"Графитите" на средновековния българин

13 Септември 2007 02:47

Авторът е прав - Преславската книжовна школа е нещо, с което българите заслужено се гордеят. В манастира в Равна (дето бил ходил Умберто Еко), с който започва статията, има надписи от 9-10 в. с шест вида надписи - рунически (прабългарски), на старобългарски с глаголица и кирилица и на гръцки с гръцки букви, латиница и кирилица. По всяка вероятност (въпреки мнението на Б. Димитров) кирилицата е създадена в манастирите на Преславската школа по това време - най-ранните й датирани образци се намират из този регион, там тя се налага много по-рано над глаголицата в сравнение с Охрид.

За пример и е ктиторството на българските монарси в 9-10 в. - Симеон вероятно е дарител на Равна, Борис - вероятно на варненския манастир Пресвета Богородица (на Теке Караач). Намерени са техни оловни печати, които са висели на грамоти. И в двата манастира имало големи скрипториуми - и по броя на намерените стилуси и закопчалки за книги, и по размерите и украсата на сградите.

Жалко, че Равна и Теке Караач са известни само на историците (и любителите историци). Би трябвало да са първостепенни обекти на културен туризъм - консервирани и реставрирани, сред благоустроени паркове, с модерни мултимедийни музеи за Преславската школа, магазини за книги и сувенири, с редовни автобусни линии до тях в уикендите. Те са на 15 до 45 мин. път с кола от Златните пясъци. Аладжа манастир, център на исихазма от 14 в., е на две минути, но също не е консервиран и реставриран.

13 Септември 2007 03:10

ОК, ама наличието на скрипториуми и на книжовни школи (които във византийски и/или български контекст нямат нищо общо със западноевропейските университети - справка - Георги Каприев) какво общо има с масовата грамотност? Както показват пак европейски медиевисти като Жак льо Гоф, наличието на хубаво преписани в скрипториуми, илюстрирани с изкусни илюстрации и пазени като скъпоценности книги няма нищо общо с масова образованост. Напротив, това са манифестации на едно блестящо варварство - начинът, по който той описва "Каролингския Ренесанс", и по който вероятно може да се опише и българският "Златен век". Без да се подценяват постиженията нито на единия, нито на другия, те НЕ свидетелстват за масова грамотност, а напротив - за изключителността на книгата, която е толкова рядка, че е направо сакрален обект. Всъщност, авторът на горната статия добре се е ориентирал в това отношение: той мери грамотността в средновековна България не чрез лесноизброимите добре илюстрирани четвероевангелия, преписи на византийски летописи и т.н., не с "Охридския университет" на Климент, ами чрез "графитите", които са няколко десетки, според него (ОК, "достигналите до нас" - щото турците иначе унищожавали български графити под път и над път, нъл тъй...). В това именно отношение, Петрински е прав - тези наивни надписи са по-надеждно свидетелство за поне елементарна грамотност (четмо и писмо), но заключенията му са, меко казано, силно пресилени, не се основават на никакви реални данни и са абсолютно нереалистични. Моля да види кога в България след 1878 г. грамотността достига 60 %...

Boatswain Spyder

13 Септември 2007 03:35

.

13 Септември 2007 04:42

Да, драсканиците на случайни хора (войници, моми) говорят за грамотност и сред простолюдието. Драсканиците от това време в България са много. Не всеки камък ставал за драсканици - в Теке Караач имало намерени повече стилуси, но нито един надпис като равненските, понеже тамошния камък е грапав. Но има остатъци от стенописи и даже от сводове.

Българските учени може и да не са най-великите, но трябва да участват на равна нога в международния обмен и да популяризират и българските находки. Например някои бълг. автори се цитират от М. Гимбутас още в 80-те години и тя отделя доста внимание на българските праисторически находки от наше време - наравно с "австрийските" от Унгария, Сърбия и Румъния от края на 19 в. - макар да не е идвала у нас на разкопки. Сега е много по-лесни и има и много съавторски работи, и много западни (особено английски) археолози работят у нас, понеже намират много повече материал, отколкото другаде.

Angel Kandiloto

13 Септември 2007 06:27

Или както казваше др.Т.Ж.:"-Целта другари е навсякъде , по всяко време да има -Матрял!!!"

Hugin

13 Септември 2007 07:35

"До нас е достигнала само незначителна част от създаденото след средата на IХ в. книжно богатство"
Требва да се казва на висок глас и КАКВО е станало със значителната част и КОИ са го станали. Нали?

Bokky

13 Септември 2007 08:15

За разлика от сега в Средновековието в градовете са живеели не селяни, и разни напопочпени със самочувствие като празнодумци Маринов, а граждани, аристократи. Възможно е 60 % да са били грамотни, но автора не казва във вестникарската статия как стига до тази цифра.

scouser

13 Септември 2007 08:41

Браво на автора на статията

Повече такива писания трябва да има

Чавдар Маринов-you suck!

Dante

13 Септември 2007 09:50

Статията на Иван Петрински е написана изключително професионално.

Нещо толкова рядко срещано в родната ни джурналистика.
Хора като Чавдар Маринов ако бяха чели и други книжки нямаше да издават неграмотността си по този банален начин. Защото за средновековната българска писменост и литература е писано много, от български учени (не Божо Димитров) и то добри книги.
"Пенчо бре чети! Пенчо не чете." Еми така е щото повечето българчета са като онзи чукча от вица: "Чукча не читатель, чукча - писатель".

