рядко се възползват от него. Така например почти няма интерес към възможността



двама безработни да започнат работа на едно работно място



за по 4 часа на ден. Изискването е те да са регистрирани в бюрото по труда и да получават обезщетение 5 месеца. Работодателят ги наема, но се ангажира да пази мястото 2 г. През първата година Агенцията по заетостта плаща осигурителните вноски и за двамата наети. През следващите 12 месеца фирмата сама си ги плаща. Основната пречка тук е задължението работното място да се дели от двама души, тъй като рядко могат да се намерят двама безработни със сходни умения и професии. Затова през последните години се допуска да се наеме и само един човек, но изискването е той да е зает 4 часа. Друга причина е, че все повече намаляват безработните на обезщетения, коментират експертите. В момента без препитание са предимно хора, които от години стоят без работа, а те пък отдавна са загубили право на обезщетението, което се полага максимум 12 месеца. Може би затова от програмата са се възползвали едва 4 работодатели, които са дали работа на 11 души.

От тази година Националният план по заетостта се допълва и с новите възможности, които дава оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Така например ще се търсят варианти в пазара на труда да се включат хора между 50 и 64 г., които вече са се пенсионирали, но още могат да са активно заети. Програмата ще обхваща и осигурява заетост и обучение на затворници, жени, отсъствали дълго заради отпуск по майчинство, и т. н.



------------------------------

Повишен интерес

------------------------------

Наред с непопулярните мерки съществуват и редица програми, които се радват на голям интерес. Най-атрактивни продължават да се проектите за безработни до 29 г., за хора без професия и образование, продължително безработни или пък с трайни увреждания, както и за хората над 50 г. Затова Агенцията по заетостта е отправила искане към социалното министерство да пренасочи средства от непопулярните програми за заетост към по-атрактивни мерки. Точната сума тепърва ще бъде утвърдена. Въпреки спада на безработицата агенцията не препоръчва прекратяване на някои от програмите.

Най-мащабната програма си остава "От социални помощи към заетост". За първите 6 месеца на годината в нея са включени 49 118 лица. Заради наводненията обаче бяха отпуснати допълнителни бройки. Тя ще продължи да действа и догодина. Допълнителни средства ще са нужни и за програмата за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, както и по мерките за стимулиране на работодателите да наемат безработни с увреждания. Към 30 юни в двете програми са включени общо 1246 души.

Засилен интерес има и към мярката за стимулиране на бизнеса да се наемат безработни жени над 50- и мъже над 55-годишна възраст. Към края на юни в тази програма са включени 1269 лица. 734 безработни пък са започнали стаж след обучение за професионална квалификация. Мерките за насърчаване на работодатели да поддържат квалификацията на служителите си също стават по-популярни. Към юни по тях 308 заети са повишили уменията си.

Най-големият проблем на трудовия пазар обаче остават безработните без образование - към юни те са 78 427. Това налага допълнително пренасочване на средства към Националната програма за ограмотяване и квалификация на ромите. Засега в курсовете по ограмотяване са включени 1355 души, а в обучение за професионална квалификация - 30 души. Социалното министерство наскоро обеща, че ще насочи допълнително пари за ограмотяване, защото 57% от хората на социални помощи в трудоспособна възраст са неграмотни. За да намерят препитание обаче, е нужно поне да могат да четат.