Помните ли ужасяващата снимка отпреди три години, на която два овъглени трупа са провесени от гредите на мост над река Тигър във Фалуджа? Ако сте я виждали някога, едва ли ще я забравите. Ако не сте - не я поглеждайте след закуска.

Четирима цивилни гардове на компанията "Блекуотър" бяха причакани в засада, разстреляни и изгорени от неизвестни извършители под одобрителните погледи на тълпа иракчани в края на март 2004 г. Седмица след това видимо разгневеният президент Буш заповяда на морските пехотинци да прочистят Фалуджа от "бунтовници." Aприлската авантюра от 2004 г. се оказа много лоша идея, която доведе до многобройни цивилни жертви и срина надеждата, че американците могат да овладеят положението в Ирак, дори и с груба сила.

Както в. "Сега" вече написа, "Блекуотър" пак влезе в новините тази седмица, след като иракското правителство обяви, че й забранява да работи на територията на страната. Миналата неделя при все още неизяснени обстоятелства охраната на дипломатически кортеж откри огън в багдадския квартал "Мансур", убивайки 8 цивилни (а според някои източници 20!). Замесените гардове са наемници на базираната в гр. Мойок, Северна Каролина, компания "Блекуотър" (www.blackwaterusa.com), откъдето набързо обясниха, че ескортът е бил подложен на обстрел и само е отвърнал на огъня. Държавният департамент обеща разследване, а лично дипломат №1 Кондолийза Райс се обади в понеделник на иракския премиер Нури ал Малики да се извинява.



Коя е тази мистериозна компания,



заради която се вдигна толкова шум?

Първият тренировъчен лагер на "Блекуотър" е построен през 1997 г. в местност, чието име е сякаш заимствано от "Властелина на пръстените": Голямото Ужасно Тресавище. Главният герой обаче не се казва Фродо, а Ерик Принс - бивш сержант от флотските спецчасти, т.нар. "тюлени", който основава "Блекуотър" заедно с други екскомандоси.

Комплексът на "Блекуотър" в Северна Каролина е най-голямата частна военна база в света и е толкова модерен, че елитните бойци от близката база в Норфълк, Вирджиния, го използват редовно за учения. Но компанията не прави добър бизнес само защото е построила най-дългата полоса с препятствия.

Журналистът Джереми Скахил, който от години разследва "Блекуотър", я нарече "преторианската гвардия на Буш." Скахил издаде книга, в която разказва за връзките между семейството на Принс и видни републикански функционери. Бащата на Принс например е ключов при основателите на "Фокус върху семейството," влиятелна дясна религиозна организация, която помогна много Буш да завоюва подкрепата на консервативните републиканци през 2000 г. Не е изненадващо, че семейство Принс е сред големите донори на Републиканската партия и брои сред приятелите си ключови сенатори и конгресмени.

Бившият прокурор Кен Стар - онзи, който така упорито преследваше Клинтън заради Моника Люински - сега работи за "Блекуотър" като юридически съветник. От същото място получава заплата ексглавният инспектор на Пентагона, както и бившият шеф на антитерористичния отдел в ЦРУ Кофър Блек. Фред Филдинг, добил известност като млад юрист в Белия дом по времето на Никсън, прекарва години в "Принс Груп" - чиято дъщерна фирма е "Блекуотър" - преди да се върне наскоро в Белия дом като съветник. Списъкът може да бъде продължен.

Факт е, че



"Блекуотър" получи най-сочните охранителни контракти в Ирак



Наемниците на компанията пазят американския посланик и дипломатите от Държавния департамент. Компанията не се срамува да признае, че преговаря с Пентагона за частна армия от няколко десетки хиляди наемници, която да замества редовните части в мисии по целия свят.

"Блекуотър" има между 1000 и 1500 души персонал от общо 25-30 хиляди частни охранители в Ирак плюс неколкостотин бронирани коли и 20 хеликоптера. Гардовете й се славят като недосегаеми дори в каубойските среди на наемниците. Другите охранителни фирми, пише журналистът Скахил, редовно се оплакват, че хората на компанията гърмят по улиците, без много да се замислят, дори по колеги. Миналата Коледа пиян гард от "Блекуотър" застреля на място офицер от охраната на иракския вицепрезидент Адел Абдул Мехди след разпра на улицата. Официално разследване на инцидента и наказани досега няма.

Наемниците на "Блекуотър" си намират работа не само в Ирак. Може би сте чули, че през октомври 2006 г. президентът Буш вдигна забраната за американска помощ на християнското правителство в Южен Судан. Кой мислите, че обучава армията им сега? Точно така - "Блекуотър".

Влиятелният неправителствен проект "Цензурирано," който от 31 години насам издава годишен сборник с най-важните теми, загърбени от основните американски медии, включи "Блекуотър" в Топ 10 за 2006 г. Но едва сега, след бурната реакция на иракското правителство, дейността и връзките на тази компания станаха обект на по-дълбок журналистически интерес в САЩ.

Скандалът с "Блекуотър" представлява интересен казус, защото разкри



основно противоречие в иракските и американските интереси



Американците са силно заинтересовани да наложат авторитета на правителството на Ал Малики, но е абсурдно да се очаква, че ще създадат прецедент, като предадат свои граждани на иракското правосъдие. Премиерът от своя страна изглежда решен да използва ситуацията, за да покаже, че твърдо държи властта в ръцете си.

Влиятелният шейх Моктада ал Садр също не остана назад и поиска "криминалните охранителни компании" да бъдат изритани от Ирак час по-скоро. Неговият гняв е дори с по-сериозни последици от този на официалните власти. Шейхът от няколко седмици спазваше неофициално примирие с американците, целящо да се види кой кой е, защото хаотичното насилие пречи на всички.

Колкото до "Блекуотър", репутацията за недосегаемост на компанията може и да бъде затвърдена. Оказа се, че дни преди властта номинално да бъде прехвърлена от коалиционната управа на временното иракско правителство през юни 2004 г., американците са удължили предишно постановление, с което цивилните контрактори, наети от Пентагона или Държавния департамент, получават същия имунитет от полицейско и съдебно преследване като военните си колеги. Този документ никога не е бил отменян и американските наемници в Ирак все още имат де факто дипломатически статут.

Както се казва, да се замисли човек.