13 Септември 2007 09:55

Не само празнодумец, но и празноглавец е оня, който идентифицира "аристократи" с "граждани"... Да не говорим, че поне в други исторически контексти, за които има несравнимо повече данни, образованието не е първа грижа на аристократа и то до доста късна епоха.
А авторът на статията как е получил 60-те процента? Ами много просто: проверил е преброяванията на населението през средновековието и статистиките на "гражданите" с начално, средно и висше ...
Идеята за 60-те процента грамотност е част от арсенала глупотевини на чалгаджии като Б. Д., редом с други фамозни открития. Статията на Петрински е любопитна, но можеше да си спести такива глупости. Тежките анахронизми като това, че в Средните векове "децата ходят на училище", са може би допустими за вестникарска статия, но това все пак е в-к "Сега", а не "Труд".

НЕРВЕН

13 Септември 2007 09:57

"Ништо не разбирам"-софийски графит..

водач на МПС

13 Септември 2007 10:29

...И ако продължим с мислата на Ч.М.-бай дъ уей !

Васуки

13 Септември 2007 10:41

По всичко личи, че ЧМ е на софрата на Сорос. Да му е слаТкУ!

popangelov

13 Септември 2007 10:55

Чавдар Маринов:
"Няма причина да смятаме, че в (сигурно доста по-неразвития) контекст на средновековна България е било по-различно от средновековна Франция или Англия."
"Определен регрес спрямо "масовата" сколаризация през средоновековието, за каквато не само нямаме данни, но и със сигурност не съществува не само в България, но и където и да било."
"...начинът, по който той описва "Каролингския Ренесанс", и по който вероятно може да се опише и българският "Златен век""
Добре де, статията е написана наивно и прави генерални изводи без много данни. Но пък коментарите на Маринов правят генерални обобщения на базата на силно съмнителни съпоставки и сравнения. Няма никаква убудителна причина да смятаме, че изводи и интерпретации върху изследванията на средновековието в Западна Европа могат да се прилагат без необходимите данни за същия период у нас. Това е някаква перверзна форма на марксическа наука, много по-съмнителна от наивния, но все пак оригинален и свеж подход на автора на статията. Откъде се вади изводът, че контекстът на средновековна България е "сигурно доста по-неразвит"?
Откъде е ясно, че със сигурност не съществува "масова" сколаризация?
Откъде е ясн, че българският Златен век може да бъде описан като Каролингския Ренесанс?
Откъде е ясно, че българските книжовни школи имат каквото и да било общо с каролингските скрипториуми?

TUT

13 Септември 2007 10:59

...Ела мъ ритни по шушона, Гиргино...

Umko

13 Септември 2007 12:02

Статията е интересна, особено изведените факти, но някои от заключенията са меко казано смели. Но като цяло интересна тема.[/s]

Bokky

13 Септември 2007 13:06

Не съм писал, че в Средновековието гражданите са аристократи, а че в градовете са живеели граждани и аристократи /боляри/. От Philippe Arié s & Georges Duby знам, че в Средновековието голяма част от гражданите са били грамотни до известна степен. Е, разбира се не дотам грамотни да четат произведенията на Чавдар Маринов! Това ноето прави този момък е следното: по време на Освобождението 1 процент от българите са грамотни, ерго - през Средновековието трябва да са под 1 процент. По този логика всички жени са курви, защото съседката Пенка е лека жена!

Големият Лебовски

13 Септември 2007 13:23

Още като четох статията, подозирах, че авторът ще бъде излапан по-долу. Не е станало точно така, има дискусия. В духа на смешното може да се припомнят и "графитите" по многовековните балкански бели буки от рода на "Тук аз, Гаго, ....х Мара".

13 Септември 2007 13:49

Чавдар е писател, Чавдар не читател. Що отклоняваш дискусията в криво дере бре Мароноф?
Разликата между средновековна англия или франция и същата българия си е очевадна, и празноглавец е този който не смята, че "средновековна България е било по-различно от средновековна Франция или Англия."
А, и очевидно е че нямаш нищо общо с българските учени, щом си позволяваш да ги сравняваш по този начин със немските и френските им колеги, слабак

-=-
и вместо да продължиш да се заяждаш, впрегни критичната си мисъл да окоментариш и това:

...неграмотност и висша наука и пропаст между тях чертаят бъдещето на България. Само от политическата класа зависи да постави за разрешаване този въпрос на десетките научни работници, които могат да го решат. Прости интуитивни решения няма.

Редактирано от - BroodWar на 13/9/2007 г/ 13:59:31

водач на МПС

13 Септември 2007 13:50

Значи, като чета Чавдар Маринов какво и как е написал и ми идва някакво вдъхновение, което не мога да не изразя на страницата под тази статия.Колеги, четете как уважаемия г-н Чавдар Маринов си е сглобил речта ! Как я е натамънил, дет се казва ...Какъв патос само струи от думите му !!! Малко са хората способни на това ! Това Ви го заявявам аз най-отговорно ! Няма майтап ! Такава сглобка на речта, този патос в думите му, изписани от него тук, съм срещал само един-единствен път на друго място, в друг сайт, който навремето посещавах... И по сглобката на речта се познава един човек, независимо с какви никове се представя ! От мен-поздрави към всички !

