ВИЗИТКА

Николай Костов е учител по български език и литература. Започва кариерата си на преподавател преди 21 години в Националната природоматематическа гимназия, където работи и до днес. Завършил е българска филология в Софийския университет. През юни бе избран от представители на над 100 самоорганизирали се училища от столицата и страната за член на контактна група, която да разработи и представи искания за промяна на заплатите и развитието на образователната система, различни от тези на трите учителски синдиката.



- Г-н Костов, ще участват ли колегите ви от гимназията в стачката, вдигната от трите синдиката?

- Становището ни не е оформено генерално. Въпреки това основната част от моите колеги са на мнение, че ако българските синдикати възприемат основните елементи от нашата платформа, ние сме склонни да обсъдим с тях определени действия за сътрудничество. Ако продължават да неглижират мнението на широкото гражданство, ако продължават да работят на парче и да говорят единствено и само за заплати, и то в абсолютна стойност, а не като съотношение в бюджетната сфера - това е основно наше настояване в областта на заплащането, ние ще откажем, както и в момента отказваме, сътрудничество с тях. Не можем да съучастваме на нискоинтелигентни действия, които ще имат временен ефект, които ще излъжат учителите за пореден път и ще представляват реален акт на сътрудничество с определени правителствени среди.

- Какво предлагате по отношение на заплатите?

- Вместо искане за твърди суми ние искаме да се установят справедливи бюджетни съотношения. Това означава изграждане на национална система от образователни и квалификационни равнища на всички заети, в който и да е бюджетен сектор, като за сходни нива на квалификация, на образование и на заеман пост хората от различните сектори взимат сходно заплащане. Държавата трябва да предложи единен класификатор, да дефинира няколко квалификационни нива - на постове и отговорности, и да ги приложи за всички бюджетно платени служители. Онова, към което се стремим, е правителството да признае справедливостта на подобен подход и затова ни е необходим диалог, но той в момента старателно и методично се отбягва.

В момента един начинаещ учител стартира със заплата от около 220 лв., а брутната му заплата е около 300. По информация в пресата начинаещият лейтенант в Българската армия получава около 650 лв. Докато заплатата на професора се измерва с тази на постовия полицай със средно образование и с неясно каква диплома, нещата не могат да тръгнат.

- Доволни ли сте от офертата на правителството от 520 лв. от 1 януари догодина?

- Разбира се, че не. На първо място понятието средна заплата е много разтегливо. Ще цитирам класическия виц от фолклора на физиците, които разглеждат идеално човешко тяло, чиято половина е напъхана в хладилник с температура минус 200 градуса, а другата част е набутана в пещ с температура 236.2 градуса, т.е. средната температура е 36.2, което е идеалната температура, но тялото е опечено. В момента правителството се опитва да манипулира с числа, за да избегне дебата върху съотношенията на заплатите, и предлага да включи учителите в някаква имагинерна средна стойност, от която да разпореди едната част да е малко над нея, а останалите под нея. Оценяваме тази политика като недопустима и няма да я приемем.

- Как оценявате поведението на синдикатите? Чувствате ли се предадени от тях?

- Не просто предадени тук и сега в тази ситуация. Ако проследите развитието на учителския синдикализъм, те пазят такова поведение непрекъснато. Ще дам пример със стачката от 2005 г. Спомняте си изпълненията на интелектуалката г-жа Такева. Това са неща, които поставиха българското общество в някакъв вид параноична криза. От една страна имаше граждани, които съчустват на нашите проблеми и бяха готови да ни подкрепят. В същото време комичните изпълнения на лидерката на СБУ ги караше да се заливат от смях и да не знаят какво да направят.

