Тези дни бившият премиер на Македония Любчо Георгиевски очерта доста мрачен сценарий за бъдещето на Балканите вследствие на неразрешимия албански казус, породен от демографския бум. Той предрече създаването на Велика Албания, която ще погълне части от Сърбия, Македония и Гърция. Неговият цяр за македонците е ампутирането на Западна Македония като единствено спасение пред бъдещето на православната държава.

Това мнение, макар и доста хирургическо, беше един от многото коментари в световен мащаб за статута на Косово. Цялата тази врява ни подсказва, че предстои развръзка на безкрайната криза, и то много скоро. На операционната маса са Сърбия и Косово, а хирурзи и асистенти са един бюлюк световни сили, организации и държави. Очевидно това ще бъде една деликатна операция на цирея на Балканите, която или може да заздрави мира в региона, или да го инфектира. Неслучайно и шефът на българското разузнаване Кирчо Киров оня ден заяви, че най-рисковият фактор за дестабилизацията на региона е Косово и че всеки грешен ход би довел до активизиране на радикални албански искания и в други балкански държави.



Епикриза на кризата



Позицията на Косово е ясна: безусловна независимост. Позицията на Сърбия уж също е ясна, но не е така. От една страна, никой не ще и да чуе за отделяне на люлката на сръбската култура и православната вяра от държавата. От друга обаче, в Белград са наясно, че нямат нито ресурс, нито практическа възможност да преобърнат хода на събитията (да, тъжно). Косово повече никога няма да бъде сръбско, но поне нещо може да се спаси. В същото време Сърбия може да влезе в ЕС, а след цяла вечност и Косово, но тогава пак ще са една държава и това е единственият вариант, при който сърби ще се люлеят в своята история. Сега обаче на дневен ред са други модели, защото разделянето на болния организъм Сърбия и Косово и Метохия е належащ.

Вариантите, които се спрягат, са няколко - контролирана независимост (планът "Ахтисаари"), пълна и безусловна независимост (невъзможното искане на Прищина) и подялба на Косово. Всичките тези варианти ще бъдат несправедливи към обикновените жители на областта - повече за сърбите и много по-малко за албанците. Операцията на този загниващ организъм обаче е належаща и колкото по-бързо се случи, толкова по-бързо ще заздравеят раните.

Сърбия е много, много уморена от войни. Докато се занимаваше с национализъм, Словения и Хърватска дръпнаха няколко обиколки пред нея и жителите им живеят като истински европейци. Докато се занимаваше с исторически спомени, Черна гора се отцепи и скоро джобната държавица ще вдигне стандарта си. Окупация на Северно Косово, което пак се спрягаше тези дни, означава пълна катастрофа за Белград. Ако махнем настрана международните санкции и безумните средства, с които трябва да се финансира окупацията, трябва да добавим и още по-големият, макар и косвен риск за Сърбия: обедняването на населението ще принуди други области да поискат независимост, което ще доведе до тотална дестабилизация на държавата. Ако виждаш, че съседните държави са в ЕС и живеят все по-добре, какъв е мотивът да оставаш в една разкъсваща се от войни и престъпност (защото войните имат свойството да мафиотизират) държава. Като капак на всичко можем да добавим и категоричната воля на Белград да стане член на ЕС, което изключва милошевския вариант на политика.

В Белград са наясно с този аспект на кризата и по всичко личи, че никой нормален политик не помисля за окупация и военни операции. Това, разбира се, е добре не само за Сърбия, но и за Балканите. Военната намеса само ще взриви други албански анклави в Южна Сърбия и Македония. Тогава инфекцията в региона е неизбежна - тероризъм, престъпност...

Подялбата на Косово обаче не е невъзможна, но пак в рамките на самостоятелна държава. Има два варианта - мирен и насилствен. Мирният е по естествен начин повечето сърби от южната част на областта да се преселят към северната, където има сръбски англави, и обратното - албанците да обезлюдят северната част. Дълъг процес, свързан с много лични драми. Насилственият - при обявяване на независимост на Косово сърбите в областта да се вдигнат на въстание и да се получи ливански или кипърски модел - разделителни линии, дълги преговори между лидерите на едната и другата общност, много хляб за новинарите и миротворците. За Балканите не е много добър този вариант, защото отново носи след себе си опасност от тероризъм.