13 Септември 2007 13:52

Чичо Фичо,

рядко се случва, но аз не си кривя сърцето

it is I

13 Септември 2007 15:57

Broodwar - инквизиция

Федаин

13 Септември 2007 15:58

Тоя па Чавдар като прочете за тия 60% и изпадна в истерия.Споко бе пич - не се връзвай толкова на кого му дреме колко са.Колкото до сравненията ти със средновековна Англия и Франция и техните университети

Абе нашите земи, въобще Византийския свят по това време са били като Лос Анжелис и Лас Вегас сравнение със Западна Европа.Нема да ти обяснявам защо...То и да се блъскаш в гардите булгар е тъпо, ама и тоя изпран мозък и англосаксонско поклоничество е не по малко смешно.

13 Септември 2007 16:19

Чавдар Маринов
Наистина смайваща глупост! Може ли авторът да ни каже колко горе-доле били тези училища и кога? И как "градското население" ходело до тях в обителите - с градски или междуселски транспорт? И най-вече как я получихме тая статистика? 60 % - уау!!! След великата епоха на Българското възраждане с "масово" откриване на училища във "всяко кътче на българските земи", първата статистика на грамотността в Княжеството и в Източна Румелия дава 3-4 %...

ОК, ама наличието на скрипториуми и на книжовни школи (които във византийски и/или български контекст нямат нищо общо със западноевропейските университети

Идеята за 60-те процента грамотност е част от арсенала глупотевини на чалгаджии като Б. Д., редом с други фамозни открития.

Наистина, процентът на българската грамотност в Средновековието е направо невероятен в сравнение с повсеместната неграмотност в Западна Европа.
Миналата година гледах случайно едно предаване по този въпрос, в което беше поканен известния български византолог проф. Васил Гюзелев. Лично той съобщи числата за смазващото превъзходство на средновековна България с 60-70% грамотност срещу 2-3% грамотност на Запада.
Проф. Гюзелев е всепризнат авторитет не само у нас, но и по света и трябва поне да се замислим над казаното от него. Между впрочем, успял е да уреди следващият световен конгрес на византолозите най-после да се проведе в България - за първи път.
Обяснението му на факта беше много просто - всяка българска енория, във всяко българско село, в което е имало дори малка църква, имало е и училище, в което свещениците са преподавали на чист български език, а не на неразбираем латински или гръцки.
А като се има пред вид, че още преди мнимото "покръстване" през 9-ти век в България е имало не стотици, а хиляди църкви и манастири (говори се дори за руини на 10 хил.), в които още от 4-ти век църковната служба е провеждана на роден тракийски/беси-готски/български език, няма много място за чудене.

Наистина българските скрипториуми не могат да се сравняват със средновековните университети по обясними причини, защото по времето на нашите скрипториуми от 9-ти век още не е имало университети в Западна Европа. Те се появяват "малко" по-късно - за първи средновековен университет се счита този в Болоня от 12-ти век.
Нашите отговорници по масовата информация пропуснаха възможността да запознаят населението с този университет, където преди 2-3 години Симеон II ходи да чете лекция и мисля, че и почетен доктор стана. Църквата на този университет се казва и до днес "Санта Мария дей Булгари" (Св. Богородица на Българите).
Тук е преподавал най-големият юрист на 12-ти век д-р Булгарос ди Булгаринус Златоустият, който е бил адвокат на император Фридрих Барбароса в процеса за собствеността на италианските градове. Д-р Булгарос обаче заявил, че по римските закони частната собственост е свещена и неприкосновена и това право е по-голямо дори и от императора, затова и досега е на голяма почит в Италия.
Херцозите Булгари пък са били ктиторите на университета в Болоня, та затова и църквата носи тяхното име.
Тези българи пристигат в Италия след 560 г. заедно с лангобардите на Албоин, а дотогава са живели заедно известно време в Панония. След разпадането на Равенското кралство на остроготите, които през 488 г. тръгнаха с Теодорих Велики от Свищов (Нове) за Италия, император Юстиниан Велики разреши на лангобардите и българите да се заселят в Италия. Към края на 7-ми век най-малкият син на Кубрат, Алцек, също пристигна при тях със своята част от българите. И така, след 5 века там цъфна първият европейски университет.

Докато при скрипториумите случаят е съвсем друг. Ръководителят на разкопките на варненския скрипториум проф. Казимир Попконстантинов каза първо, че това е най-големият скрипториум в рамките на Римската империя, т.е. такъв не е имало нито в Константинопол, нито в Рим и т.н.
Професорък каза също, че като ходел да чете лекции на студенти в Сърбия, Хърватско, Словения, Чехия и т.н. тамошните студенти и преподаватели се удивлявали, как е възможно в България да се намира такова огромно количество надписи от това ранно време, а при тях практически нищо не могат да намерят. Вероятно просто не е имало, кой да надписва камъните и тухлите.

Чичо Фичо е прав, че тия истини трябва да се популяризират, та покрай чужденците и нашенците да научат по въпроса за грамотността.