Има и други причини. В момента, в който МОН се опита да вкара системата за диференцирано заплащане, това взриви вулканът на учителското недоволство. Искрата беше запалена именно от този опит на министерството (бел. авт. - в края на май и първата половина на юни). Можете ли да се представите, че профсъюзи в тясна връзка със своите членове биха приели тази система на диференцирано заплащане? Аз не мога. А се оказва, че повече от 6 месеца "експерти" и на трите синдиката са потрошили маса пари и време да участват в комисия заедно с МОН върху критериите за оценяване на учителския труд. Това означава, че по същество "нашите" дават съгласие за тази система. Аз не си спомням до 18 юни момент, в който трите синдиката да са осъществили съвместни действия. Дори и в рамките на комисията тези хора се занимаваха с взаимно плюене. На 14 юни беше срещата в 29-о училище и синдикалните навлеци бяха изгонени. Четири дни по-късно тези хора подписаха споразумение, с което узакониха една много особена сватба. За пръв път синдикатите се прегърнаха и не могат да се пуснат вече три месеца. Това е брак по италиански - те не се разделят, защото нямат право на развод, а в същото време се плюят непрекъснато.

- Вие не сте срещу диференцираното заплащане изобщо, а срещу начина, който се прилага в момента...

- Първата точка от нашата декларация е, че ние сме за динамично диференцирано заплащане при едно условие - че МОН, където са експертите, осъществи една истинска система за рейтинг на учителите, а тя може да се базира само на национални тестове за учениците от всички класове по всички предмети. Това означава, че трябва да се изработят около 150 -180 системи за оценяване. Това в момента не е налично. Вместо това ни се предлага съвършено бюрократична система, без да се има предвид, че не всеки предмет позволява приложение на компютърни програми например. Какъв е шансът на колегите от училище с три счупени компютъра да се състезават с колегите си от другите училища? Когато критериите са кухи и на документи, се дава поле на субективизма. Отхвърляме тази система не защото сме противници на диференцираното заплащане. Ние възразяваме срещу некоректна и позволяваща субективност система.

- Какво очаквате да е отношението на родителите при предстоящата стачка?

- Нашите надежди са, че ще е успеем да ги убедим в добрите си намерения и че в нашите кръгове има хора, които не гледат на образованието само като източник на собствената си заплата. Нашата философия е, че основната цел и фокусът на образованието са учениците, защото наистина те са бъдещето на нацията.

За съжаление и на правителствено равнище се тиражират няколко мита за учителската професия. Първи мит - учителите работят по половин ден. Средната натовареност е 20 часа. Не мога да разбера защо никога не съм чул от синдикален деятел или от министър на образованието кратки обяснения по проблема. Оня, който твърди, че учителят работи само през това време, лъже. Учителският труд е разпръснат и има части, които са очевидни, и други, които са скрити за обществото. Твърдя, че и най-калпавият учител освен 20-те часа през седмицата отделя и още 5 - 6 часа за самоподготовка.

В момента аз преподавам литература на около 160 ученици. Една-единствена контролна работа означава проверяване на 160 писмени работи. Задължен съм да проведа минимум по две контролни и една класна работа за всеки срок и освен това, ако държа да съм перфектен в работата си, аз трябва да направя тест за входно и изходно ниво, което означава проверка на около 1000 писмени работи годишно. Пресметнете колко време е необходимо за проверката на различни почерци от блестящо оформени основно на момичета и стигащи до калиграфски постижения от типа на писмото на етруските. Освен това има училищна документация, която е съмнително удоволствие за класните ръководители. Да сте чули някой от критиците на учителите да говори за изпитите, за олимпиадите, за дежурствата? Аз питам къде са синдикатите, защото мнения от типа "Тия нищо не работят, бе!" могат да се прочетат във всеки трети вестник.

От друга страна, ще бъда обикновен лъжец, ако ви кажа, че всички учители работят по 40 часа. Ако един учител гледа съвестно на своите задължения, той е осъден на физическо умиране в буквалния смисъл на думата. Твърдя, че цялата отговорност за ситуацията е не на учителите, а на онези, които взимат решенията.

- Ще успеете ли да се самоорганизирате в алтернатива срещу синдикатите?

- Лично аз смятам, че ако някакво движение тръгне да променя заплатите, задължително трябва да премине през някаква форма на синдикализъм. В момента обсъждаме точно този проблем и това ще бъде нещо, което ще сложи генерален знак върху нашата дейност. Това е Рубиконът - ако се окажем достойни и успеем да сформираме организация, която да изпълнява и синдикална функция, ние ще постигнем огромен успех. Ако се провалим, няма да бъде за това, че хората не го желаят, а просто защото ние не сме достатъчно кадърни.