Два дена след опустошителните атаки на "Ал Кайда" срещу САЩ на 11 септември 2001 г. американският президент Джордж Буш констатира, че "сега на нас ни бе обявена война и ние ще поведем Америка към победа". Предполагаше се, че за няколко месеца той ще представи достатъчно подробен план на това как всъщност смята да спечели тази "глобална война с тероризма".

Това е нетипична война, в която противникът не носи униформа. При нея няма и точни географски граници. Както каза Буш, врагът "се крие в пещери, действа по тъмно, а после внезапно и хладнокръвно атакува".

Независимо от това, след като прие предизвикателството на терористите, президентът бе пълен с решимост да направи света по-безопасно място, а за това трябваше да помогне невероятната военна мощ на Америка.

Блестящо начало на войната с екстремистите бе започналият на 7 октомври 2001 г. блицкриг против движението на талибаните в Афганистан. Към 12 ноември ислямистите бяха изтласкани от Кабул, а една година по-късно, на 11 юни 2002 г., бе сформирано преходното правителство начело с Хамид Карзай.

Преди 200 години, когато британските войски превземат Кабул, херцог Уелингтън отбелязва, че "трудностите започват след постигането на военния успех". Днес, в шестата годишнина след събитията на 11 септември, неговите думи са актуални както никога.

Вместо след победата над талибаните да се проведат ефективни граждански реформи в Афганистан, за да се стабилизира международната сигурност, президентът Буш със своето невежество побърза да обърне вниманието си към Ирак. Вследствие на това светът днес се намира пред по-голяма опасност, отколкото когато той обяви началото на своята война.

Лидерите на талибаните се съвзеха от поражението, прегрупираха се и сега ситуацията в Афганистан остава нестабилна, а жертвите сред военните и цивилното население продължават да растат. В момента процъфтява производството на хероин, главният източник за финансирането на талибаните.

Още по-ужасна е ситуацията в Ирак, където вече четири години има на практика окупационни войски. Америка е доста далеч от постигането на трите си основни цели - стабилно правителство, възраждане на страната и осигуряване на сигурността в нея.

Независимо че в Багдад и провинция Анбар ситуацията в сферата на безопасността се е подобрила благодарение на командващия войските на САЩ в Ирак ген. Петреус, страната като цяло се намира постоянно на прага на гражданска война.



Ирак е напълно разрушен.



Над 2 млн. души са избягали от страната, още 1.5 се намират на нейна територия в качеството си на преместени лица и са били принудени да търсят по-безопасни места. Според някои оценки 60 000 иракчани за загинали, а стотици хиляди са получили различни ранявания.

Загубите на САЩ са над 3500 войници и около 30 000 ранени. Уморени от постоянните битки, тези ветерани едва ли в близко време ще имат сили да участват в сериозни бойни действия.

Картините на насилие и сблъсъци пречат на Ирак да се превърне в пътеводна звезда и демокрация, която би била за пример в Близкия изток и други части по света. Те дори разгневиха и ожесточиха голяма част от живеещите 1.2 млрд. мюсюлмани в предимно християнския Запад. Между другото помощта на тези мюсюлмани ни е спешно необходима, ако искаме да имаме успех в борбата с тероризма.

Политиката на военна намеса в други страни, която провежда Джордж Буш, засили нестабилността и разпространението на насилието по света. Нещо по-лошо. Много мюсюлмани вече вярват на пропагандата на ислямистите, които твърдят, че християните са обявили война на исляма, а мюсюлманите сега трябва с всички средства да се защитават от Запада.

Не може да се каже, че американското присъствие в Ирак е основната причина за атаките в Лондон през юли 2005 г., но военната намеса и подкрепата на бившия британски премиер Тони Блеър за Буш направи тези атентати във Великобритания значително по-вероятни.

Мюсюлманските страни Пакистан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които традиционно се явяват съюзници на САЩ, изпитват сериозни проблеми в сферата на безопасността заради своите тесни връзки със Запада.

Но войната с тероризма не само разгневи силно страдащия от нея мюсюлмански свят. В нравствен смисъл стратегията, към която се придържа Буш,



подкопава образа на Америка като победител в Студената война



САЩ дълго разпространяваха мита, че ще използват своите огромни възможности изключително в името на основните човешки права и на справедливостта за угнетените и онеправдани народи. Продължаващите масови убийства в Ирак, нарушаването на правата на човека, начинът на живот на затворниците в Гуантанамо, както и използването на мъчения във войната с тероризма превръщат тези благородни намерения в подигравка.

Днес Америка се намира в ситуация, която силно напомня на положението на Великобритания около 1781 г., когато тя бе една от великите държави и все не можеше де се справи с въстаналите американски колонисти. Това бе безполезна, скъпа и безперспективна война и само благодарение на мъжеството и проницателността на английските политици от XVIII век, такива като Шелбурн, Фокс и Пит, бе взето решение за изтеглянето на кралските войски и за признаването на поражението.

Те осъзнаха какъв колосален ущърб ще има, ако войната продължи, а Великобритания загуби стратегическото си положение в света. Пит обърнал внимание за растящата агресия отстрана на Франция и разбрал, че продължаването на войната би заплашило Британия със загубата на всичките й колонии. Тогава той призна поражението си и изведе войските си. Ако не го беше направил, Великобритания не би имала сили да се справи с Наполеон 25 години по-късно.

Ако Америка не намери подобен проницателен и мъжествен политически лидер, тя вероятно ще загуби своя статут на уникална свръхдържава и ще бъде подложена на сериозен натиск от такива набиращи сили като Китай и Индия.

Може да се каже със сигурност, че ситуацията по света няма да се подобри, докато Америка продължава да насажда свободата и демокрацията с помощта на оръжия.



-----------------------------------------------------------------------------------

*Генерал сър Майкъл Роуз e бивш командващ силите на ООН в Босна и автор на книгата "Войните на Вашингтон".