13 Септември 2007 17:30

След великата епоха на Българското възраждане с "масово" откриване на училища във "всяко кътче на българските земи", първата статистика на грамотността в Княжеството и в Източна Румелия дава 3-4 %...

Това е наистина много притеснително изследване и се опасявам, че ще бъде използвано в предизборната борба.

В една от речите си в английския парламент по повод кланетата в Батак и другаде по време на Априлското въстание Мак Гахан казал: "Как може да се оспорва правото на независимост на българския народ, след като българите имат повече училища отколкото има във Великобритания и Русия?!".
В Руската империя по това време училищата били 1248 на брой. Не знам, колко са били училищата в Британската империя, но важното е, че са били по-малко от българските.
Ако при нас с 6, 5 млн. българи (Екзархията) грамотността е била спаднала от 60-70% през Средновековието на 2-3% през Възраждането, то в Русия и Великобритания положението е било направо ужасно.

Не е лошо да помолим Комисията да отвори приоритетно досието на стъкмистика на тази статистика, за да видим на кой цар е служил. Ако е от тези, които написаха тогава в българската история, че българите били "азиатски тюрко-татари", "уралски чуди" и "австралийски диваци-самоеди", можем и да не се притесняваме толкова за образоваността си.

Лично аз се почуствах приятно поласкана, когато миналата година бившият израелски премиер Бенямин Нетаняху каза на заседание на Израелско-британската търговска камара: "Ако от нивото на образованост зависеше богатството на една страна, то България щеше да е най-богатата страна на света."
(в. Джерусалем пост, 18.2.2007 г.)
Той, разбира се, е искал да даде фрапиращ пример, как, когато "ум царува, ум робува, ум патки пасе", най-грамотният може да бъде и най-бедният.
Но пък е бил достатъчно добре информиран, за да не си криви душата и да отрича фактите.

Medovina

13 Септември 2007 18:00

Като говорим по темата, защо не вземем да прочетем нещо от извора. Лично мене ме поразява фактът, че стражата в Плиска е оставила надписи на...гръцки език. Натиснете тук
P.S. Благодаря, BroodWar. Сега дадох линк направо гъм глава "Графити".

Редактирано от - Medovina на 13/9/2007 г/ 21:46:28

13 Септември 2007 18:09

neminona,

моите най искренни почитания

popangelov

13 Септември 2007 18:40

Да прочетем, Медовина(хубав ник, между другото), ама нищо не излиза.

13 Септември 2007 18:56

Медовина искаше да каже ей туй: Натиснете тук

13 Септември 2007 18:58

Medovina,
Няма място за притеснение. Докато са живели в Римската империя българите са използвали първоначално официалния държавен език - латинския. След Цариградския вселенски събор през 380 г., когато българското християнство е обявено за "еретическо", "полуаринско", поставено е извън закона заедно с българската Глаголица и започват да се преследва от Цариград и Рим, гръцкият език също е обявен за втори официален език в империята.
Зоните на влияние на латинския и гръцкия по българските земи към 4-5 век може да се видят на тази КАРТА.
Разбира се, гръцките писатели от това време злъчно пишат за императорите от български произход - от Константин Велики, родом от Нишко (3/4 в.) до Юстиниан Велики, македонски селянин, родом от Скопско (6 в.), че "говорели развален латински и гръцки като варвари", но няма как. Мъчели са се хората, както сегашните ни ръководители с английския.

Константин написал "Беседи" на матерния си език обаче, както пише Йоан Лидийски.
Юстиниан пък, след като закрил Атинските философски школи и изгонил гърците от царския двор, се обградил с аристократи и гвардия от "негови съплеменници вандали", които "се обличали и носели хунски прически", казва злобно Пропопий Цезарейски (грък).

Няма нищо чудно, че когато българските царе пренасят политическия център на държавата си южно от Дунава, те щат не щат първоначално ползват официално признатия гръцки език, който по това време еднозначно се налага в Цариград и източните провинции на Римската империя.

Едва след като през 9-ти век Цар Борис I приема по геополитически съображения да се откаже от дамгосаното като "еретическо" българско християнство и да приеме Никейското, както и да замени "компрометираната" първа българска Глаголица, наследена още от 4-ти век от св. Урфил (Улфила), като я замени с международно признатата нова българска Глаголица ("Кирилицата"

и след като Цар Симеон Велики изгонва гръцките свещеници в края на 9-ти век, тогава чак настъпва "Златният век".

13 Септември 2007 19:17

Ето как са изглеждали " българо-вандалите с хунски прически от Македония", съплеменници на Юстиниан Велики - най-близките му аристократи и част от Преторианската гвардия.
Този, отдясно до него е великият пълководец Велизарий. Въобще, всички са хубави момчета, нашенци, и не мога да разбера гръцкия вкус и злобеенето на Прокопий. Забравих, той пише за Юстиниан чак, когато императорът вече се е споминал.

В житието на Юстиниан от архиепископ Черниговский от 19-ти, признато от Православната църква, пише даже, че бил "славянин" с майчино име Управда (на латински Юстиниан), но според българска чалга-история, която официална и все още се изучава в училище, "славяните" били дошли 1 век по-късно, та нещо много не ми се връзва.

Лунатик

13 Септември 2007 19:24

Бозкее, бозке

унугундурите от България на пет океана са се настанили тука и немедлено унищожават, всеки усъмнил се във величието на хана и народа МУ.

