След като умря Лучано Павароти, една от италианските телевизии каза, че великият тенор бил готов и в казино да пее, а не станал футболист, както мечтаел, когато бил дете, но пък пренесъл на олимпийския стадион гала спектакъла и италианските арии, "итализирайки" световната телевизионна аудитория.
Как се променя смисълът на думите! Казват, че "гала" идвало от английската дума за бесилка, понеже публичните бесения събирали повече публика от театрите. Казват, че на италиански "казино" означавало и бардак. Не съм сигурен дали е тъй. Но за "итализирането" или "италианизирането" съм сигурен, че навремето означаваше нещо лошо. Различно от балканизирането, но също лошо.
През 1920-те, искайки достойно заплащане и трудови условия, италианците започнали стачки по чифлици и фабрики. С шепа черноризци Бенито Мусолини тръгнал да превземе Рим и да въведе ред. Неговите фашисти били малка, невзрачна партийка и армията щяла да ги помете, но италианският крал не позволил. Вместо това той убедил либералите да участват във фашистко правителство. И после - фашизъм от 1922 до 1945. Това означаваше едно време итализирането (или италианизирането).
След войната, разочаровани от крал Виторио Емануеле III, много италианци станаха републиканци. Те не искаха на трона му да седне неговият син Умберто II. С референдум на 2 юни 1946 италианците отхвърлиха монархията. От тогава насам италианците отбелязват тази дата като Ден на републиката.
Между 1970-те и 1980-те думата "итализиране" отново се изпълни с подозрително съдържание. След убийството на Алдо Моро неговите християндемократи и комунистите постигнаха "историческия компромис". За първи път начело застана не християндемократ, а социалист (Бетино Кракси). После, през 1980-те, влиянието на комунистите нарасна благодарение на Енрико Берлингуер.
Преди това, през 1973, той дойде в София. Придружаваше го моят колега преводач Иван Пейнерджиев. Чудесен приятел ми беше. Беше си купил от "Детмаг" (магазина зад сегашния "Шератън") една гумена жаба с тънък петметров маркуч и помпичка като на стар апарат за мерене на кръвно; като стиснеш помпичката, жабата скача и машинописките пищят от страх в коридора на БТА.
Българската комунистическа партия, послушна на Кремъл, беше против еврокомунизма. А Берлингуер казал на Тодор Живков, че сме направили голяма глупост с това, че участвахме в потушаването на Пражката пролет през 1968.
После, когато Берлингуер си тръгна и пое към софийското летище, след колелото за отбивката в ляво военен камион изскочил от дясно и препречил пътя на лимузината ЗИЛ. Тя беше тежка и голяма. Но камионът бил по-тежък и по-голям. Берлингуер оцеля и се качи на самолета. А моят скъп приятел Иван Пейнерджиев с гумената жаба загина при сблъсъка с камиона. Повече не зная. Не твърдя, че катастрофата е била нагласена. Но като става дума за атентати, ще кажа, че в Кремъл и в партийния дом в София се бояха от Берлингуер и от еврокомунизма повече, отколкото се бояха от папата и от католицизма.
Медиите в източния блок премълчаха за станалото по пътя към софийското летище. Западните медии - също. Не зная защо и те. Зная само, че и на Запад не гледаха с добро око на Берлингуер. Бояха се, че той може да вдъхне живот на т.нар. социализъм, който вече креташе. Даже измислиха специална дума - че той може да "ревитализира" нашата обществена система.
Ей за такива работи, като случилото се по пътя към софийското летище, искам да се разсекрети истината. Също - за финансовите досиета: кой колко пари изнесе от България.
А не да ме занимават с това дали имало картончета за такива уважавани от мен хора като Тодор Динов, който правеше хубави анимационни филми, и като маестро Димо Димов, който направи "Аполония". Само че не виждам изгледи това да се случи. Медиите не ми казват онова, което искам да науча. Българските медии се италианизират. Искам да кажа, че стават безсъдържателни и многобройни. По света има 2500 кабелни телевизии, 640 от тях са италиански! Която и от тях да пуснеш, все едно, че си пуснал вкъщи продавач, който иска да ти продаде нещо.
Рекламният ни пазар също се италианизира. Италианските телевизии поглъщат 57% от парите за реклами. Във Великобритания телевизиите поглъщат 33,5% от рекламния бюджет, а в Германия - само 23%. С две думи казано, сега "итализация" означава "безсъдържателност".
|
|