Отдавна беше ясно, че първите ни местни избори като страна-член на ЕС ще бъдат ожесточена и оспорвана битка. Ясна е и причината за това - прословутите европейски фондове са насочени най-вече към общините и никак не е без значение кой точно е кмет и коя партия има мнозинство в общинския съвет. Политическата вакханалия, която обаче вече се развихри, май надминава всички очаквания. Борбата за еврофондовете със страшна сила отприщи духа на Ганьо Балкански, който сякаш беше задрямал нейде в миналото, когато гледахме ЕС през крив макарон.

Няма да е изненада например, ако броят на партиите, които се явят на този вот, е трицифрено число. В България вече ни работници, ни селяни има, но пък за сметка на това във вота ще участва Българската работническо-селска партия. Експерти също не останаха много, но пък политическата партия "Камара на експертите" ще присъства сред бюлетините в тъмната стаичка. Многобройните фенове на Гражданския съюз за нова България и Националното движение за спасение на отечеството също ще могат да гласуват за своите любимци. Депутатите този път - случайно или не - пропуснаха да въведат депозит за участие в изборите и това разбута прилепите, останали нейде из пещерите на прехода. Вярно е, че на местни избори е по-трудно да се въведе такава мярка, отколкото на общонационални. Но варианти все пак има, стига да има и воля. Такава обаче явно нямаше. Явно безкрайно шарените общински съвети са удобна мътна вода за всички политици, които вече са подготвили въдиците, за да ловят риба. Много от тези измислени партийки, зад които вероятно стоят съмнителни интереси по места, вероятно ще успеят да прескочат общинската избирателна квота и да вкарат съветници. Не че големите партии са кой знае колко читави, но те поне са доста по-добре осветени.

Кампанията, макар още официално да не е започнала, вече роди компромати, пред които партийната книжка на Стефан Софиянски е като невинна закачка. За кандидат-кмет, който според социолозите най-вероятно ще спечели в един от най-големите градове, се пусна слух, че преди десетина години е изнасилил 12-годишно момиче. Да се чуди човек имат ли акъл тия, дето така лековато говорят такива неща. Ако това е вярно, то рефлектира и върху този, който го изнася, тъй като естествено възниква въпросът защо досега е мълчал. Ако пък не е вярно, нещата стават съвсем зле за източника на информацията. "Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз - за туй нещо не се иска кой знае каква философия", както би обобщил един негов изтъкнат предшественик. Кампанията тепърва предстои и кой знае какво още ще научим, докато свърши.

Взеха да се пръкват и партии дубликати, които също смятахме, че са останали в миналото. Депутатите положиха доста усилия, за да спрат създаването на партии с подобни едно на друго названия, но това няма да се отрази на този вот. В Симитли вече се появи ГЕРП, да се готвят и други градове. Явно славните времена, когато имаше 3 СДС-та, няколко НДСВ-та и двайсетина БЗНС-та не са отминали съвсем.

Някои неща от добрите стари времена обаче са си все същите. Левицата на много места ще има повече от един кандидат. Почти стопилото се СДС продължава да се люспи. Кандидатите вдясно нямат време да обясняват какво точно смятат да направят, ако бъдат избрани, а трябва да се самоизтъкват кой е по-истински антикомунист. Сякаш никой не се интересува, какво е свършил и какво не Бойко Борисов като кмет. Всички спорят може ли той да е наистина десен кандидат, след като е бил бодигард на Тодор Живков. Досегашната лична биография на Мартин Заимов сякаш няма никакво значение. Единствено важното е, че дядо му е разстрелян заради обвинение, че е съветски шпионин, и че той самият е роден в Женева, което навремето се случваше само на номенклатурата. Това може да е всичко друго, но не и дясно мислене. То предполага на първо място да се оценява конкретно свършената работа и да се преценява доколко са реалистични обещанията, които се дават. Дясномислещият не мрази хората от добро потекло, а, напротив, уважава ги. Май ще излезе прав Иван Костов, който навремето твърдеше, че десният електорат у нас е твърде малък, след като дори хората, които гласуват за десни партии, явно разсъждават левичарски.

Какво точно е влиянието на левицата и десницата ще узнаем след месец-два. Нелицеприятните истини за политическия живот у нас като цяло обаче вече лъснаха.