Как я постигате таз грамотност от 60% при цена на единствения книжен носител тогава - пергамента = на теглото му в злато?

Или "с малки чукчета" целокупния тогавашен български народ е изчуквал глаголицата където му падне?

13 Септември 2007 20:53

Неминона много свободно си служи с понятието "българи" - това за нея са всички народи, живели някога по нашите земи, или пък самонаричали се така.

В географски смисъл науката може да нарече Флавий Аеций (роден в Силистра), Константин Велики или Юстиниан Велики "българи", като родени в етническото землище на българите, но може да ги нарече и "сърбин" (Ниш) и "македонец" (Скопие). Наистина се използват и думи като "испанец", "британец", "ирландец" и пр. за обозначаване условно на стари римски хора по произход оттам.

Но етнически тези стари географски "българи" (и народите, които се наричали "българи", но живеели на Волга, в Кавказ, Мала Азия и другаде извън Балканите или непосредствената им околност) не били от нашия сегашен български етнос - който възникнал едва на Балканите в 9-10 в., в резултат на властта на българското царство (със столици в Преслав и Охрид), на източното християнство, езика на Кирил и Методий и кирилицата.

13 Септември 2007 20:56

Лунатик
Бозкее, бозке
Как я постигате таз грамотност от 60% при цена на единствения книжен носител тогава - пергамента

Ами с агнешки кожи, Лунатик.
Тогава не е имало Интернет, но е имало много овце, та на това са писали, но са внимавали какво пишат.
Сега нямаме толкова много овце, но затова пък всяка може да пише в Интернет каквото й скимне. И за всяка си има читатели.

падналотмарс

13 Септември 2007 21:02

този път прочетох статията преди мненията във форума
и немам мнение
просто ще натисна бутона `оценка` както подсети един форумец преди време - 6

13 Септември 2007 22:07

Точно така, Чичо Фичо,
Имат право да ги наричат и "сърби" и македонци". Работата е там, че в един момент всички тези скитски и гетски народи в българските земи започнали да се самонаричат "българи" (от 3-ти век) и чак няколко века по-късно от тях започват да се отделят "сърби" (7-ми век), много по-късно "румънци" и още други македонстващи ще се появят. Българите, които се разхождат из Италия още от 4-ти век, сега са "чистокръвни" италианци, на някои още им личи и по имената. В Испания са станали испанци и т.н.

Ако сърбите държат Константин от Нишко да е "сърбин", ще трябва най-напред да обяснят, защо Константин, умрял 337 г., е канел на "Коледна закуска и латински славословия българите, сините, зелените и разни чужденци - фаргани, хазари, агаряни и франки" (вж. "Готските игри", автор: Константин Велики).
Сръбският историк и националист проф. Фердо Шишич обаче обръща вниманиe, че през средните векове сърбите идентифицират българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин", а не "славянин".
Сръбския крал Стефан Първовенчани (поч. ок.1227) пише в биографията на баща си крал Стефан Неман: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на името Стрез, се отцепи на запад от моята държава (Сърбия)".
Григорий Цамблак пък пише ок. 1408 г. в биографията на сръбския крал Урош III Дечански, че през 1330 г. "българският цар Михаил тръгнал на война срещу крал Урош с голяма войска от ... готи... като развълнувано море".
Най-умерен е Дуклянският презвитер (ок. 1180 г.), който е категоричен, че "готите са славяни и българи и ... говорят славянски език". На същото мнение са и Дандоло и Тома Архидякон.

Така че със сърбите и румънците лесно ще се оправим. Най-напред трябва да се справим с българите с изпрани мозъци.

Относно българите от северното Причерноморие, те са преди всичко изтласканите на север от Дунава до 1-ви век от римляните тракийски/мизийски гети, които после разбиха римляните и се върнаха обратно
като готи и хуни. Може и други да са дошли с тях, но в историческо време никакви азиатци не са идвали, а същите скити, които от векове са живели в европейска Скития - до северно от Днестър и Днепър, но южно от Дон.
Етнонима "българи" възниква в Мизия през 3-ти век, а не в Азия.

Не забравяй, какво пише готският историк Йордан: "От земята на българите дойде хунската ярост". Това е 375 г., когато според историческите великогермански и великоруски фалшификатори от 18-19-ти век започнало "Великото преселение на азиатските народи в Европа".

А всички древни историци са единодушни, че хуните/българите по това време вече са в Панония и техният удар идва от запад на изток, а не "от Азия към Европа". По ефекта на доминото ударната вълна преминава през съседните племена и достига до черноморското крайбрежие, където я поемат визиготите и те нахлуват 376 г. южно от Дунава в Долна Мизия с разрешението на Валент.

След това го разбиват на 9 август 378 г. при Одрин и го изгарят жив в една къща. "Осъждат го на смърт чрез изгаряне"

, защото той наредил да изгорят на клада на 26 март 378 г. край Одрин 26 християни-ариани по идея на папа Дамас I (впоследствие са обявени за мъченици): поп Верко, Авив, Иской, Сила, Фильо, Ана, Ала, Лариса, Мика, Анимиса и Гатя, Сава „воин готин“, презвитер Батуш и др. В касапницата участват визиготи, остроготи и българи. После знаеш, че остават само българите.
Но това е описано много добре също и от Паисий, та просто трябва да се прочете.