Косоварите също са наясно, че насилие не им трябва. Обикновените хора построиха доста къщи и никак не им се иска да започват наново. Лидерите на АОК, които се биеха по време на кризата през 1999 г., в момента са на ключови позиции. Те контролират бизнеса и далаверата и хич не им трябва разместване на пластовете - не им трябват нови герои, нови активисти, които да ги карат да сменят "Версаче" с камуфлаж. Поради тази причина, макар и трудно, днешните водачи на създаващата се нация ще преглътнат факта, че Косово няма да бъде на 100% независимо (а може би не им пука). Трудно, защото народът ще ги притиска, но ще приемат подобно решение, защото с радост ще управляват фондовете, които международната общност и мюсюлманските държави ще изливат в бездънния казан на косовския бюджет.

Иначе казано,и двете противостоящи сили са наясно, че военното решение към момента е неприемливо. В същото време и в Прищина, и в Белград е пълно с националисти. То щом в България има под път и над път, то представете си какво става на места, където има и мотиви за шовинизма - рисковите фактори, които могат да инфектират раната. Поради тази причина с лекота може да се предвиди ескалация на насилието при каквото и да е решение на казуса "Косово", уви.



Хирургът Ахтисаари



Колкото и да е компромисен, планът Ахтисаари очевидно е най-приемлив за света. Той предвижда "контролирана" или "надзиравана" независимост на областта. Независимо, но не съвсем. Контролът в Косово е неизбежен, дори желан, включително и от албанците. Ако областта бъде оставена да се самоуправлява в чистия смисъл на думата, много бързо ще се превърне от държава в клоака дори само поради простата причина, че в нея няма никаква икономика. Ама абсолютно никаква. И сега богатствата идват по три направления - помощи от емигранти, от ООН и криминалния сектор. Парите от международната общност са важен инструмент за налагане на решения и контрол върху лидерите.

Очевидно планът "Ахтисаари" не е просто измислен от един човек ход, а съгласуван и преговарян с всички заинтересовани страни. Пресечна точка на всички интереси. Най-голямата му ценност е, че отлага категоричното решение за независимост във времето, но стартира процесът, който ще доведе до траен мир. Ключовата дума тук е време, защото проблемът с Косово може да бъде трайно решен единствено и само в европейското интегриране на последните балкански държави извън съюза.

Тук обаче идват големите условности. При една криза като косовската всеки играч иска да спечели. Всеки е заложил по някой и друг чип - САЩ, Русия, балканските държави, ООН, мафията, неправителствените организации, ислямските фундаменталисти, социолозите, бизнесмените... Всеки дърпа чергата към себе си.

Сърбите чакат от Русия да наложи вето върху евентуална резолюция на Съвета за сигурност, определяща Косово като независима държава, но в същото време Белград "уважава Москва, но иска Брюксел". В Прищина също са против надзираването на тяхната евентуална независимост, но не са против в джобовете им да се изсипват множество пари.

САЩ са за независимо Косово, но повече за да дразнят Москва и да печелят симпатиите на умерените мюсюлмани, а не защото на Вашингтон му пука за съдбата на косоварите. Русия също има своите стратегически интереси. Прецедент с независимо Косово в противовес на евентуално вето ще развърже ръцете на Путин да реши национални въпроси - локални конфликти, спорни територии, по руски, грубо, което ще затвърди влиянието му сред гражданите на федерацията. ЕС има нужда от решаване на косовския проблем, защото изобщо не му трябва гнояща рана в средата на съюза. Всяка от държавите обаче има свои собствени интереси. Гърция ще извади силни карти, Хърватия, Словения, Румъния - също... А България? България доказа, че трудно вади дивиденти от подобни кризи. Тя е послушна и съгласна, а може толкова много да търгува, защото и със Сърбия, и с Македония имаме много, много нерешени проблеми. Една развръзка, една операция, в която ние ще сме отново стажанти далеч от масата.