Най-шумното, най-дългото, най-скъпото нещо в света е борбата срещу наркотрафика. За съжаление това е едно от най-безуспешните начинания. За него са написани томове доклади, изхарчени са милиарди долари и евро, организирани са множество форуми, но статуквото е непоклатимо. И в целия този цирк България също има малка роля. Онзи ден например бе дискутиран поредният доклад на Държавния департамент на САЩ, чиято цел е да каже дали да се наложат санкции срещу някоя държава, защото не спазва обещанията си да противодейства на наркотиците. В този документ например е похвалено афганистанското правителство, защото през 2006 г. е положило усилия в тази посока. Веднага след това обаче се казва, че 1/3 от афганистанската икономика все още е зависима от производството на опиум, което допринася за широкомащабна корупция в държавния сектор, пречи на икономическия растеж и влива нови сили в бунта на талибаните. В същото време в Световния доклад за наркотиците на ООН се отбелязва, че



производството на опиум в Афганистан излиза извън контрол



- 92% от опиума на световния черен пазар се отглежда там. И това става, въпреки че в страната има над 30 000 чуждестранни войници.

Същото е положението и с коката в Латинска Америка. В доклада на Държавния департамент са посочени 20 най-големи производители на наркотици. Сред тях са Бразилия, Колумбия, Еквадор, Венецуела, Мексико, Парагвай, Перу, Боливия.

Въпреки разминаванията и двата доклада признават, че нищо не се променя на практика. Наскоро отговорен фактор от ООН призна публично, че ЕС има много сериозен "кокаинов проблем". "Първо, зависимите европейци минават от хероин на кокаин. По-модерно е. Кокаинът е по-привлекателен. Той е бял, а не кафяв, смърка се, вместо да се инжектира, може да бъде приет в някой изискан нощен клуб или във всекидневната, а не из тъмни, мръсни улици и паркови алеи. Кокаинът е дрогата на победителите. Хероинът пък е дрогата на лузърите. Кокаин употребяват богати шефове на корпорации, звезди на шоу бизнеса, манекенки, светски личности. За много хора бялата пътечка стана символ на успеха. Те живеят с тази заблуда, чак докато един ден се озоват в някоя болница или център за рехабилитация на наркомани", пише той. И пита: "Как би могла Европа да застави Колумбия и Перу да намалят производството на кока, когато потреблението на Стария континент стимулира отглеждането й?" И логично възниква въпросът как така тази забранена продукция



достига необезпокоявано чак до Западна Европа и САЩ,



където се предполага, че има засилен контрол по границите. Единственото обяснение може да е само много голяма корупция.

На целия този фон българската история по темата изглежда направо безлична. Въпреки че успешно се включихме в клоунадата. Констатациите от доклада на Държавния департамент например предизвикаха странни и дори смешни реакции. Столичният кмет и бивш главен секретар на МВР Бойко Борисов веднага яхна темата с препоръка властите да си вземат бележка. Нищо че изводите всяка година са едни и същи, включително и когато той беше на един от най-възловите по темата постове. Вътрешният министър Румен Петков пък обвини информационните агенции, че разпространяват стари неща, които той не смята да коментира отново. Нежеланието на министъра да се връща на темата обаче не променя изводите в доклада. Например, че в последните години България се е превърнала от транзитна страна за потока на наркотици във важен производител на дрога. И че въпреки обещанието на българското правителство, че ще се бори с организираната престъпност и в частност с трафика на наркотици, през 2006 г.



няма произнесени присъди срещу ключови фигури,



замесени в трафика на наркотици и в други по-сериозни престъпления, в корупция или в пране на пари. В доклада се отбелязва, че причините за проблемите в борбата с наркотиците се коренят в недостига на финансови средства, недостатъчното междуведомствено сътрудничество, неподходящото оборудване за откриване на наркотици, широко разпространената корупция и често пъти неефективната съдебна система. Че синтетичните наркотици, хероинът и кокаинът са основните опиати, транспортирани през България. И че хероинът от Югозападна Азия и Златния полумесец (Пакистан, Иран и Афганистан) минава през съседна Турция, след това през България към традиционните пазари в Западна Европа. Все пак са вкарани твърденията и на властите в България, че се "засилва тенденцията хероинът вече да се транспортира до Западна Европа през обиколни пътища - през Кавказ и Русия на север и през Средиземноморския регион на юг". И че малките количества кокаин пристигат в у нас по въздух, докато по-големите пратки от най-скъпия наркотик се доставят по море. А произвежданите в България синтетични наркотици се транспортират през Турция до пазари в Югозападна Азия - с автобуси, микробуси и леки коли. Накрая Държавният департамент потупва по рамото правителството, че "продължава да постига напредък в подобряването на работата на митническите служби и на органите на реда".

Общо взето, България не е изключение от тенденцията хиляди хора да се борят с дрогата, харчейки милиарди левове без особен резултат. Самите държавни институции пък години наред драматизират битката с дрогата.



И обясняват всяко убийство, взрив, сбиване с наркотиците



Но не отговарят на въпроса наистина ли една малка държава като България не може да се справи с няколко наркобосове и наркотрафиканти. Защото за всеки е видно, че проблемът основно е в 4-5 рискови града, в няколко гета, а хората, които управляват "бизнеса", са известни и могат да бъдат смачкани за няколко часа.

Освен това в България отдавна се печели многократно повече от контрабанда, финансови измами, проституция, нелегална търговия с цигари и алкохол и още куп неща, отколкото от дрога. И е наистина пълен абсурд тази огромна държавна машина от полиция, митници, разузнавачи, контраразузнавачи, лекари, психиатри, министри, зам.-министри, шефове и секретари на агенции, комитети, комисии да не могат да се справят с наркоразпространението. Просто на някой му изглежда удобно статуквото. Хем всички неблагополучия в държавата да се обясняват с наркотиците, хем да се отпускат още и още пари, хем да си върви съпътстващата корупция.

И се цитират някакви бомбастични цифри - че 65 000 българи имали опит в употребата на наркотика на богатите - кокаина, че 160 000 са опитвали марихуана, че при амфетамините цифрата била около 70 000. Кой как точно ги изчислява, така и не става ясно.

Добре че заради куп други причини - намаляването на броя на населението, излизането на много от дилърите на международните пазари на дрога в Западна Европа, определено забелязващата се тенденция на намаляващ брой, употребяващи хероин, нещата някак се успокоиха. Освен това се счита, че децата знаят вече много повече за рисковете, а много от криминалните лидери вече не са на пазара - убити, оттеглили се или пък напуснали страната. Може би е измамна представа, но е факт.

Така че борбата с наркотиците - и у нас, и в световен мащаб, е ялова. Получава се така - че борци и критици има много, а виновни и отговорни - нито един. А наркопеликаните - от сити по-сити.