13 Септември 2007 22:08

Благодаря много за всички бележки по моя постинг. Сега да обясня историята на 60-те % грамотни в средновековна България. Изглежда, че легендата тръгва през 1980-те години от една статия, или по-скоро статийка - тъй като е от около пет страници (и още пет с репродукции) - на археолога Йордан Алексиев. Алексиев сочи епиграфски паметници от Царевец, които са цитирани и в статията на Петрински, обяснявайки, че те се срещат върху 30 % от наличните гърнета, чирепи, лъжици и пр. обекти. Оттук Алексиев вади заключението, че 30 % от населението на Царевец били грамотни. Това е.
Не знам на вас как ви се струва, но този извод издиша не по едно и две направления. Първо, калкулацията на Алексиев предполага, че всеки един паметник съответства на един човек и възможността един човек да е автор на повече такива, е априори изпусната. Да добавя тук и проблематичното му заключение, че не само майсторът, произвел съответното гърне с надпис, но и собственикът му са грамотни: баба ми, например, имаше хладилник, на който пишеше "Мраз", но си беше неграмотна. Второ, дори да приемем, че паметник=отделен човек, проблематично е самото проектиране на процента на намерени обекти с надпис върху общото (предполагаемо !) население на Царевец (не става дума за цял Търновград !). Тази бакалска сметка предполага, че всеки средновековен обитател на Царевец разполага с определен предмет (примерно, лъжица) и то точно с един. Откъде разбираме, че е така, не е ясно. Трето: не разбираме абсолютния брой на тези паметници! В случая, освен това, Алексиев бута в един кош лъжици и зидове, гърнета и камънаци. Следствията от подобен тип сметки, дори не бакалски, са просто абсурдни: ако има една открита лъжица и тя е надписана, ще заключим ли, че 100 % от лъжиците в Царевец са надписани и оттам, че всички граждани на Търново били грамотни???
Има и още -
Четвърто: част от описаните епиграфски паметници са не цели думи или изрази, а монограми: т.е. само една буква или символ (без да разбираме от Алексиев какъв, всъщност, е процентът на монограмите спрямо останалите графити !). Но това по никакъв начин не ни говори за действителната грамотност! Примерно, един човек може да е бил в състояние да изчегърта познат символ като IC XC, без да знае да чете и да пише. По същия начин, по който няма пречка неграмотни в по ново време да изписват петолъчка или свастика, напр.
Впоследствие тази калкулация на Алексиев се възпроизежда точ в точ от горецитирания проф. Васил Гюзелев в негова книга върху образованието в средновековна БГ, пак от 1980-те. Гюзелев цитира статията от пет странички на Алексиев като основен извор в цяла глава посветена на грамотността. Възпрозвежда 30-те %, без да добавя никакъв нов аргумент!
Но, както знаем, соц-естрадата бледнее пред пост-соц-чалгата. Явно вече и Гюзелев е умножил по две, че и повече постижението от 1980-те, за Божо не съм сигурен какво твърди - може и да са 100 % за него...
Другото, посочено от neminona, са обичайните глупости, които наистина намираме и при проф. Гюзелев, и въобще в БГ историография: напр. това, че в БГ селяните били грамотни, понеже свещениците им проповядвали на разбираем език. Един сакрален, символен и абстрактен църковен език може да бъде толкова неразбираем за един селянин, боравещ с петдесет думи на кръст, колкото и латински! Това клише е толкова неграмотно по отношение на спецификата на епохата (-ите), колкото и разпространения лаф за иконите и стенописите като "Библията за неграмотни" (средновековната живопис е толкова символно кодирана, че за един неграмотен селянин практически не е била разбираема).
Но, имайки предвид какво може да се прочете по тази тема в БГ историография и история на педагогиката, проф. Гюзелев със сигурност не е най-лошото. Някои автори твърдят, напр., че Климент Охридски пръв в света въвел Бел-Ланкастъровата взаимоучителна метода, девет века преди да бъде измислена...
Да извиня Петрински поне за едно: и при проф. Гюзелев можем да открием идиотския анахронизъм за българските средновековни деца, които ходели на училище.

13 Септември 2007 22:09

В една от речите си в английския парламент по повод кланетата в Батак и другаде по време на Априлското въстание Мак Гахан казал:

Значи това с речите на Мак Гахан в английския парламент, силно ме заинтригува. Може ли малце повечко информация кога ги е държал тези речи нашият приятел Джануариъс??

13 Септември 2007 22:19

Относно сравнението на средновековна България със Западна Европа: не само по отношение на Западна Европа, дори в сравнение с някои съседни страни или части от такива, България през епохата, за която става дума в статията - 13-14 век - е по-примитивна. За справка - моля: книгата на Махиел Кил за българското изкуство през османския период, преведена е на български и то от историк.
По отношение на строителните технологии, във Втора българска държава има дори регрес спрямо Първа.

13 Септември 2007 22:23

И ти приемаш тезите на Кил като неоспоримо доказателство ли?
Като например тезата, че стенописите в Бояна са дело на гастролиращи зографи - по всяка вероятност от Константинопол - защото просто в България няма други на такава висока стойност?? Страшен аргумент, няма що...

13 Септември 2007 22:36

Не ги приемам като неоспоримо доказателство, но какво да приема: че в цяла Европа нямало до 16 век повече от 5 % грамотни, а те в България били още през 14 век 60-70 %???
Знае ли проф. Гюзелев кога днешна България достига 60-70 % грамотност? През 1930-те години, след повече от половин век национална държава, с централизирана образователна система, със специална грижа за грамотността на населението, ранна сколаризация и пр. - все феномени, които смислен медиевист не би си помисли да проектира назад в средновековието!
През 1900 г. 70 % от българите продължават да са НЕграмотни. Между впрочем, една историчка прави и интересния извод, че около 50 % от завършилите елементарно образование, продължавали да не могат да четат и пишат, макар че поседели една-две години в училище... Има ли смисъл въобще да си говорим за 13-14 век?!

13 Септември 2007 22:38

За тези фамозни проценти и милионите Божови агнешки кожи не съм отварял въпрос. Не свързвай едното с другото, моля...

13 Септември 2007 23:02

Извинявай наистина! Но на мен това ми беше проблемът. Иначе, сравненията по напредналост с други, близки и далечни страни, може да бъде, разбира се, субективно, особено за толкова далечна епоха. Но едно е ясно, и то не само от Кил: в България от 13-14 век няма строителни технологии, които да се сравняват със строежите на Запад от същата епоха, ако използваме строителните технологии като индикатор за "напредналост". В Гент, Антверпен, Северна Италия, определени части на Франция, Германия, имаме истински небостъргачи на градските площади от онази епоха, които със сигурност никога не са съществували в България. Един опитен археолог и историк на срв. изкуство добре може да се ориентира по останалите руини в какви размери са били сградите и дори как горе-долу са изглеждали. Царевец определено няма да се нареди до Брюге.

13 Септември 2007 23:22

Виж, това е предмет на съвсем отделен разговор. И ако има такъв някога, не бих искал да е едностранчиво-сравнителен (като тезите на добрия османист Кил, но лееко "поосрал се", с извинение, в цитираната книга*), защото архитектурата, например, се явява следствие на много неща, а не само на строителни умения.
Колкото до небостъргачите тук и там по на Запад, Неминона ще ти изясни, че те са дело на разни Булгаринита, Булгароси и Булгарановци

-------
* с много от изложените тези в книгата съм съгласен, с други - не... Все тая, де

Редактирано от - Black Swans на 13/9/2007 г/ 23:24:03

13 Септември 2007 23:43

Наскоро беше представен трудът на проф. Асен Чилингиров „БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА“. Не съм го чела, но много ласкаво беше приет в БАН.

Арх. Николай Тулешков също е издал един двутомник "Архитектурното наследство на старите българи". Един път разправяше, че когато индийският султан решил да строи Тадж Махал, помолил турския султан да му прати най-добрите си архитекти и строители. Султанът му пратил български архитекти и строители. В музея на Тадж Махал се пазел списъка на строителите и там можело да се прочетат имената на българските строители - от Дебър и т.н. Не съм ходила и го приемам на доверие.
Според арх. Тулешков, по време на "Османското присъствие" в България имало ок. 40-50 архитектурни школи, които са строели църкви, джамии и всякакви други сгради не само в Османската империя тук, но и в цяла Европа, Русия и Близкия изток. Църквите ни са били забивани в земята, но фактът, че веднага след Освобождението избуява голямо строителство на църкви показва, че строителните умения са били поддържани активно.
Толкова за регреса на строителните ни технологии.

Естествено е, че нямаме огромни катедрали като готическите, но те са строени от 16-ти век насам и по десетки и стотици години.
Те пък нямат такава огромна църква като Голямата базилика в Плиска от това време (всичко станало на вар), нито раннохристиянските ни църкви от 4-ти век - готската Червена базилика край Перущица, Несебър и т.н.
Под паважа на пл.Александър Невски е първата "Св. София", строена през 4-ти век от Константин Велики - над 60 метра дълга и с разкошни мозайки.

Black Swans, извинявай, не знам откъде съм го изтървала този "английски парламент".

Не е реч в парламент, а негово изказване, но нямам под ръко източника.

Редактирано от - neminona на 13/9/2007 г/ 23:47:46

13 Септември 2007 23:54

Не е изказване, ами е писано за Daily News, ама карай. И не точно, че в България има повече училища отколкото в Англия, ама сега ме мързи да преписвам

Редактирано от - Black Swans на 14/9/2007 г/ 00:03:18

14 Септември 2007 00:06

И накрая, за да проследим как се е развивала българската грамотност, респ. неграмотност след Освобождението, ще пусна няколко весникарски съобщения от годините преди Третата национална катастрофа, по повод на която посланичката ни Поптодорова отслужи панихида преди няколко дена пред новия паметник във Вашингтон.

Рим, 9 август 1939 г.
"КОРИЕРЕ ДЕ ЛА СЕРА"
Една нация от млади хора
(дописка на Е.Рацини)
"Действителното числено надмощие на младите в България, което е една голяма сила, дава тон на живота и мисълта на нацията. Един много напрегнат тонус позволяващ на българите чудесата и завоеванията, които могат да избликнат само от една горда бедност и от един много развит дух на пожертвователност - типични за младежкия дух. Българската експанзионистична сила произлиза, преди всичко, от изобилието на децата - силни и здрави деца, които през тези горещи дни се трупат в софийските градини и къпални или в красивите околни гори... Зиме тези деца се събират и възпитават в многобройните модерни училища, които се срещат и в най-затънтените села. Ако обикаляте из българските села се забелязва, че сред техните ниски селски къщи се издигат две ярко бели сгради: едната е училището, другата - църквата. Неграмотността тук е почти изчезнала... Тази много цивилизована българска нация е снабдила всяко голямо или малко село, всеки град или градче с една подвижна библиотека и често с висши вечерни курсове...

Брюксел, 15 януари 1939 г.
"ЕНДЕПАНДАНС БЕЛЖ"
Лицето на България
(статия на Алфонс Бартел).
"Българският народ е твърде млад. Наистина, първото- и Второто български царства той е познавал периоди на величие и благоденствие. Но това славно минало е било почти пълно удавено във вълните на турското владичество, които се разбиваха шумно на Балканите през ХV век и наложиха застой на България в продължение на пет столетия.
През това дълго време българският гений гореше само в нощното кандило. Той се припяваше плахо в народната песен и се държеше отчаяно за майчиния език - почти единствен израз на националността на един селски народ, лишен от възможност за културно развитие.
Към края на този петвековен период българите, под тласъка на няколко личности, които потомците наричат днес "народни будители" или още "апостоли на народното възраждане", съзнаха своята народна индивидуалност и замечтаха да добият отново своята културна и политическа независимост.
След като независимостта бе завоювана, трябваше да се догонват пет столетия. Трябваше да се организира държавата, да се основават училища, да се строят пътища и железници, да се създават чиновнически и офицерски кадри.
Българите започнаха работа с ревността на новопокръстени. В областта на обучението те дадоха доказателства за такава жажда за наука, често с цената на огромни жертви от страна на родителите, заплащащи обучението на децата си, че държавата се намери накрая пред едно истинско свръхпроизводство на интелектуалци и тя още търси средства и начини да спре този чуден тласък към образование.
Желанието за наука върви впрочем у българите заедно с две други качества, които им помагат да понасят лишенията на едно тежко време: умереност и дух на пестеливост. Българският селянин, често беден, се задоволйва с малко, а гражданинът, обикновено син или внук на селянин, не обърна гръб на наследените от родителите му добродетели. Да прибавим към тия две черти на българския характер и една пословична издържливост. Да отбележим най-после и един изключително широк дух на гостоприемство, проявяван както в селата, така и в градовете. Чужденците не биват изключвани от това гостоприемство.
Българите не са никак ксенофоби, защото те вярват в равенството на хората... Ето защо, те са в основата си демократи .
Ето някои от преобладаващите черти на българската душа, които едно дълго пребиваване в страната, ни позволява да открием и доловим: жажда за учение, въздържаност, пестеливост, издържливост, гостоприемство, чудна дисциплина и безпримерна храброст на войника. Всичко това прави от българите един народ с безспорна жизненост. Силен с тия си добродетели той е една важна фигура върху балканската шахматна дъска, в центъра на която го е поставила съдбата."

Берлин, 26 ноември 1941 г.
"ДОНАУЦАЙТУНГ"
Българското просветно дело
(дописка от Г. Хайдер)
"Българският народ винаги е полагал грижи за своето училищно дело. Споменът за това, че преминаването от гръцката азбука към славянската кирилица се извърши от славянските братя Кирил и Методий, остана жив повече от хиляда години и българските училища, когато празнуват Светите Братя, носят в шествията направени от цветя букви на тази църковна славянска азбука.
Ако някога в Германия се създаде понятието, че войните за единение през миналото столетие се спечелиха от германските учители, същото важи във висша степен и за българските учители, без които обединението на българския народ би било немислимо.
Днес между източните народи единствено в България няма неграмотни, във всяко българско село не църквата, а училището е най-представителната сграда - това е цялата дълбочина и непоколебимост на българската вяра в образованието. Поради тази причина министърът на народното просвещение може да бъде сигурен, че всички негови финансови искания, служещи за изграждането на училищното дело, ще бъдат гласувани от народните представители в Народното събрание.
Не бива да се обърква понятието "образование" с тъй нареченото "висше образование". Учащата се младеж в страната е наклонна да смята за свършено своето образование само ако е завършила гимназия, а по възможност - и университет.
Това явление води до един поток от селото към града, а от друга страна - към пролетаризиране на студентството, което така вече няма нищо общо с едно здраво студентство. Това създава обедняване, което се изразява в ниско заплащане на висшистите и носи със себе си големи политически опасности, защото на мястото на големите очаквания в университетската младеж настъпва тежко разочарование.
Ръководните среди на България добре съзнаха тази опасност, но избраха единствения правилен път, като не органичиха възможността за висше образование, а полагат усилия да създават такива висши училища, които да дават научна основа за практически и финансови специалисти...
При всичко това, истински първи боец за българското възраждане, редом с университетския професор, остава селският учител, който често при тежки условия и недостатъчна заплата върши примерна работа и благодарение на него се повдига средното ниво на българския народ..."